И Путин сит, и Кипър доволен. С тази променена пословица можем да опишем накратко хепиенда, с който завърши финансово-политическият трилър, с който Москва разтресе средиземноморското „данъчно убежище” в началото на август. След инфарктни преговори постигнатата миналата седмица /10 август/ сделка за изменение на Споразумението за избягване на двойното данъчно облагане между Русия и Кипър е компромисно изгодна за двете страни. Москва получи исканото увеличение на данъка върху изнасяните от нея капитали, а Никозия – възможността да запази на острова руските пари.

Официалното подписване на протокола се очаква да стане по време на посещението на руския външен министър Сергей Лавров в кипърската столица на 8 септември. Ход, който отново показва, че всяко решение, което Кремъл взема, е колкото икономическо, толкова и политическо.

Средиземноморският остров, известен притегателен финансов център за руския бизнес, бе първата „транзитна юрисдикция”, в която се разви операцията „деофшоризация” за спиране на изтичането на руски капитали, обявена от руския президент Владимир Путин през март тази година. Същият модел ще бъде приложен към Малта, Люксембург, Нидерландия, Швейцария, обявиха от руското финансово министерство след успешното му „тестване” върху Кипър.

За едни 15%

„Постигнахме важно и взаимно изгодно споразумение. Предотвратено е бягството на капитали от Кипър към други юрисдикции, каквато бе нашата преговорна позиция", заяви в първите си коментари след постигнатата договореност финансовият министър на Кипър Константинос Петридис, който водеше делегацията за преговорите в Москва.

„Република Кипър напълно се съгласи с поставените от Руската федерация условия”, бе изтъкнато в изявлението на руското Министерство на финансите след преговорите.

Руската страна поиска – и получи, изменение на две ключови разпоредби в действащото Споразумение за избягване на двойното данъчно облагане между двете държави. Нейната „червена линия” бе увеличаването на данъка при източника върху доходите от дивиденти и лихви на 15%. Повишеният размер засяга плащанията, изтичащи от територията на Руската федерация към Република Кипър.

Според сега действащото споразумение данъкът върху изплащането на дивиденти в полза на резиденти на Кипър от Русия може да се намали до 5 или 10%, а върху лихвите по заемите - до 0%. Затова и Кипър бе често използван за прехвърляне на капитали от Русия в офшорки.

Приетата промяна означава, че от 1 януари 2021 г. дивидентите и лихвите, изплащани от Русия в Кипър, ще се облагат с данък в Русия в размер на 15%.

В същото време кипърската страна запази намалена ставка на данъка при източника до 0% или 5% за пенсионни фондове, застрахователни дружества и компании, чиито акции се търгуват на борсата. Освен това няма да се облагат с данък при източника лихвени плащания от корпоративни и държавни облигации, нулев данък при източника се запазва и при роялти плащания, посочи изключенията кипърското Министерство на финансите в официалното си съобщение.

Ултиматумът на Москва

Промяната бе съгласувана в спешен порядък след отправения към Никозия ултиматум от Москва - или предоговаряване на данъчните ставки, или едностранно денонсиране от Русия на споразумението. Затова приемането на руско-кипърския компромисен данъчен договор и запазването му дори при условия, които биха могли да намалят привлекателността на Кипър като данъчна юрисдикция за руските компании, е много по-добрият вариант от това да го видим „бракуван”, коментираха икономисти в Кипър. 

Сагата, завършила със спешното „изстрелване” на финансовия министър Константинос Петридис към руската столица и няколкочасови преговори в нея, започна още в началото на април. Тогава, в разгара на пандемията от коронавирус и струпалите се върху финансовото министерство проблеми как да осигури спешно необходимите средства за спасяване на хората и бизнеса, Кипър бе официално уведомен от Москва за исканите от нея промени. В условията на коронакризата преговорите вървяха бавно, като Никозия излезе със свои „насрещни” предложения, които бяха отхвърлени от другата страна.

Финансово-дипломатическата буря избухна на 3 август. Руското Министерство на финансите хвърли в шок политиците и деловите среди в Кипър, като с официално съобщение заяви, че поради неуспеха на преговорите започва процедура за денонсиране на Споразумението за избягване на двойното данъчно облагане между двете държави, считано от същия ден, 3 август.

Нежеланието на малката средиземноморска държава за промяна на данъчните условия предизвика Москва за последващия й решителен ход, в резултат на който на Никозия спешно й се наложи да търси компромис, бе прочитът в руските медии на създалата се ситуация.

Според кипърското финансово министерство става въпрос за недоразумение, преговорите все още са в ход, предложените дати за провеждането на следващия кръг са в края на август. В резултат на натиска от Русия обаче те бяха спешно изтеглени за 10 август, само седмица след предупреждението.

Затова и спасяването на данъчния договор – с промени, но все пак без да е денонсиран, се приема на острова като успех. Споразумението успокоява икономическите връзки между Русия и Кипър и възстановява бизнес отношенията между тях, коментира министър Константинос Петридис.

Никозия определено се чувства облекчена след постигнатата договореност, тъй като с нея бе предотвратен скъпоструващ разрив – в икономически и политически план, между двете страни.

За Кипър продължаването на споразумението е особено важно заради присъствието на руските капитали в страната и за да запази предимствата си като едно от най-популярните данъчни дестинации за тях. Със сравнително по-ниските си данъци и споразумението за избягване на двойното данъчно облагане с Москва, средиземноморската република от години привлича руските бизнесмени и компании, което ефективно стимулира местната икономика.

Парафираните промени в споразумението „заглушиха” и острите критики на опозицията, която след съобщението от 3 август развихри партийни битки срещу правителството на президента Никос Анастасиадис. Според на най-голямата опозиционна партия – лявата АКЕЛ, управляващото дясно правителство няма да може да защити споразумението с Русия, което е предложило много на кипърската икономика, тъй като е избрало да следва по-тесни връзки със САЩ и да обслужва техните геостратегически интереси в региона на Източното Средиземноморие. Исканията на Русия са „плащане на цената за едностранната и едномерна външна политика на управляващите, игнорираща традиционните приятели на Кипър”, заявиха от лявата партия.

Само че в случая операцията на Москва срещу Кипър е на принципа „нищо лично, само бизнес”.

По разпореждане на Путин

За промяна във фискалната политика на Русия и необходимостта от репатриране на руския капитал от чужбина, президентът Владимир Путин говори от години.

Ударът, който руската икономика понесе от коронавирусната пандемия и силното понижаване на цените на суровия петрол и природния газ - най-печелившия сектор в Русия, ускори изпълнението на програмата за деофшоризация и връщане на изнесените руски пари обратно у дома, за да се увеличат данъчните приходи.

На 25 март тази година президентът Путин обяви серия от антикризисни мерки, сред които бе и „отмяната на привилегированите данъчни ставки за тези, които изнасят своите доходи под формата на дивиденти в задгранични сметки”. Той посочи, че всички плащания на доходи от лихви и дивиденти, които напускат Русия и отиват в чужбина в офшорни юрисдикции, трябва да бъдат обложени с 15% данък, за да се предотврати изтичането на капитали. Новата мярка за данъчно облагане трябва да влезе в сила от 1 януари 2021 г.

За тази цел руският държавен глава разпореди преразглеждане на споразуменията за избягване на двойното данъчно облагане с „транзитните” държави и с тези, които не се съгласят на промени, да се „скъсат” договореностите.

Кипър бе първи по ред за изпълнение на това президентско поръчение.

Островът е традиционна „територия” за руските холдинги. Затова за руската държава основният интерес в преразглеждането на споразумението е възможността тя достатъчно просто да събере допълнителни данъци при източника на изплащане в Русия, посочват руски икономисти, цитирани в деловото издание „Ведомости”.

Само от увеличаването на данъка върху дивидентите и ограничаването на финансовия поток от Русия към базирани в Кипър руски компании руският бюджет очаква да получи допълнително около 130 – 150 млрд. рубли годишно, прогнозира руското Министерство на финансите.

Руските пари на острова

По данни на Централната банка на Русия, цитирани в руски медии, две трети от всички инвестиции на руснаците зад граница се падат на Кипър. Позовавайки се на различни оценки, руското финансово министерство посочи, че през 2018 г. от Русия в Кипър са прехвърлени 1.4 трилиона рубли /14 млрд. евро/, а през 2019  г. -  над 1.9 трилиона рубли /21 млрд. евро/.

През миналата година Русия е вложила в Кипър над 14.5 млрд. долара, а е получила 8.1 млрд. долара преки инвестиции, показват още данни на Централната банка на Русия. Кипърските инвестиции в Русия обаче са основно руски. Около 75% от капиталовите потоци през островната държава са така или иначе свързани с руската икономика, т.е. те се въртят в кръг, и затова Русия не е готова да се откаже от своето право на данъчно облагане, посочват руски експерти на страниците на „Ведомости”.

Ще напуснат ли руснаците Кипър след промените в данъчното споразумение, е въпросът, който отново зазвуча на острова. „Мантрата”, че руснаците и техните пари се изтеглят, се повтаря неведнъж през последните години в страната.  

Факт е, че руските капитали бяха сериозно ударени от тежката финансова криза на острова през 2013 г., когато и срещу тях бе приложено безпрецедентното „подстригване” на негарантираните депозити, за да се спаси банковата система. Към септември 2012 г. по данни на агенция Moody's само руските компании /без частни вложители/ са държали в кипърските банки около 19 млрд. долара. Преди кризата от 2013 г. руските пари в двете най-тежко пострадали от нея банки – Банката на Кипър и Лаики Банк, са били не по-малко от 8 млрд. евро. В края на 2013 г. според данните на Централната банка общите депозити на руснаците са достигали близо 12 млрд. евро.

Втори удар руските капитали понесоха през 2018 г., когато Никозия под засилен международен натиск втвърди мерките срещу прането на пари. По искане на финансовото министерство на САЩ Централната банка на Кипър значително усложни процедурите за откриване и поддържане на банкови сметки на офшорни компании като част от борбата с мръсните пари. Тя задължи търговските банки да избягват бизнеса с т. нар. компании-черупки /shell companies/ и „пощенски кутии“, а също така да закриват сметки на подозрителни клиенти и да отказват откриването на нови, които не отговарят на критериите. Сега компаниите трябва не само да разкрият получателя, но и да посочат източника на произход на средствата, а също така да водят реална бизнес дейност и да предоставят на банката отчетност за нея.

„Кампанията на Централната банка на Кипър за локализиране и затваряне на така наречените компании-черупки доведе до затваряне на десетки хиляди банкови сметки на руски клиенти в кипърски банки, докато някои големи руски компании вече са напуснали острова или обмислят да го направят“, коментира малко по-късно руският посланик в Кипър Станислав Осадчий.

В същото време руските власти настояват за информация от Кипър кой наистина се крие зад различни компании и смятат, че в някои случаи те не получават задоволителен отговор от Никозия.

Руските пари продължават да са „добре дошли” на острова чрез Кипърската инвестиционна програма, по-известна като „гражданство срещу инвестиции”. Русия е на първо място сред страните, чиито граждани кандидатстват за кипърски /т.е. европейски/ паспорт срещу вложени в Кипър минимум 2 млн. евро.

В контекста на натиска на ЕС и САЩ върху Кипър да засили борбата си с прането на пари, да скъса връзките си с руските капитали и да се дистанцира от руското влияние във финансовата сфера, бе и предсрочното погасяване с цели 2 години на „руския заем”.

В началото на септември миналата година Кипър направи последната вноска от 1.58 млрд. евро, с което изплати напълно заема си към Русия. Той бе в размер на 2.5 млрд. евро и бе взет от Москва през декември 2011 г. от правителството на тогавашния президент Димитрис Христофиас в опит да предотврати финансовия колапс на страната. През 2013 г. срокът за връщането му бе удължен до 2021 г.

В политически план предсрочното погасяване на заема означава, че „Кипър вече не зависи от друга държава” /Русия/, подчерта в официално изявление управляващата партия ДИСИ /„Демократичен сбор”/.

В добра компания

Разпоредената от президента Путин промяна във фискалната политика на Русия ще засегне всички страни, с които тя има споразумения за избягване на двойното данъчно облагане, съобщиха от финансовото министерство в Москва.

В тази компания освен Кипър са още Малта, Люксембург, Нидерландия и Швейцария.

Постигането с Кипър на ново споразумение за избягване на двойното данъчно облагане показа, че Русия не възнамерява да се отказва от принципите, посочени от президента Владимир Путин, което е важно да се има предвид в бъдещите преговори с други страни, е коментарът-предупреждение на руски финанси в деловото издание „Ведомости”.

Правителството в Никозия се притесняваше от „нелоялна конкуренция” – от опасността Кипър да изпадне в неблагоприятно положение с промяната на данъчната ставка и руските капитали да изтекат от него към други държави-членки на Европейския съюз с по-либерален режим. Москва „успокои” тревогите му, като гарантира, че ще прилага еднакъв „модел”.

 „В рамките на следващия един месец ние планираме да завършим преговорите с Люксембург и Малта при същите условия като тези, които предложихме на Кипър”, заяви след преговорите миналата седмица заместник-министърът на финансите на Руската федерация Алексей Сазанов.

Министерството на финансите на Нидерландия също вече получи писмо от Руската федерация с предложение за изменение на действащото споразумение за данъчно облагане със същите условия за 15% данък като Кипър, Малта и Люксембург.

На следващия ден след постигнатата с Кипър договореност Русия обяви начало на процеса на преразглеждане на данъчното споразумение и с Швейцария.

Бранислава Бобанац, редактор Бойчо Попов