През март, точно когато светът бе разлюлян от коронавируса, Международната сравнителна програма към Световната банка завърши последните си наблюдения. Това сухо статистическо упражнение отчита цените в 176 страни, като ги използва за изчисляване на обменните курсове според паритета на покупателната способност. Липсата на медийно внимание към резултатите е напомняне, че мерките за икономическа активност са на второ място, освен ако не са пряко свързани със заплахи за здравето, пишат за Financial Times Ангъс Дийтън и Пол Шрейър, съпредседатели на програмата, като вторият е и временен главен статистик на ОИСР.
Но дори във време на пандемия са необходими данни за основни измервания, в това число сравнения между страните по отношение на брутния вътрешен продукт и жизнения стандарт, както и глобалните мерки за бедност и неравенство. Най-новите изчисления съдържат важни изводи във връзка с това.
Новите данни носят добра, както и не толкова добра новина. Добрата е, че актуалните данни за 2017 г. не са особено нови. Например, икономиките на Китай и САЩ са били със сходни размери през 2011 г. (като китайската възлиза на само две трети от американската според текущия валутен курс.)
Не толкова добрата новина е, че глобализацията и трансферите на интелектуална собственост отдалечиха БВП още по-встрани от общоприетото (не)разбиране, че той измерва материалното благосъстояние на хората, допълвайки многото му недостатъци, изтъквани през последните години.
Първо добрата новина. Резултатите от 2017 г. са всъщност актуализация на актуализацията от 2011 г., а не радикално преначертаване на икономическата география.
Това е важно, защото предишните актуализации понякога променяха относителния икономически размер на държави и континенти. Например, оценките от 2005 г. направиха света да изглежда много по-неравен, отколкото се смяташе преди това. Те също така рязко увеличиха някои измерители за бедност.
Тези очевидни увеличения се обърнаха през 2011 г. - обрат, запазен за 2017 г. Тази стабилност повишава достоверността на статистиката, допринася за нейната полезност и ще бъде особено важна, когато Международната сравнителна програма премине към измервания с по-висока честота след Covid-19.
Не толкова добрата новина идва от групата на най-богатите страни, определени по БВП на глава от населението: Люксембург, Катар, Сингапур, Ирландия, Бермудските острови, Каймановите острови, Швейцария, ОАЕ, Норвегия, Бруней, САЩ и Хонконг. Каквото и да ни казва този списък, той едва ли е представителен за държавите, в които хората се радват на най-високия материален жизнен стандарт в света.
Ирландия е добър пример. Привлечени от ниските корпоративни данъчни ставки, няколко големи мултинационални компании преместиха активите си от интелектуална собственост в местни поделения, така че приходите, генерирани от тях, сега допринасят за ирландския БВП. През 2015 г. тези трансфери доведоха до годишен ръст на икономиката от 26%.В контраст с това, разполагаемият доход на ирландските домакинства на човек бе нараснал „само“ с 4,6% в реално изражение. Това очевидно е по-добра оценка за промяната в ирландския жизнен стандарт.
Откъде идва несъответствието? 11 от 12-те държави в списъка на най-богатите са или инвестиционни центрове, или ресурсни икономики. И в двата случая потреблението има относително нисък дял в БВП, често защото печалбите съставляват по-голяма част от националния доход от заплатите.
С течение на времето печалбите ще повишат доходите на поне някои домакинства, а оттам и тяхното потребление. Но във всеки един момент БВП на глава включва суми, които не са част от текущото благосъстояние на хората или от техния доход.
Освен това доходът от чуждестранен капитал е част от местния БВП, защото възниква в страната, но не е част от брутния национален доход, тъй като не е собственост на резиденти.
Това е напомняне, че при липсата на силни преразпределителни канали, на богатите ресурсни икономики често са им присъщи големи неравенства, тъй като собствеността върху ресурсите - особено минералните - е ограничена до малцина. Това, че БВП не ни казва нищо за това кой какво получава, е друга от известните му критики. Нито пък БВП отчита устойчивостта на природните ресурси или използването на околната среда. Проблемът не е в счетоводството, а в дефиницията на показателя.
Тези аргументи не подкрепят отказа от данните за БВП, които са от съществено значение, а по-скоро по-интелигентното използване на сметките и измерването на това, което остава извън индикатора.
Продължаващите усилия БВП да включва екологичната икономика и да не игнорира съвсем въпросите за разпределението се нуждаят от подкрепа. Изключителният фокус върху БВП на човек или ръста му не е от голямо значение за регулаторите. Казано направо, участието на дадена държава в икономическия топ 12 не винаги е повод за гордост.
Петър Нейков, редактор Елена Илиева
