Еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан възнамерява скоро да емитира първите европейски облигации по социалната програма на ЕС за подпомагане на заетостта SURE.

„Ще започнем да емитираме тези облигации на ЕС през втората половина на октомври“, заяви довереникът на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред Handelsblatt в Брюксел.

„Обемът все още не е финализиран“, добави той. „Но ще бъде значително по-малко от 50 млрд. евро. Вторият, по-голям транш, ще се извърши през първата половина на следващата година. “Обемът на SURE трябва да достигне до 100 млрд. евро. 

Бюджетният комисар гледа на новите облигации на ЕС като на предимство за сближаването на паричния съюз. „Като емитенти на европейски облигации ще укрепим еврото“, казва Хан. Брюксел не искал да пречи на държавите членки да набират средства на пазара на облигации. Взаимната канибализация ще бъде предотвратена от ЕК, която координира много тясно държавите членки и техните планове за емисии.

Програмата за облигации среща одобрение и в Европейския парламент. „Ако в дадена валута има много облигации с добър рейтинг, това със сигурност прави тази валута по-привлекателна. В това отношение планираната емисия облигации засилва международната роля на еврото”, пояснява евродепутатът Маркус Фербер (CSU) пред Handelsblatt.

Според Комисията ЕС ще издаде облигации на обща стойност 900 милиарда евро. Първите есенни облигации по SURE са само началото. Комисията също иска през следващата година да емитира облигации за фонда за възстановяване от коронавируса, известен в Брюксел като „Next Generation EU“.

Понастоящем Хан не може да даде точен времеви диапазон за тях, защото все още има нужда от дискусия в Европейския парламент и държавите членки. Но комисарят по бюджета е уверен в крайния успех. „Като преговарящ за комисията, забелязах в рамките на дискусиите в Европейския парламент, че напоследък е постигнат значителен напредък, например по темата за емитиране на собствени средства на ЕС. Така че очаквам споразумение този месец“, каза австриецът в сряда.

Мненията в Брюксел се разминават по въпроса дали оптимизмът на члена на ЕК е оправдан. Основните спорни точки са така нареченият механизъм за върховенство на закона и увеличаването на финансирането на отделни програми на ЕС, поискани от Европейския парламент. 

Съвсем наскоро евродепутатите, участващи в преговорите, бяха уверени, че няма да бъдат подложени на времеви натиск. Те са обидени от факта, че германското председателство на Съвета смекчи предложението за обвързване на европейските фондове със спазването на принципа на правовата държава. Освен това Берлин отхвърля увеличаването на индивидуалните програми за финансиране от ЕС в области като изследвания, демокрация или здравеопазване.

„Колкото по-дълго германското председателство на Съвета отхвърля увеличаване на програмите, толкова по-малко вероятно ще бъде постигането на споразумение през октомври“, заяви евродепутатът Расмус Андресен пред Handelsblatt. Зеленият парламентарист е единственият германски евродепутат, който е в групата за преговори с Хан и германското председателство на Съвета. "Не виждаме готовност за компромис по отношение на централните елементи на германското правителство", казва разочаровано Андресен.

21 парламента трябва да одобрят плана

Дори тези проблеми да бъдат решени, всички 27 държави членки трябва да одобрят финансовия пакет, като парламентите в 21 държави от ЕС ще трябва да дадат одобрение. Все още не е ясно дали ще има затруднения или закъснения в това отношение.


Хан обаче очаква бързо одобрение от парламента и държавите членки. Той възнамерява да стартира възможно най-скоро следващата облигационна програма за фонда за възстановяване. „Надявам се, че можем да започнем целия процес за издаване на европейски облигации за Next Generation EU през второто тримесечие на следващата година“, каза бившият австрийски министър.

ЕК възнамерява да обслужва пазара на облигации с различен матуритет. Средният срок трябва да бъде 15 години, рамката варира от 3 до 30 години. Всички непогасени задължения във връзка с емисията облигации трябва да бъдат изплатени до 2053 г. в случая на SURE и до 2058 г. в случая на Next Generation EU.

Хан не пожела да разкрие с кои банки ще работи ЕС. Той каза само: „Водим напреднали разговори с участващите банки за емитирането на европейски облигации, особено за програмата SURE. Фокусът е върху финансови институции от еврозоната, но разговаряме и с банки извън ЕС“. Вътрешни източници вярват, че ще участват над десетина финансови институции.

Едно обаче е ясно отсега: облигациите на ЕС ще променят структурно европейския пазар на облигации. От гледна точка на ЕК именно това е предназначението им. Изпълнителната власт на ЕС иска да укрепи пазара на социални и зелени облигации („Social“ и „Green Bonds“). „С облигациите за програмата на ЕС SURE, разбира се, ние почти ще утроим световния пазар на социални облигации“, казва Хан.

„Това е силен знак от ЕС, че можем да използваме финансови инструменти, за да вкараме политиката в съответствие с нашите стратегически приоритети”. Освен това 30 процента от облигациите за фонда за възстановяване на ЕС Next Generation EU ще бъдат зелени облигации. „Следователно следваме политическите си цели. В края на краищата около една трета от 750 милиарда евро ще бъдат инвестирани в сферата на зелената сделка “, казва 62-годишният австриец.

Хан не се опасява за липсата на интерес към облигациите. „Пазарът реагира много положително на нашите европейски облигации. Има огромен интерес поради присъщата стойност на облигациите“, казва комисарят по бюджетните въпроси. Финансовият пазар е много възприемчив за облигации с такова качество, пояснява още той.

Финансовите експерти в Европейския парламент са далеч по-скептични по този въпрос. „Такива обеми не могат просто да бъдат пуснати на пазара. Европейската комисия трябва първо да създаде подходящи структури вътрешно и бързо да установи надеждни връзки с международни инвеститори“, настоява Маркус Фербер, влиятелен говорител на фракцията на ЕНП в Комисията по икономически и парични въпроси.

Досега ЕС беше сравнително малък участник на пазара на облигации в Европа. Понастоящем международната общност има облигации с обем от около 50 милиарда евро, но се радва на отличен рейтинг на финансовия пазар. 

Както Moody’s, така и Fitch дават най-високите си оценки - ААА. Това дава възможност на Брюксел да взема пари назаем при много изгодни условия. За разлика от страните членки обаче, на ЕС не е позволено да взема заеми за финансиране на собствения си бюджетен дефицит.

В търсене на нови финансови източници

Държавните и правителствените ръководители на ЕС се споразумяха за многогодишната финансова рамка (МФР) от 1,074 трилиона евро за периода от 2021 до 2027 г. на четиридневна специална среща на върха в средата на юли. Към това се добавя и фондът за възстановяване от 750 милиарда евро, който се финансира чрез съвместни облигации.

Зад кулисите на сградата Berlaymont в Брюксел, седалището на ЕК, подготовката за разпределянето на паричната благодат и финансирането ѝ чрез облигации вече тече с пълна сила.

За да може в бъдеще да покрива всички задължения, Европейският съвет увеличи горната граница на собствени приходи на ЕС до 0,6 процента от брутния национален доход в рамките на неговите граници.

В момента ЕК разработва предложения за нови собствени ресурси до края на юни, като например данък върху механизма за коригиране на границите на CO2 или цифров данък. Но има още идеи. „Като комисия сме готови да разработим допълнителни източници на приходи“, обяви Хан. След това първите от тези нови източници на доходи за ЕС ще бъдат въведени в началото на 2023 г. Те ще са определящи за погасяването на облигациите.

С търсенето на повече собствени ресурси ЕК среща разбиране в Европейския парламент. Депутатите призовават в продължение на много години Брюксел да има собствени източници на финансиране, за да се предотврати зависимостта от националните правителства. 

Бойчо Попов, редактор Десислава Попова