Когато през 2011 г. Браян Янус започва работа в Microsoft като архитект на центрове за данни, той се присъединява в момент, в който проблемите с енергията и устойчивостта са все още в зората си.

„Бях първият човек, привлечен в организацията, за да работи по въпросите на енергетиката и устойчивостта. Това се случи във времето, когато... със сигурност не ми беше ясно защо компания като Microsoft изобщо се нуждае от някой като мен“, посочва Янус пред CNBC. 

“А човекът, който ме нае, каза: „Наистина мисля, че цялото това нещо с облака ще бъде голяма работа. И смятам, че енергията ще бъде наистина важна за бъдещето на нашата компания“. Оказа се прав. Очевидно през последните няколко години, когато облакът направи своя бум, енергията и нашите екологични отпечатъци станаха все по-важни въпроси“, допълва той. 

По данни на американското правителство центровете за данни в САЩ са използвали около 70 млрд. кВтч електроенергия през 2014 г,, което се равнява на 1,8% от общото потребление на страната. През 2020 г. показателят ще достигне приблизително 73 млрд. кВтч.

Девет години след като присъединява към Microsoft Янус стана генерален мениджър на компанията, отговарящ за енергийните въпроси и тези, свързани с устойчивостта. Разширяването на зелените амбиции на компанията към нейната верига на доставките означава, че корпорацията е преминала от „шепа“ хора, които следят за устойчивостта, до това да има цели екипи, които мислят за екологичните проблеми „като основна функция“, посочва Янус. Тези усилия достигнаха кулминацията си през януари, когато Microsoft обяви целта си да стане въглеродно отрицателна до 2030 г.

Освен това миналия месец тя обяви, че ще снабдява с повече вода, отколкото потребява, отново до 2030 г., като се фокусира върху 40 „силно стресирани“ водни басейна на местата, на които оперира. Това не е първата технологична компания, която прави подобно изявление. През май Intel обеща да стане нетно позитивна в потреблението на вода до края на десетилетието.

А потреблението на вода е глобален проблем. Организацията на обединените нации (ООН) смята, че понастоящем светът използва шест пъти повече вода спрямо 100 години по-рано, а потреблението се покачва с 1% годишно. Американското правителство изчисли, че центровете за данни ще използват 660 млрд. литра вода през 2020 г., което е достатъчно, за да се напълнят 264 хил. басейна с олимпийски размери

Сега Microsoft генерира над 36% от приходите си от своето звено Commercial Cloud, спрямо 10% през 2015 г. Същевременно тя работи по това да направи центровете за данни по-енергийно ефективни – от поставянето им под вода до тестването на водородни горивни клетки за резервно захранване. Azure, публичната облачна мрежа на Microsoft, доставя услугите си чрез над 60 регионални центъра за данни, включително през 2021 г. ще отвори един в Аризона – един от най-сухите щати в САЩ.

„Всъщност проектираме нашите центрове за данни така, че да бъдат изключително ефективни по отношение на водата. В по-голямата част от времето, дори на места като Аризона, не използваме вода за охлаждане, а въздух отвън“, обяснява Янус. Само когато температурите достигнат около 85 градуса по Фаренхайт (30 градуса по Целзий), тогава се ползва вода, посочва той. А Microsoft има изпарителна технология за охлаждане, подобна на тази при домашните климатични системи.

Дигитална вода

Един от проблемите в зоните под воден стрес е, че данните не винаги се дигитализират или са достъпни. Много играчи участват в снабдяването с вода на домове или предприятия, а мнозина невинаги споделят информация помежду си, сочи доклад на Международната асоциация по водите от 2019 г.

Чрез програмата си AI for Earth (от англ. Изкуствен интелект за Земята - бел. ред.), Microsoft предоставя безвъзмездна финансова помощ на неправителствената организация Leadership Counsel for Justice and Accountability, която работи по софтуер за по-добро прогнозиране на нивата и достъпността в заплашения от засушаване регион Central Valley в Калифорния. Организацията използва Azure, за да предлага прогнози за наличността на питейната вода и въздействието на екстремната суша върху нейната достъпност. 

Компании, които използват данни в управлението на водите, пък са във фокус на акселератора Elemental Excelerator, който инвестира в бизнеси, които се борят с климатичните промени в различни сектори. Всяка година по програмата кандидатстват около 800 фирми, от които се избират няколко, които да бъдат подкрепени.

Сред селектираните миналата седмица попада NEER – технологична платформа, която управлява водите като използва машинно обучение, помагащо да се прогнозират и да има превенция на събития като наводнения, протичане на тръби, извършване на неподходящи дейности в райони в близост до питейни води и други. Само в САЩ разходите за основни проблеми с канализацията достигат 2,6 млрд. долара годишно.

„Вместо, ако дадена тръба тече, вие да търсите къде е проблемът, за да запушите дупката, можете да имате по-проактивен подход и да разберете къде точно може да има уязвимости в системата и как най-добре да използвате капитала и времето, с които разполагате, за предотвратяване на течове и запазване на наличната инфраструктура“, коментира Ким Бейкър, директор водни иновации в Elemental Excelerator.

Бейкър е съгласна, че в исторически план е имало много по-силно фокусиране върху въглеродния отпечатък върху управлението на водите от корпорациите, но новините от фирми като Microsoft и Intel помагат за адресиране с проблемите.

Технологиите могат да бъдат решение на казусите с водата, но всяка инициатива в тази посока трябва да има обществена подкрепа, твърди Бейкър. „Microsoft постъпва правилно, като използва данните, които има, за да движи процеса. За мен следващата стъпка е този процес да достигне до общностите, в които това ще се случи, последвано от ангажиране на заинтересованите страни, така че да се стигне до трайни бизнес възможности“, посочва още тя.

За Янус усилената работа за изпълняване на климатичните цели на Microsoft тепърва започва. „Страхотно е да си поставяме тези амбициозни цели, но сега наистина трябва да се заемем с работа“, твърди той.

Елена Кирилова, редактор Аспарух Илиев