При президента Доналд Тръмп сривът на американската мека сила - способността на една държава да влияе на другите чрез привличане, а не чрез принуда - е реален и грандиозен. Проучване, публикувано през септември от изследователския център Pew, разкрива, че Covid-19 е подчертал четиригодишния спад, откакто Тръмп встъпи в длъжност: Доверието в САЩ и тяхното ръководство се е свило сред приятелите и съюзниците им, които би трябвало да им се възхищават най-много, пише Хал Брандс за Bloomberg. Лесно е човек да се отчае относно перспективата САЩ да възвърнат вдъхновяващата си сила, която използваха, за да постигнат такова уникално стратегическо предимство в миналото. За щастие, историята дава известна утеха: американската мека сила традиционно е лесна за нараняване, но забележително трудна за унищожаване.
Днес раните й са сериозни, няма спор. Сред 13 демокрации, които са съюзници или стратегически партньори на САЩ, само в Южна Корея мнозинството от населението има положително мнение за Америка. В шест държави - Австралия, Канада, Франция, Германия, Япония и Великобритания - благосклонността към САЩ е на най-ниското ниво, откакто Pew започва да следи темата преди две десетилетия.
Освен това в нито една от 13-те анкетирани държави вярата на населението, че Тръмп „води правилна политика по отношение на световните дела“ не надвишава 23%, което го поставя дори зад Владимир Путин и Си Дзинпин. Водачът на свободния свят е задминат от лидерите на най-опасните автокрации в света.
Това е отчасти резултат от справянето на администрацията на Тръмп с Covid-19, което приблизително 84% от анкетираните смятат за неадекватно. Но е също и кулминацията на по-продължителен упадък на американската мека сила при настоящия президент.
Само шест месеца след като Тръмп пое поста, рейтингът на благосклонността към САЩ спадна рязко до 49% от 64% в края на мандата на Барак Обама. Международната общност охарактеризира президента като „нетолерантен“, „арогантен“ и „опасен“.
Оттогава поведението на Тръмп - залитането му към расизма и ксенофобията, безразличието му към климатичните промени, многократните му обиди към съюзнически страни и лидери, възхищението му от автократите без притеснение - само влоши ситуацията. Ако някой се опитваше да унищожи репутацията на Америка, би било трудно да намери по-ефективен подход.
Предполага се, че Тръмп не се смущава от това: той действа така, сякаш военната мощ и лостът на принудата са единственото, което има значение в международните отношения. Той не осъзнава, че престижът - породеният не от страха, а от възхищението - е особено мощна форма на власт.
Имиджът на Америка в Германия или Япония може да не повлияе, днес или утре, на сътрудничеството им със САЩ. С течение на времето обаче възприемането на Америка от чуждите общества влияе на възможностите на приятелите й да я подкрепят по важни въпроси. Освен това, от често напрегнатите отношения на САЩ с Обединеното кралство през 19-ти век до Студената война срещу Съветския съюз през 20-ти, способността на Америка да вдъхновява чуждите народи - дори тези на своите съперници - е донесла огромни стратегически дивиденти.
Някои от съветските реформатори, които дойдоха на власт през 80-те години, като Александър Яковлев, главният съветник на Михаил Горбачов, по-рано бяха пребивавали в САЩ благодарение на академичния обмен и други програми. Техните впечатления за свободното общество подхраниха разочарованието им от съветското.
Днес САЩ са въвлечени в поредното съперничество между велики сили, но прекараха последните няколко години, прахосвайки този жизненоважен капитал. За щастие не всичко е загубено. Американците имат къса памет по отношение на меката сила: Те си мислят, че страната винаги е била обичана в миналото. Свидетелствата обаче са разнопосочни.
Планът Маршал, който демонстрира инициативността и щедростта на САЩ след Втората световна война, беше последван от Маккартизма (по името на републиканския сенатор Джоузеф Маккарти - бел. прев.), който накара дори близки съюзници да заключат - както се казва в един таен доклад от ерата на президента Айзенхауер - че Америка „не изпитва истинска привързаност към някои от основните ценности на демократичното общество."
През 60-те години идва Виетнамската война, която нанесе кървяща рана на американския престиж. "Тя очерта мрачната картина на световна суперсила, убиваща или раняваща сериозно по хиляда цивилни седмично, докато се опитва да подчини една малка, изостанала нация, ползата от което е под сериозно съмнение", бе признато в меморандум на Министерството на отбраната.
По времето на Роналд Рейгън различни въпроси - от разполагането на ядрени ракети със среден обсег в Европа до „мръсни войни“ в Централна Америка - предизвикаха гневни международни протести срещу САЩ. А при президента Джордж Буш инвазията срещу Ирак през 2003 г. бързо изчерпа съчувствието, на което САЩ се радваха след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. В миналото Америка е опетнявала репутацията си и дори е правила катастрофални грешки, но всеки път престижът на САЩ в крайна сметка се е възвръщал.
Една от причините за това е, че репутацията на Америка не се свежда само до американския президент. В краткосрочен план президентът е символът на мощта и политиката на САЩ на световната сцена. Но президентите идват и си отиват, така че в дългосрочен план престижът на страната е повече отражение на разпространението на популярната й култура, привлекателността на нейната политическа система и основополагащи идеали, и динамизма на икономиката и обществото й.
Тук има причина за безпокойство: Проучването на Pew показва, че чуждите общества вярват, че САЩ са станали по-малко ангажирани в защита правата на своите граждани. (За промяната на това убеждение не помага фактът, че Холивуд е една от жертвите на пандемията.) И все пак САЩ все още притежават силно привличане.
Това, че движението „Животът на черните е важен“ предизвика протести в знак на солидарност в други държави, може да изглежда като удар по престижа на САЩ, но всъщност подчертава способността на американските социални движения да вдъхновяват съчувствие и подражание по целия свят. Това също е форма на власт.
И накрая, ако имиджът на Америка е накърнен в наши дни, това важи и за китайския. Благосклонността към Пекин в глобален план се срина заради Covid-19 - пандемия, с която САЩ може да не се справят, но всъщност Китай отприщи. Недоверието към Си Дзинпин също е на рекордни нива, достигайки 70-80% във всички анкетирани страни с изключение на една. Да, Си все още е по-популярен от американския президент в много държави, но Тръмп вероятно ще слезе от политическата сцена доста преди него, а все по-репресивната и отблъскваща китайска политическа система, която го създаде, ще си остане.
Американците не трябва да остават безразлични към отстъплението в мека сила през годините на Тръмп. Това показва колко бързо една демократична суперсила може да се превърне в обект на международно възмущение и дори съжаление. Геният на американската система обаче винаги е бил в способността й за самокорекция. След като ерата на Тръмп приключи, ще разберем дали американската мека сила ще се възстанови, както го е правила в миналото.
Петър Нейков, редактор Десислава Попова
