Кастелоризо е едно от онези места, които могат да се превърнат в повод за война, въпреки че повечето хора не могат да го намерят на картата.
Враждуващите в случая са Гърция и Турция, съюзници в рамките на НАТО, но в действителност многогодишни врагове след небрежното отношение на Европа към разпадането на Османската империя. И битката им не е фокусирана толкова върху острова, колкото към средиземноморските води, за които всяка от двете страни твърди, че ѝ принадлежат. Това е така, защото под морското дъно се предполага че има големи залежи на петрол и газ – разковничето на спора, пише в коментар за Bloomberg Андреас Клут.
Името Кастелоризо означава „червен замък“, като сред турците островът е известен сред турците като Меис и е обитаван от няколкостотин души. На неговата територия има останки от различни исторически епохи - византийска, малтийска, османска и др., като след края на Втората световна война, през 1947 г., островът е предоставен на Гърция, след като Италия, чието владение е бил преди това, се оказва на губещата страна. И този ход поставя началото на проблемите, които следват.
Само трябва да се погледне картата. Кастелоризо е далеч от континентална Гърция, както и от повечето егейски острови на страната. Всъщност той се намира много по-близо до турска Мала Азия.
Това положение години наред се възприема като нещо приемливо както от страна на Гърция, така и от Турция. Докато не започва надпреварата за въглеводородите в района на Източното Средиземноморие.
И сега въпросът е – Кой ще започне първи сондажите в тези води, Атина или Анкара?
Тук международното право се усложнява. Гърция претендира за по-голямата част от прилежащите към острова води, позовавайки се на Конвенцията на Организацията на обединените нации (ООН) по морско право, която е в сила от 1994 г. С конвенцията се определя правен режим за световните океани и морета, с който се установяват правила, уреждащи всички начини на употреба на океаните и техните ресурси – на първо място терминът териториално море – териториалното море на дадена държава , което се простира 12 морски мили (22,2 км) от изходната линия; прилежаща зона – водна ивица, простираща се отвъд външната граница на териториалното море, в рамките на която дадена държава може да упражнява ограничен контрол с цел предотвратяване или наказване на нарушаването на нейните митнически, фискални, имиграционни или санитарни закони и правила, действащи на нейна територия или в нейното териториално море; изключителна икономическа зона – тя се простира от изходната линия до най-много 200 морски мили (370,4 км). Дадена крайбрежна държава контролира всички икономически ресурси в рамките на своята изключителна икономическа зона, както и всички видове замърсявания на тези ресурси; континентален шелф – който се простира до външната граница на континенталния бряг, но не по-малко от 200 морски мили (370 км) от изходната линия на териториалното море на дадена крайбрежна държава.
На базата на Конвенцията гърците, които я подписват, твърдят, че те разполагат с права върху водите на юг от Кастелоризо на разстояние до 200 морски мили от изходната линия. Свързвайки въпросните линии с тези на други гръцки острови, Анкара очертава карта, на която изключителната икономическа зона, която Турция възприема, е намалена приблизително на половина.
И не е изненадващо, че Анкара не е доволна от това положение. В същото време тя не е обвързана с Конвенцията на ООН.
И въпреки че съществуват различни казуси, които на базата на тези правила, биват разрешавани през годините, ситуацията в Източното Средиземноморие е по-особен случай.
Конвенцията, наричана още „конституция за океаните“, е значително ограничена на фона на множеството интереси в региона, където всички континентални шелфове се припокриват. Отделно от това, въпросните нации, в повечето случаи, споделят и различни исторически вражди.
Гръцко-турският конфликт например покрива територията на Кипър, където островът е разделен на етническа основа, като и тук се разразява конфликт относно петролните и газови находища.
И ситуацията продължава да ескалира. През август Гърция подписа с Египет споразумение за демаркация на изключителните икономически зони в Източното Средиземноморие, което влиза в конфликт с друго такова, подписано от Турция и Либия. В същото време турският президент Реджеп Тайип Ердоган изпрати за пореден път проучвателен кораб, придружен от военни фрегати в оспорваните води.
От една страна Европа трябва да застане зад Гърция в този конфликт, тъй като страната е членка на Европейския съюз, докато Ердоган е в конфликт както с нея, така и с други държави в региона заради вътрешнополитическата ситуация в Сирия и Либия, а от скоро и заради ескалиралото напрежение между Армения и Азербайджан.
Въпреки агресивните и провокативни действия на Ердоган, Западът трябва да признае, че Турция има известно право в спора за Кастелоризо. В духа на Конвенцията по морско право, още Уинстън Чърчил казва, че редукцията на изключителната икономическа зона на Турция до такава степен изглежда несправедливо. Следователно, за да се избегнат военни действия в региона, Западът ще трябва да направи оферта на Ердоган, която да е изгодна за него.
През 50-те години на миналия век Франция и Германия, бивши врагове във Втората световна война, поставят въгледобива и стоманодобивната индустрия под общ контрол, осигуряващ общ достъп и ползи. От този съюз израства в последствие това, което днес представлява ЕС. В подобен политически двигател могат днес да се превърнат петролът и природният газ.
Но този вариант може да се окаже невъзможен, ако страните от Източното Средиземноморие не възприемат по-различен подход една спрямо друга и не поемат отговорността да предотвратят назряващата война.
