„Ще се върнем“. С тези думи, произнесени по време на конференцията по сигурността в Мюнхен през 2019 г., Джо Байдън стопли сърцата на европейците, отчаяни от хаотичната, безразлична и понякога открито враждебна външна политика на президента на САЩ Доналд Тръмп, пише в свой анализ Пол Тейлър, редактор в Politico.
Дори обаче демократичният кандидат за президент да спечели изборите, ще са необходими повече от топли чувства, за да се възстановят трансатлантическите отношения, посочва Тейлър.
Със или без надежден партньор в Белия дом, Европейският съюз (ЕС) и водещите европейски сили ще трябва да се научат да живеят в свят, в който Вашингтон може би все още е най-добрият гарант за сигурността на континента. От тях ще се изисква да направят повече, за да докажат полезността на трансатлантическото партньорство.
„Не можем просто да чакаме, докато Байдън пристигне. Трябва да имаме план“, казва Дейвид О'Съливан, който беше посланик на ЕС във Вашингтон до миналата година. „Какво е нашето предложение? САЩ са нашият незаменим партньор в обозримо бъдеще. В наш интерес е да укрепваме американското лидерство, а не да го подкопаваме. Каква цена сме готови да платим, за да постигнем балансирана програма?“, посочва той.
В речта си в Мюнхен Байдън призова за реформа на НАТО, която да посрещне уникалните за века заплахи, и обеща "сериозна координация и изграждане на консенсус". В последните си изказвания и статии той се зарече да се върне в първия ден от президентството си към Парижкото споразумение за борба с изменението на климата и към Световната здравна организация. Той също така обеща да се присъедини към иранската ядрена сделка, от която Тръмп се отказа, ако Техеран започне да я спазва, и потвърди недвусмислено клаузата за взаимна отбрана на НАТО.
Всичко това ще бъде добре дошло за европейските политици, които искат да възстановят едно от най-успешните партньорства в историята и да отговорят на глобалните предизвикателства наред със САЩ, вместо да реагират отбранително на бурите в Twitter на „главния туитващ“.
Докато от демократичната администрация във Вашингтон може да се очаква да се консултира повече със съюзниците, да бъде по-активна дипломатически и да подкрепя международните институции, президентството на Байдън няма да отбележи завръщане към ерата след Втората световна война, в която Европа би могла да си позволи да живее удобно под американския чадър.
Жерар Арауд, бивш френски посланик във Вашингтон, твърди, че националистическият изолационизъм на Тръмп не е отклонение. Напротив, той казва, че е дълбоко вкоренен в историческото подозрение на САЩ за чужди заплитания. Така че който се озове в Белия дом през 2021 г., няма да се върне към либералния интервенционизъм или към глобалната американска хегемония.
„Тръмп следва стъпките на (бившия президент на САЩ Барак) Обама, който разбра изтощението на американския народ от задграничните намеси“, пише Арауд в книгата си „Дипломатически паспорт“, публикувана в края на миналата година.
„Стилът има значение и подходът на (Тръмп) е брутален, едностранен и несъдействащ, но общата нишка на относително изключване от международната сцена вероятно е необратима“, допълва той.
Дали администрацията на Байдън би била по-готова да се включи, ако Турция използва сила, за да оправдае претенциите си за континентален шелф в богатия на газ регион на Източното Средиземноморие? А ако Ливан изпадне в граждански размирици и глад след катастрофата в пристанището в Бейрут, което да предизвика бежанска вълна? Ако прокси войната в Либия накара Обединените арабски емирства, Египет и Русия да избухнат срещу Турция и Катар? Или ако Русия се намеси в Беларус, за да смаже протестите след оспорваните избори?
Стратегическата насоченост на Вашингтон към Източна Азия и далеч от Европа и Близкия изток, която започна при Обама, води до постоянно преразпределение на военната сила и икономическия фокус в отговор на позицията на Китай като основен предизвикател на глобалното господство на САЩ.
Подобно на Тръмп, Байдън ще очаква Европа и НАТО да понесат повече от тежестта за сигурността в Близкия изток. Европейските правителства може би са по-склонни да помогнат, ако политиката на САЩ по отношение на Иран и израелско-палестинския конфликт се промени в сравнение едностранния стремеж на Тръмп за смяна на режима в Техеран и от мирната сделка, която е силно насочена към Израел. Дали обаче европейците разполагат със средствата или политическата воля за справяне с някое от тези предизвикателства, това е много съмнително.
Истинският лакмусов тест за американско-европейското сътрудничество при администрация на Байдън вероятно ще е свързан с Китай. По този въпрос европейците далеч не са обединени помежду си, но са нетърпеливи да избегнат новата Студена война, която Тръмп повлече.
Тони Блинкен, един от висшите съветници по външна политика на Байдън, казва, че това как да се справи с Пекин е най-важният въпрос, с който демократичният президент би се сблъскал. „Няма по-важна връзка в света от САЩ и Китай. Трябва да работим заедно, за да я оправим“, коментира той на скорошна видеоконференция.
Като се има предвид тази нова реалност, ще е необходимо повече от надежда или пожелателно мислене, които изобилстват в коридорите на Брюксел, за да се възстанови трансатлантическото партньорство. Накратко, Европа трябва да спре да третира САЩ като Големият брат, на който винаги може да разчита, че ще изплаши хулиганите от квартала, а по-скоро да залага на равенство в партньорството, в което и двете страни носят еднаква тежест.
Европейците трябва да работят с Вашингтон за реформиране на Световната търговска организация и подновяване на трансатлантическите търговски преговори с нова гъвкавост на селското стопанство и космическите субсидии, ако Вашингтон отмени наказателни мита за стоки от ЕС. Европейските страни, включително Франция, би трябвало да се съгласят да се откажат от прилагането на цифрови данъци, ако САЩ се ангажират с добросъвестно договаряне на принципите на корпоративното данъчно облагане в ОИСР с определен срок. Те също така трябва да засилят общите си усилия за отбрана с по-силен европейски стълб в НАТО и да възприемат по-твърд тон към Китай, като настояват за инвестиционна реципрочност и защита на критичната инфраструктура и технологии.
ЕС също така трябва да предложи постоянен трансатлантически консултативен форум по чувствителните въпроси за трансфера на технологии и инвестиции, отворен за партньори като Канада, Япония и Австралия.
Не е сигурно, че Байдън би желал или би могъл да прекрати този постоянен дразнител в трансатлантическите връзки. Правителствата на ЕС обаче трябва да изяснят, че това е условие за добросъвестно сътрудничество между съюзниците при справянето със стратегическите предизвикателства. Европа трябва да предложи на президента Байдън по-улегнало партньорство, но не и подчинение. В опасен и несигурен свят възстановяването на трансатлантическите връзки след разрушителната атака на Тръмп трябва да бъде основа за възстановяването след коронавируса. Това трябва да е основен приоритет от двете страни на Атлантическия океан.
Миглена Иванова, редактор Елена Илиева
