Вече почти три десетилетия стотици хиляди деца в Република Азербайджан страдат от нестихващия конфликт в Нагорни Карабах и дълготрайните последици от него. Сериозни нарушения на международното хуманитарно право, квалифицирани като военни престъпления и престъпления срещу човечеството, са извършени от Армения в хода на конфликта.
През този период Армения лиши азербайджански деца от техните неотменими права, заложени в международни документи, както и от правото им да бъдат отгледани в духа на идеалите съгласно Устава на ООН и в частност в духа на мира, достойнството, равенството и солидарността, както е записано в Конвенцията за правата на детето.
Закрилата, гарантирана на децата съгласно Четвърта Женевска конвенция по отношение на защита на цивилното население и Първи допълнителен протокол, в частност правото на живот, забраната на телесното наказание, изтезанията, колективното наказание и репресиите, както и правилата, определени в тези документи относно провеждането на военни действия, като необходимостта от разграничение между цивилни и военни и забраната за нападение срещу цивилни граждани, са постоянно нарушавани от Армения.
Армения също открито игнорира своите задължения, произтичащи от принципа на специална закрила на децата, предвиден в Първи допълнителен протокол, който гласи, че „децата са обект на специално уважение и трябва да бъдат закриляни срещу всякакъв вид непристойни посегателства".
Един милион азербайджанци, една трета от които деца, са насилствено изгонени и прокудени далеч от своите домове в противоречие с член 49 от Четвърта Женевска конвенция. За почти 15 година по-голяма част от насилствено изселените деца в Азербайджан трябваше да живеят в палаткови лагери и селища, изградени от багажни фургони на влакове, които впоследствие са премахнати в резултат на огромни усилия и бюджетни средства, отпуснати от правителството на Република Азербайджан.
Вътрешно разселените деца в Азербайджан все още не могат да осъществят своето право на доброволно връщане в своите земи по безопасен и достоен начин въпреки разпоредбите на съответните документи, включително резолюции 822, 853, 874 и 884 на Съвета за сигурност на ООН, приети през 1993 г.
В противоречие с член 50 от Четвърта Женевска конвенция, който предвижда, че окупационната власт трябва да улесни надлежната работа на всички институции, посветени на грижите и образованието на децата, продължаващата въоръжена агресия на Армения срещу Република Азербайджан е нанесла сериозни щети върху инфраструктурата за детски грижи в Азербайджан.
Армения, която представя себе си като „привърженик" на Декларацията за безопасно училище, е отговорна за цялостното унищожаване на 1145 образователни съоръжения, 855 детски градини и 927 библиотеки в окупираните територии на Република Азербайджан. В резултат на политиката на етническо прочистване, всички азербайджански ученици и студенти са изгонени от своите родни земи.
Десетки хиляди азербайджански деца продължават да упражняват своето право на образование при сериозни предизвикателства, произтичащи от тяхното продължаващо разселване. Много други по линията на съприкосновение посещават класове под постоянна заплаха от нападение от безпощадните бомбардировки на въоръжените сили на Армения.
В своя „Доклад от мисията за оценка: население, засегнато от насилието по линията на съприкосновение от април 2016 г." ВКБООН Азербайджан отбелязва, че около 60 хиляди души в Азербайджан е трябвало да напускат своите жилища всяка нощ от страх от нощни артилерийски бомбардировки и са преместили по-уязвими членове на семейството далеч от фронтовата линия или на по-безопасно място. Тази ситуация показва пределно ясно нивото на постоянна несигурност и страх, в което десетилетия наред живеят азербайджански деца в резултат на агресивната политика на Армения.
Въпреки факта, че вземането на заложници е изрично забранено от член 34 от Четвърта Женевска конвенция и нарушава член 38, алинеи 1 и 4 от Конвенцията за правата на детето, 224 деца са взети за заложници от Армения и впоследствие са освободени, а 29 деца все още се считат за държани в плен от Армения. 71 деца са изчезнали в резултат на агресията на Армения.
Дори по време на режима на прекратяване на огъня Армения не се въздържа от недостойни деяния, като например използването на деца за мишени. Повече от 35 азербайджански деца са убити от въоръжените сили на Армения по време на този период. През 2011 г. малко момиче (Айгюн Шахмалиева) е убито при експлозия на бомба, скрита в играчка, която е попаднала в село Алибайли по течението на река, която идва от Армения. Отново през 2011 г. деветгодишно момче (Фариз Бадалов) бе убито от арменски снайперист в село Орта Гараванд. През 2014 г. десетгодишният Гошгар Абасов и 14-годишната Шалала Тагийева са тежко ранени. През 2015 г. 16-годишно момиче (Пакиза Махаррамли) е ранено в главата. През 2016 г. 16-годишната Турана Хасанова е убита. През 2016 г. в област Товуз 12-годишната Нармин Ханбабаева и 8-годишният Тунджай Ханбабаев са сериозно ранени. През 2017 г. двегодишната Захра Гулиева е убита в село Алханлъ от област Фузули. През 2017 г. 13-годишният Рамин Юсифов е тежко ранен при обстрела на село Гаралар от област Товуз от арменските въоръжени сили, и за съжаление, този списък може да продължи.
На 27 септември 2020 г. въоръжените сили на Армения предприеха още една агресия срещу Азербайджан. В резултат на артилерийски и ракетни нападения от страна на Армения, са убити 90 азербайджански цивилни граждани, включително 11 деца, 392 цивилни са ранени, и 2406 къщи, както и десетки граждански обекти, като например няколко болници и 37 училища са унищожени.
На 27 септември петима членове на едно семейство в село Гашалтъ от региона Нафталан на Азербайджан, включително двама ученици, 13-годишният Шахияр Гурбанов и 14-годишната Фидан Гурбанова, са убити от въоръжените сили на Армения. Арменските атаки сериозно възпрепятстват образователния процес в стотици училища в близост до линията на съприкосновение и границата с Армения и отново нарушават правото на образование на азербайджански деца. През нощта на 11 октомври девет цивилни граждани са убити и 34, включително и непълнолетни, са сериозно ранени, в резултат на ракетен огън срещу жилищни сгради в град Гянджа, разположен далеч отвъд фронтовата линия. 3 деца загубиха и двамата си родители.
На 27 октомври късно следобед и 28 октомври 2020 г., около 13:00 часа, въоръжените сили на Армения изстреляха касетъчна 300-мм ракета „Смерч" по жилищните райони на регион Бaрдa на Азербайджан. В резултат на това нападение, загинаха 25 цивилни, включително 2 и 7-годишни момичета, а повече от 80 цивилни бяха ранени.
Въпреки многобройните предупреждения, продължаващите целенасочени атаки срещу цивилни граждани, както и срещу деца от страна на въоръжените сили на Армения са ясна демонстрация на расистката и ксенофобска политика на тази държава. С убийства и осакатяване на деца, както и с нападения срещу училища и болници Армения продължава да извършва сериозни нарушения срещу деца при условията на въоръжен конфликт съгласно Резолюция 1261 (1999 г.) на Съвета за сигурност на ООН.
Нарушенията на международното хуманитарно право и правата на детето от страна на Армения не се ограничават само до азербайджански деца. Информация от различни източници, включително от независими медийни източници, свидетелства за вербуване от Армения на деца както на собствената си територия, така и на окупираните територии на Азербайджан, за да вземат пряко участие във военни действия. Това явно нарушение на член 38 от Конвенцията за правата на детето трябва да бъде разгледано по най-бърз начин. Има и доклади, които сочат, че Армения използва учебни заведения за военни цели.
Децата са нашето бъдеще. Ако международната общност днес не успее да изпълни своето универсално морално задължение да защити бъдещото поколение и му осигури безопасно място, игнорирайки десетилетията трайно бедствено положение и страдание на цяло едно поколение, и ако да успее да осигури справедливост и върховенство на закона, това посява семената на продължаващия конфликт и също така застрашава бъдещето на света.
