Дерек Рийдър боядисва палубата на 12-метровия си кораб с устойчива на сол боя преди зимния лов на писия, калкан и треска в Ирландско море. Той се надява, че това ще е последният му сезон, пише Bloomberg.

Великобритания превърна възвръщането на контрола върху риболовните си води в централно искане в продължителните и напрегнати преговори за търговска сделка след Brexit с Европейския съюз. Но последният риболовец в английския пристанищен град Флийтууд, където навремето имало 120 кораба като неговите, планира да продаде MFV Albion и да напусне индустрията.

„Гласувах за Brexit и се надявам, че наистина ще си върнем водите, но за Флийтууд е твърде късно. Ако нова риболовна сделка ми помогне да постигна по-добра цена, това е страхотно, но вече не мога да свързвам двата края“, казва 60-годишният Рийдър.

Мрачната му оценка за индустрията, която се свива десетилетия наред, контрастира с желанието на премиера Борис Джонсън да рискува раздяла без сделка, за да я защити. Британското правителство твърди, че това е въпрос на суверенитет. Но в действителност риболовната индустрия отдавна се изплъзва от градове като Флийтууд, където обработването на износа за континента е по-голям бизнес.

Риболовът съставлява едва 0,12% от британската икономика и в него са заети около 24 хил. души, само една трета от които отиват в морето. Повечето от тях са в Шотландия, която е достатъчно далеч за корабите на ЕС, за да представлява заплаха. Освен това големи корпорации притежават правата за улов, а рибарите обикновено плащат за достъп до водите.

Във Флийтууд, град с 25 хил. души население на няколко километра северно от ваканционния курорт Блекпул, трудно може да се намери човек, който да заяви, че не е подкрепил напускането на референдума от 2016 г. за членството в ЕС. Влизането на Великобритания в търговския блок през 1973 г. още кара местните жители да настръхват от гняв, въпреки че сега вниманието им е насочено към справянето с някои от най-тежките ограничения за предотвратяване на ръста на случаите на коронавирус.

Присъединяването към ЕС отвори гъмжащите от риба води на страната за кораби от Франция и Испания, точно както т. нар. Война за треска доведе до блокиране от Исландия на достъпа до северните морета със забранена зона, простираща се на 320 км от брега.

Стремежът към експлоатиране на някога гъмжащите от риба морета на Великобритания доведе до свръхриболов и ограничения за улова на видове като треска, което нанася допълнителен удар на пристанищата. Около три пети от британския улов сега се превозва до сушата от чуждестранни кораби.

Сред търговците на морски дарове, събрали се за ежедневния рибен търг преди зазоряване във Флийтууд, омразата към Брюксел е смекчена от реализма относно реално постижимото. Има безпокойство и че все още стабилният бизнес с обработка и дистрибуция в града, който разчита на шотландска риба, превозвана всяка вечер с камион на юг, ще се окаже изолиран от жизненоважни износни пазари в ЕС.

В компанията Midland Fish, най-голямата за обработка на риба във Флийтууд, мениджърът Патрик Хейтън управлява сутрешния търг в града, където редовно се продават 20 вида, включително гигантска камбала, струваща над 1000 паунда (1300 долара).

Той казва, че доставките за Франция съставляват 20% от продажбите и имат по-висока стойност от снабдяването на английски магазини за риба. Резултат от разговорите, който би предизвикал ответно блокиране на доставки, ще навреди на бизнеса.

„Никога не съм си представял, че нещата ще стигнат толкова далеч и че Борис наистина ще устои. Мислех, че отдавна трябваше да са ни пуснали по течението на реката. Вярвам във възстановяването на риболовните ни права и правенето на нещата по различен начин, но също така износът е от огромна важност за нас“, казва Хейтън.

39-годишният мъж споделя, че иска да прекара живота си в индустрията, въпреки че бизнесът може да е предизвикателен, не на последно място и заради намирането на служители в град, в който традицията хората да работят в риболовната индустрия поколения наред е нарушена. Към момента в Midland работят петима транжори на риба от България, отбелязва Хейтън.

Неговият баща Кен Хейтън, който е съсобственик на Midland, дава безцеремонна оценка на вероятния изход от настоящата задънена улица. „Французите ще действат, така както винаги са го правели – ще изгорят някоя и друга гума и ще разхвърлят долнокачествена риба навсякъде, докато постигнат своето“, казва 60-годишният мъж.

Преговорите с ЕС бяха възобновени тази седмица с цел постигане на търговско споразумение до средата на идния месец. Остават двете най-големи препятствия – как да се гарантира, че компаниите ще имат еднакви правила на играта и кой ще получи достъп до британските води.

Британското правителство заяви, че правата за риболов автоматично ще се върнат под британски контрол, а преговарящите се стремят към отделно рамково споразумение, сходно с това, което Норвегия има с ЕС. „За първи път от над 40 години ще бъдем свободни да решаваме кой може да навлиза в нашите води и при какви условия“, съобщи министерството на околната среда, храните и селските въпроси в комюнике.

Каквото и да се случи, преструктурирането на риболовните квоти ще бъде проблематично, смята Кен Хейтън. Ако Великобритания успее да си върне пълния контрол върху водите си, системата ще трябва да бъде разрушена, за да може квотите да се преразпределят.

В доклад, внесен в британския парламент през 2018 г., екологичната група Грийнпийс съобщи, че според разследване над една трета от британските риболовни квоти се контролират от пет семейства, като половината от английските квоти в крайна сметка са държани от холандци, исландци и испанци.

Анди Ричис, който оглавява асоциацията на търговците на риба във Флийтууд, казва, че правителството трябва да положи повече усилия за гарантирането, че рибата, която се озовава на британски пристанища, е продавана чрез местни търгове, а не се изнася за континента без никаква полза за британската икономика.

„Ако можем да получим контрол върху цялата риба, която преминава през пристанищата ни, всички останали ще получат парче от ябълката. Няма да си върнем корабите, но индустрията ще е много по-силна“, казва 59-годишният Ричис.

Бившият рибар от Флийтууд Томи Уотсън, който излязъл в морето за първи път през 1957 г. на 15-годишна възраст, казва, че британската флотилия може да бъде изградена отново, ако Джонсън запази хладнокръвие в преговорите за Brexit и е готов да инвестира в индустрията.

Ветеранът от Войната за треска казва, че Великобритания може да се поучи от стария си съперник. Исландия заплаши да излезе от НАТО, както и да разкъса мрежите на чуждестранни риболовни кораби и да подложи на обстрел предната им част, толкова решена била страната да гарантира рибните си запаси.

„Никога не е твърде късно“, казва 78-годишният Уотсън. „Правителството ще трябва да стимулира ново поколение рибари, но това може да се направи. Основното е, че британската флотилия трябва да улавя повече от собствената ни риба“, смята той.

Обратно на кея Рийдър казва, че пребоядисването на Albion трябва не само да помогне на 65-годишния кораб да издържи на зимата, но и да му позволи да го продаде, след като поднови сертификата му за безопасност след три месеца. Рибар по професия, той напуснал индустрията, за да работи на строежи, след което се върнал преди четири години, но твърди, че това вероятно е било грешка.

„Когато за първи път излязох в морето, тук имаше 70 кораба. Те се движеха в дълга процесия. Сега заниманието може да е много самотно, а понякога и доста страховито, когато водата се обърне и не се вижда друг кораб“, споделя Рийдър.

Последният риболовен кораб, излязъл от завод във Флийтууд, 40-метровият Jacinta, се развалил тази година, след като преди това служел като музей, а единствените плавателни съдове, закотвени до Albion днес, са няколко кораба за улов на миди, които след това се изпращат за Китай.

Споразумение за Brexit, което е по-щедро към британските рибари, може да помогне на Рийдър да продаде кораба си за 60 хил. паунда благодарение на лиценза, който върви с него. „Това е моята пенсия“, казва той.

Божидарка Чобалигова, редактор Елена Илиева