Върджин Хайпърлууп на Ричард Брансън успешно завърши в пустинята Невада първия пилотиран тест на свръхскоростната си система за транспортиране на кабинки, основен етап за т. нар. Пети вид транспорт.

В неделя ръководителите на Върджин Хайпърлууп Джош Гигел, главен технологичен директор, и Сара Лучиан, директор за пътнически услуги, бяха изстреляни със 172 км / ч през тестовата писта в Лас Вегас, дълга 500 метра и широка 3,3 метра в диаметър. Пътуването продължи само 15 секунди.

Върджин Хайпърлууп твърди, че е провел около 400 безпилотни теста, но този първи пилотиран тест е важен етап към търговското представяне на електрическо задвижване с пасивна магнитна левитация през почти вакуумна тръба. Технологията, ако някога се осъществи, има често рекламирания потенциал да революционизира както транспортирането на хора, така и на товари.

Крайната цел е да се транспортират пътници и товари през вакуумни тръби при пътуване до 1 079 км със скорост от 600 мили в час (966 км / ч) или повече. Например пътуването от Ню Йорк до Вашингтон (328 км / 204 мили) се очаква да отнеме само 30 минути, ако това стане реалност. За разлика от това, Шанхай Маглев, смятан за най-бързия влак на Земята, може да достигне максимална скорост от само 300 мили в час (482 км / ч).

Технологията обещава пътувания, които да са два пъти по-бързи от това, което може да се постигне с търговски самолет и четири пъти по-бързо от сегашния високоскоростен железопътен транспорт в САЩ. Върджин се стреми да получи сертификат за безопасност до 2025 г. и да го въведе в търговска експлоатация до 2030 г.

„С днешното тестване с пътници ние успешно отговорихме на този въпрос, демонстрирайки, че Върджин Хайпърлууп не само може безопасно да постави човек в кабинка във вакуумна среда, но и че компанията има внимателен подход към безопасността", каза Джей Уолдър, шеф на Върджин Хайпърлууп.

Изпълнителният директор на Tesla и SpaceX Илон Мъск публикува своя „алфа обява", в която очерта идеята за системата Hyperloop още през 2013 г., но технологията се сблъска с продължаваща серия от регулаторни и финансови неуспехи, откакто плановете бяха направени с отворен код.

Все още има многобройни опасения относно безопасността на системата, особено по отношение на това как технологията ще се мащабира и колко безопасна би била при природни бедствия или нечестни участници.