Икономически санкции и санкции срещу отделни лица, замразяване на газопровода „Северен поток-2“? ЕС не изключва възможността да предприеме наказателни мерки след отравянето на руския опозиционер Алексей Навални, но 27-те членки на съюза ще имат нужда от време, за да се споразумеят заради разнопосочните им интереси, смятат дипломати и юристи.
От името на страните от общността върховният дипломатически представител на ЕС Жозеп Борел призова Москва „да разследва задълбочено и напълно прозрачно“ случая, като увери, че Брюксел „си запазва правото да вземе подходящи, включително рестриктивни мерки“.
Вероятно става дума за санкции срещу лица, замесени в отравянето – забрана за влизане на европейска територия и блокиране на авоарите им.
Вече има прецедент: в началото на 2019 г. Брюксел санкционира четирима агенти на руското военно разузнаване (ГРУ), виновни според него в отравянето на бившия двоен агент Сергей Скрипал с „Новичок“ през март 2018 г. в Солсбъри (Великобритания).
Алексей Навални обаче бе отровен в Русия – според Берлин с невротоксично вещество тип „Новичок“, а не на територията на страна, членка на ЕС и НАТО.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг наистина припомни, че „всяко използване на химически оръжия (. . .) е явно нарушение на международното право“, но не пожела да разсъждава за евентуални санкции.
„Липсва решаващото звено“
Още едно различие: след нападението в Солсбъри британските власти бързо установиха присъствието на агенти на ГРУ в страната, отбелязва Стивън Блокманс, експерт от Центъра за изследвания на европейските политики.
„В случая с Навални няма доказателства, че са замесени (руските, бел. АФП) разузнавателни служби. Липсва решаващото звено“, заяви той пред АФП.
Дори да става дума за „политическа преценка“, „по-добре е да се изчака, докато ясно бъдат посочени (отговорните за това лица). Необходима е някаква подсигуровка, улики“, иначе има риск санкциите да бъдат оспорени пред Европейския съд, обясни Жан-Клод Пири, бивш генерален директор на юридическата служба на Евросъюза.
Не е достатъчно само използването на „Новичок“, който е разработен в Съветския съюз и не се намира свободно. А фактът, че отравянето е станало в Русия, затруднява още повече търсенето на доказателства.
„Засега топката е прехвърлена на Москва с думите: „Демонстрирайте ни независимо разследване, иначе бездействието ви ще е равностойно на самопризнание“, разсъждава Оливие Дорган, адвокат от кантората „Хюз Хъбърд енд Рийд“, експерт по икономическите санкции. Германия постави в неделя ултиматум, за да получи обяснения „в най-близките дни“.
Натиск върху „Северен поток-2“
Друга възможност: разширяване на икономическите санкции. След като през 2014 г. над Украйна бе свален самолетът, извършващ полет МН17, ЕС наложи на Русия различни санкции, засягащи държавни банки, оръжейната търговия и петролната индустрия. На всеки шест месеца те се подновяват.
Европейските изявления по случая Навални „не споменават изрично за европейски санкции, но и не изключват“, посочва дипломат от Европа.
Брюксел може да наложи санкции, ако Москва откаже да сътрудничи изобщо, но това е малко вероятно, дава по-сдържана прогноза Блокманс: това решение изисква консенсус между 27-те членки, но някои избягват да поставят под удар предприятията си, развиващи бизнес с Русия.
„Изглежда не бива да се чака политическа подкрепа от страни като Италия или Унгария, имайки предвид тесните им икономически и дипломатически връзки с Русия. Също и от Кипър“, настоява той.
„Разногласията са доста големи. Видяхме го покрай санкциите от 2014 г., чието приемане тръгна много трудно“, потвърждава Дорган.
Случаят Навални съживява по-специално призивите за замразяване на доизграждания в момента много спорен газопровод „Северен поток-2“, който се очаква да снабдява Германия и Европа с руски газ.
„Дипломатическите ритуали не стигат“, смята Норберт Рьотген, председател на външнополитическата комисия в германския парламент, който приканва за спиране на строежа.
Германският канцлер Ангела Меркел бранеше досега този проект в името на основни икономически и енергийни интереси – в него участват над сто европейски компании и половината са германски.
Но вече се очертава възможност за обратен завой: Меркел не изключва да има последици за газопроводния проект, ако Москва не представи очакваните отговори, заяви в понеделник нейният говорител.
Мартин Траут , Жулиен Жиро , Франс прес
