На фона на вече обявената сделката с Китай сега Иран разполага с купувач на цялата си петролна продукция за следващите 25 години. И поради тази причина Техеран ще се стреми да увеличи производството. Засилването на добива ще засегне не само основните полета в обширната зона на Западен Карун, където Китай се ангажира да помогне за нарастването на общата продукция с най-малко 500 хил. барела на ден през следващите две години, но и онези полета, които също са богати на петролни залежи, но по някакъв начин широкото развитие на сондажната дейност е възпрепятствано, какъвто е случаят с полетата, разделяни през граница с Ирак, пише Саймън Уоткинс в коментар за Oilprice.
За да отговори на тези предизвикателства, Иран реанимира програмата си за ангажиране на водещи местни университети, които да работят по научните проблеми за ускоряване на темпа на възстановяване на добива, в допълнение към използването на човешки, технологични и финансови ресурси от Китай и Русия, както и когато е необходимо.
Полето Азар е пример за такова сътрудничество. Разположено в пограничната зона Мехран, намираща се в подножието на планинската верига Загрос, полето Азар е готово да започне пълното производство от първа фаза в размер на 65 000 барела на ден.
„С успешното въвеждане в експлоатация на петролни влакове и спомагателното централно съоръжение за преработка този проект е напът да достигне своя предвиден производствен капацитет“, заяви Кейван Ярахмади, ръководител на компанията PEDEC, която разработва полевия проект в Азар.
Още преди финализирането на производство от първа фаза, според Ярахмади, полето Азар вече е произвело повече от 30 милиона барела суров петрол.
Това е доказателство за решимостта на Иран да оптимизира добива на полетата си, които споделя с Ирак - другите ключови обекти са Дехлоран, Нафт-Шахр, Азадеган, Ядаваран - тъй като петролното поле Азар е най-голямото предизвикателство за всички основни перспективи в Анаранския блок, който включва също полетата Чангюлех и Дехлоран. Цялата зона около полето Азар е осеяна с огромен брой бойни мини, поставени по време на иранско-иракската война между1980-1988 г. Но те не са единственият проблем тук. След като бъдат премахнати, разработчиците ще трябва да се справят с твърдата камениста повърхност, която отнема на всяка сонда средно около 500 дни за пробиване.
Стремежът към завършване на Фаза 1 в Азар е не само продукт на общото желание за оптимизиране на добива на петрол от полетата, които страната споделя с Ирак, но и на нови проучвания, които рязко ревизираха наличните петролни резерви на това находище до 4 млрд. барела, или близо двойно повече спрямо първоначалните оценки. Целта за производство от втора фаза от най-малко 71 500 барела на ден трябва да бъде постигната до края на тази иранска календарна година (приключваща на 20 март 2021 г. по Григорианския календар).
Производството на петрол в Иран. Източник: Trading Economics
Първоначално норвежката компания Statoil започва да разработва Анаранското петролно находище през 2003 г. и когато през 2005 г. е открит петрол (както в Азар, така и в Чангюлех), към нея се присъединява руското дружество Лукойл при разработването на обекта. През 2008 - 2009 г. Лукойл се отказва от своя 25-процентен дял в целия блок Анаран след налагането на санкции от страна на САЩ и Европейския съюз (ЕС). Дружеството е последвано от Statoil, която се освобождава от своя 75-процентен дял през 2011 г., след като санкциите биват подсилени.
След сключването на Иранското ядрено споразумение, официално наричано Съвместен всеобхватен план за действие, през 2015 г., редица компании подписват меморандуми за разбирателство за разработване на полетата в блока Анаран, включително норвежката DNO, тайландската PTTEP и руските Gazprom Neft и Lukoil. Впоследствие е постигнато и предварително споразумение с австрийската OMV за инвестиране на до 6 млрд. долара в нефтохимическа фабрика в полето Дехлоран.
Предвид едностранното оттегляне на САЩ от Иранското ядрено споразумение през 2018 г. и последвалите широкообхватни санкции, Иран е принуден да търси помощ от Китай и Русия.
Миналата седмица иранския министър на петрола Биджан Зангане заяви, че Националната иранска петролна компания (NIOC) е подписала 13 договора на стойност 170 млн. долара с местни университети и изследователски центрове за извършване на проучвания, свързани с петролните и газови находища.
Всъщност около половината от настоящото производство на суров петрол в Иран, около 2,5 млн. барела на ден, се доставя от петролни находища, които са на повече от 70 години - включително Ахваз-Асмари, Марун и Гачасаран, в които ще е необходимо да се инвестират допълнителни средства за сондажни технологии.
При оншорните полета, според ирански източник, около шест до осем процента от обектите се сблъскват със загуба на продукция, която може да бъде възстановена само с използването на EOR техники (ускорен добив на петрол – бел. ред.), докато при офшорните полета делът на проблемите обекти е между 12 и 15%, така че решаването на тези въпроси ще бъде от критично значение за постигане на целите за увеличаване на производството.
Аспарух Илиев, редактор Божидарка Чобалигова
