Когато новината за предполагаемата корупция на семейство Байдън избухна, компаниите Big Tech направиха всичко възможно да погребат историята. Опитът на Фейсбук беше успешен, но усилията на Туитър за цензура удвоиха популярността на историята, показват нови изследвания.
Описан от президента Доналд Тръмп във вторник като „лаптопът от ада", компютър, за който се твърди, че е забравен от Хънтър Байдън - синът на кандидата на Демократическата партия Джо Байдън - в ремонтна работилница в Делауеър миналата година, се оказа срам за бившия вицепрезидент.
Както Ню Йорк Поуст съобщи миналата седмица, твърдият му диск съдържа имейли, които разкриват съмнителни сделки между семейство Байдън и украинска енергийна фирма, както и схема на Хънтър за обогатяване на семейството си чрез китайските му връзки. Предполагаемите престъпления в имейлите са директен унищожителен удар по предишното настояване на Джо Байдън, че той не знае нищо за чуждестранните бизнес отношения на Хънтър.
Големите технологични компании обаче бяха твърдо решени да предотвратят вирусно разпространение на новината. Говорителят на Фейсбук и бивш служител на Демократическата партия Анди Стоун заяви, че платформата му изкуствено ще намали разпространението на историята, докато тя не бъде прегледана от нейните „проверяващи фактите".
Потискащата кампания проработи. Според данните, събрани от изследователската фирма Newswhip и публикувани в Нюзуик в понеделник, историята достигна около наполовина по-малко читатели, отколкото подобните анти-Тръмп бомби.
Приблизително 1,94 милиона души се ангажираха с първата история на Байдън на Поуст в рамките на 24 часа след публикуването му. За разлика от това, 3,6 милиона души четоха историята на Атлантик за Тръмп, за който се твърди, че е нарекъл падналите американски войски „издънки и губещи" в същия период от време. Историята на Ню Йорк Таймс за данъчните декларации на Тръмп също достигна 4,12 милиона души в рамките на 24 часа.
Нито историята на данъчните декларации, нито докладът за „издънките" в Атлантик са били подложени на същото ограничение и проверка на фактите от Фейсбук, въпреки че докладът на Атлантик остава изцяло неподкрепен с факти и източникът на данъчните декларации на Тръмп остава загадка за всички извън редакцията на Ню Йорк Таймс.
Вместо да ограничи обхвата на историята, Туитър просто забрани всякакви връзки към историята на Поуст, твърдейки, че „имейлите са могли да бъдат получени чрез хакване, което е нарушение на политиките на сайта". По-късно компанията отстъпи и избра да маркира линковете с предупреждение, че „съдържанието в тях е оспорено". Подобно на Фейсбук, Туитър не подложи Ню Йорк Таймс на същото потискане.
За Туитър обаче усилията за цензура се объркаха. Според проучване на софтуерната фирма Zignal Labs, потискането на историята от Туитър предизвика голям скок на интереса и удвои обхвата си. Историята беше споделяна 5500 пъти на всеки 15 минути преди забраната и 10 000 пъти след това, разкри доклад на MIT за проучването.
Явлението цензура, водещо до нарастване на интереса, е добре документирано. Наречен „Ефектът на Стрейзанд", феноменът е кръстен на съдебно дело от 2003 г., в което певицата Барбара Стрейзънд съди за нахлуване в личния живот фотограф, заснел въздушна снимка на нейното имение в Калифорния. Делото се обърна и доведе до стотици хиляди изтегляния на снимката. Преди делото снимката е била гледана само шест пъти.
Независимо от крайните резултати, усилията на Фейсбук и Туитър за погребване на историята на Байдън поставиха двете компании в затруднение с Републиканската партия. Съответните им главни изпълнителни директори, Марк Зукърбърг и Джак Дорси, са призовани от депутатите на републиканците да свидетелстват пред подкомисията на съдебната власт на Сената. Междувременно президентът Тръмп призова партията си да премахне защитата на Big Tech компаниите съгласно раздел 230 от Закона за благоприличие в комуникациите, който позволява сайтовете в социалните медии да се третират като „платформи", вместо като „издатели", и да контролират какъв вид съдържание да разрешават на своите сайтове.
