Дъглас Макгрегър е скептичен към Русиягейт и смята, че руската интервенция и присъединяването на части от Украйна е предсказуема защитна реакция спрямо преврата, подготвен от Съединените Щати. Макгрегър не вижда разумни съображения за националната сигурност от продължаване на присъствието на американски части в Сирия, както и преди това е оспорвал съществуването на национални интереси, налагащи оставането на САЩ в Ирак. Той смята, че НАТО вече е безполезен, както и че САЩ не трява повече да защитават една просперираща Европа от една Русия, която не представлява реална заплаха – гледна точка, която се споделя от мнозина в целия политически спектър както в САЩ, така и в Европа. Макгрегър също така правилно забелязва, че по-скоро експанзионистка Турция, отколкото Иран, създава реална заплаха за стабилността в Близкия изток, изразявайки съмнение, че Иран иска да напада когото и да било. Той описа политическия екс-генерал Дейвид Петреус като „полезен идиот“, който служи като рупор на про-войнстващи политици и медии. Разкритикува амдинистрацията на Клинтън за интервенцията срещу сръбските сили по време на войната в Косово в 90те, затова, че „всъщност тя е довела на власт в тази страна мюсюлманската нарко-мафия. Номинацията на Макгрегър беше подло атакувана от CNN, от Макс Буут от Вашингтон Поуст и от Лигата за защита от анти-семитизъм ADL

Последният истински консервативен кандидат за висок пост, който е подложен на публично дискредитиране от обичайните заподозрени, е полковник Дъглас Макгрегър, номиниран на 27 юли от президента Тръмп за посланик на САЩ в Германия.

Съществува стара поговорка, която вероятно идва от Френската революция, че революцията, подобно на бог Сатурн, изяжда децата си. Смята се, че е произнесена от Жорж Дантон на процеса, предшествал екзекуцията му и би могла да се отнесе също така и към смъртта на Троцки след Руската революция. Означава, че лидерите, които предвождат драматичните политически развития, често харесват вкуса на властта и стават резистентни за всякаква по-нататъшна промяна. Това обикновено обръща срещу тях бившите им последователи, които имат различно виждане как да се управлява страната.

Почти всички политически назначения на високо ниво в администрацията на Доналд Тръмп биха описали себе си като консерватори, но истинските консерватори, като онези от времето на Дуайт Айзенхауер, се срещат рядко по белия свят. Помни се как Айк публично отхвърли развиващия се „Военен Индустриален Комплекс“, обяснявайки че „Ние плащаме за един боен самолет цената на половин милион крини брашно. Ние плащаме за един бомбардировач цената на нови домове, които могат да приютят над 8000 души. Не може да се живее по този начин. Под надвисналата заплаха от война, разпъваме човечността на железен кръст.“ Тук говори самият консерватизъм в най-чист вид. В наши дни, когато истинските консерватори правят изявления, че матрицата е опорочена, обикновено има целенасочено усилие да бъдат отстранени.

Последният истински консервативен кандидат за висок пост, който е подложен на публично дискредитиране от обичайните заподозрени, е полковник Дъглас Макгрегър, номиниран на 27 юли от президента Тръмп за посланик на САЩ в Германия. Ако оцелее в процеса на утвърждаване в Сената, където републиканците имат леко мнозинство, Макгрегър, ще замени на този пост Ричард Гренел, крайно неуспешен шеф на мисия, нанесъл огромна вреда на отношенията със страната-домакин, благодарение на своята арогантност и склонността си към разпространяване на американска държавна пропаганда. Между другото, Германия е много голям европейски съюзник.

Номинацията на Макгрегър беше подло атакувана от CNN, от Макс Буут от Вашингтон Поуст и от Лигата за защита от анти-семитизъм ADL. “Политико” го описва като „пенсиониран полковник-ренегат, а демократите от Конгреса, като безнадеждно корумпирания сенатор Робърт Менендез, подклаждат огъня като фанатично настояват, че „коментарите на Макгрегър го дисквалифицират от какъвто и да е държавен пост.“ (В статията има линк към репортаж на CNN, който го „уличава“ в расистки изказвания – б.пр.) Това само по себе си трябва да е достатъчно да убеди обикновения наблюдател, че Макгрегър е напълно подходящ за поста и трябва да бъде одобрен.

А ако е нужно още нещо – Мак е награждаван, опитен в сражения офицер от армията, отличен с Бронзова звезда за храброст по времето, когато е командир на въоръжена бригада, влязла в битка с елитните части на Саддам по време на Войната в Залива в 1991. Той и хората му унищожават 70 бойни моторизирани машини при масирана атака. Написал е 5 книги и е редовен участник в коментарите от разсъждаващата страна на консервативните медии, имам предвид Тъкър Карлсън (водещ на известното шоу Tucker Carlson Tonight по Fox News и колумнист на The Weekly Standard, както и автор на политически коментари и анализи, публикувани в самостоятелни книги – б.пр.) Смята се също така, че той редовно разговаря с Доналд Тръмп, така че явно се ползва с доверието на президента и в крайна сметка би могъл да има някакво положително влияние върху политиката.

Относно практически квалификации за добро взаимодействие със страната-домакин – Макгрегър е възпитаник на Уест Пойнт, който свободно говори немски и е изучавал военна и политическа история на Германия в университета във Вирджиния, където е защитил магистърска и докторска степени. Неговите изследвания са фокусирани върху бойните действия между Съветския Съюз и Нацистка Германия по време на Втората Световна Война.

И така, нека разгледаме някои от добрите старомодни американски интереси, основани на консервативните принципи, които Макгрегър защитава. Като имаме предвид, че неговият език често е солен, остър и директен, и той рядко се тревожи за политическата му коректност. Той е силно критичен към ортодоксалното милитаристично мислене, илюстрирано от „провала“ на войните в Ирак и Афганистан, в които се е сражавал, като нарича генералите и фирмите от оръжейния комплекс „самоближещи се фунийки за сладолед“.

Макгрегър не вижда разумни съображения за националната сигурност от продължаване на присъствието на американски части в Сирия, както и преди това е оспорвал съществуването на национални интереси, налагащи оставането на САЩ в Ирак. Той смята, че НАТО вече е безполезен, както и че САЩ не трява повече да защитават една просперираща Европа от една Русия, която не представлява реална заплаха – гледна точка, която се споделя от мнозина в целия политически спектър както в САЩ, така и в Европа.

Макгрегър също така правилно забелязва, че по-скоро експанзионистка Турция, отколкото Иран, създава реална заплаха за стабилността в Близкия изток, изразявайки съмнение, че Иран иска да напада когото и да било. Той описа политическия екс-генерал Дейвид Петреъс като „полезен идиот“, който служи като рупор на про-войнстващи политици и медии. Разкритикува амдинистрацията на Клинтън за интервенцията срещу сръбските сили по време на войната в Косово в 90те, затова, че „всъщност тя е довела на власт в тази страна мюсюлманската нарко-мафия. Тези хора никога не са били наши приятели. Те никога няма да бъдат наши приятели. Те са непоправимо враждебни. Говоря за ислямските сунити.“ По същия начин той осъди свалянето на либийското правителство от Обама, превърнало просперираща и стабилна нация в превзето от терористи свърталище.

Макгрегър ще бъде ангажиран с възстановяването на баланса в германско-американските отношения в момент, когато 12 000 американски войници ще бъдат изтеглени от страната. Тръмп не е информирал предварително германския канцлер Ангела Меркел за решението и има сведения за редица неприятни телефонни разговори, в които Тръмп, както обикновено, крещи обиди и обвинения. Макгрегър ще бъде натоварен да оправи това, въпреки че той ясно заяви, че почти всички американски войници трябва да бъдат изтеглени от Германия, защото е убеден, че няма риск Русия да нападне когото и да е извън собствените си граници в Източна Европа.

Срещу всички плюсове на Макгрегър, неговите критици са събрали списък с негови, според тях, провали. Определил е като заплаха за националната сигурност нелегалната имиграция, която се подкрепя от Демократическата партия, за да промени демографията в тяхна полза. С оглед на тази заплаха е призовал за военен контрол по протежение на границата, който да спира имигрантите и който, при нужда, да бъде подкрепен със стрелба по нарушителите. По отношение на самата Германия, той е критик на Меркел за отварянето на границите за вълни от нелегални имигранти. Може да се забележи, че това са основните, стандартни консервативни позиции, с изключение на стрелбата, които спечелиха президентския пост на Тръмп през 2016. Отворената имиграционна политика на Меркел също беше широко осъдена както от германците, така и от другите европейци.

Макгрегър е скептичен към Русиягейт и смята, че руската интервенция и присъединяването на части от Украйна е предсказуема защитна реакция спрямо преврата, подготвен от Съединените Щати. Макс Буут, роден в Русия евреин, е неоконсерватор (движение в САЩ от края на 60те, несъгласно с пацифистката политика на страната – б.пр.) и не е приятел на Кремъл. Той интерпретира нежеланието на Макгрегър да демонизира Русия като „притеснителна тенденция да се прокарва пропагандата на Владимир Путин“, каквото то не е. То е реалистична оценка на опасната ситуация в Източна Европа, измислена от Буут и неговите неоконсервативни приятели.

Но истинският проблем, който критиците имат с Макгрегър, неизбежно стига до Израелския/Еврейски дневен ред, пречка, която осуети номинацията и на Уилям Ръгър, друг анти-войнствен критик на близкоизточната външна политика, който беше предложен за посланик в Афганистан. Според Буут „Макгрегър дори смята, че Германия е отишла твърде далеч в извиненията си за нацистките престъпления“, като цитира коментар на полковника от 2018: „Има някаква налудност, според която поколение след поколение трябва да изкупва грехове, извършени в продължение на 13 години от германската история и да игнорира останалите 1500 години от нея. А Германия е имала основна роля в Централна Европа в защитаването и запазването на Западната цивилизация.“

Лигата за защита от анти-семитизъм ADL изрази „дълбока загриженост“ от номинирането на Макгрегър, поради неговите „проблематични забележки“, които се описват и като „силно смущаващи“. Те изразяват своята загриженост под формата на писмо до председателя Джим Риш и до най-високопоставения член на Демократическата партия Боб Менендез на сенатската Комисия по Външните работи. Те обвиняват Макгрегър, че е „подценил значението на паметта за ерата на Холокоста и е преувеличил възгледите и влиянието на „хора, наричащи себе си неоконсерватори.“

Разбира се, неоконсерваторите са по същество еврейско движение, което inter alia (лат. между другото – б.пр.), е ангажирано да промотира непрекъснат ангажимент на САЩ в Близкия Изток в полза на Израел. По ирония, противникът на почти всички военни интервенции Макгрегър е добре приет и дори адмириран от израелските военни офицери и други официални лица, с които се е срещал при множество свои посещения в Израел в качеството си на армейски офицер, както и след това. Той подкрепя „защитими граници“ на еврейската държава и нарича преместването на американското посолство в Ерусалим „много закъсняло“.

Но реалните заслуги на Макгрегър се противопоставят на необходимостта от еврейско страдание. Главният изпълнителен директор на ADL Джонатан Грийнблат посочва, че „Ние имаме нужда от американски посланик в Берлин, който твърдо да отблъсква антисемитизма и омаловажаването на Холокоста, а не някой, чиито предишни изявления сочат, че той може да насърчи подобни омразни идеи.“ Писмото на ADL съдържа също оплакване, че възгледите на Макгрегър „биха го поставили в конфликт с всеобщия консенсус на поддръжниците в Конгреса, демонстриран с прокарания в тази сесия, с активната подкрепа на ADL, Образователен закон „Никога Повече“ (за задължително изучаване на Холокоста в САЩ – б.пр.), както и с резолюциите на Конгреса и Сената, които осъдиха антисемитските фрази относно двойствената лоялност или еврейското политическо влияние.“

Наистина е интересно как еврейските групи упражняват влиянието си свободно и открито демонстрират двойствена лоялност, когато ги устройва, а след това претендират, че са едновременно безсилни и лоялни американци, когато някой ги изобличи. ADL и други подобни организации съществуват на принципа „какво са направили за евреите“. Задържане на хватката около Германия, за да се превърне плащането на репарации на Израел и диаспората в подарък, който постоянно се дължи – това е една от основните им цели. Образователният закон „Никога повече“ е повече от субсидирана правителствена програма, целяща да подсигури, че американските ученици са захранени с подходящата пропагандна диета относно станалото в Европа между 1939 и 1945. Той прави евреите вечната жертва, която винаги трябва да бъде защитавана и да получава специални облаги от властта, която и да е тя.

В този случай, слагането на посланик в Германия, който е възможно да не прекарва цялото си време, облужвайки еврейските интереси, като „твърдо да отблъсква антисемитизма и омаловажаването на Холокоста“, трябва да бъде отсечено в основата от ADL. Твърде жалко, тъй като има двустранни въпроси, като търговия и отбрана, обединяващи Германия и САЩ, които имат значение за всички американци и Дъглас Макгрегър изглежда точният човек за уреждането им. Но както често става в Щатите, най-шумните гласове, като ADL, са обикновено тези, които Конгресът чува.

Филип Джиралди, unz.com    Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова