TikTok е социалното приложение на мода за американските тийнейджъри. Мястото, където те публикуват най-новите си танцови видеоклипове, баскетболни забивки или - в случая на онези, които го използваха, за да опитат да осуетят юнския митинг на президента Доналд Тръмп в Талсъ - дават воля на своя политически активизъм, пише Рана Форухар за Financial Times.Приложението също така се превърна във фокус на процеса по икономическо отделяне между САЩ и Китай, който започна с производители на оборудване и чипове като ZTE и Huawei, а сега е съсредоточен върху китайския собственик на TikTok, ByteDance, който е притискан да продаде приложението на американската технологична компания Microsoft.
Всичко това подкрепя идеята, че търговските и инвестиционните модели в технологиите вероятно ще се променят в бъдеще. Досега ставаше въпрос повече за реторика, отколкото за реалност. Въпреки заглавията за търговски войни, между 2014 и 2017 г. само около 7 на сто от световните търговски пътища са се изместили, показва анализ на McKinsey Global Institute върху данните на ООН Comtrade. Но според нов доклад на MGI за веригите на доставка, промените вероятно ще се ускорят драматично.
Благодарение на безброй рискове - от сприхавата политика до изменението на климата и пандемиите, или нарастващия брой кибератаки и финансови кризи - шоковете за глобалната търговия стават все по-чести. Сега компаниите могат да очакват продължаващи месец прекъсвания във веригите за доставка на всеки 3,7 години. Това означава, че в продължение на десетилетие фирмите могат да загубят 40 на сто от годишната си печалба, се казва в доклада.
MGI също изчислява, че до 26 на сто от износа на стоки в световен мащаб, възлизащ на около 4,6 трлн. долара, може да произтича от нови страни през следващите пет години. И това е консервативна оценка, базирана на икономически постижимото в момента. Разбира се, политиката може да наложи промени, които не са в икономически интерес на дадена страна, а вместо това представляват желанията на електорати или автократи.
Част от тази история е за махалото, което се люшна твърде надалеч през последните няколко десетилетия към концентрация във веригите за доставка, както географски, така и икономически. Свръхконцентрацията на веригите за доставка с ниска стойност в Азия роди предприятия, които бяха ефективни, но не непременно устойчиви, особено на природни бедствия или неочаквани политически събития.
Covid-19 разкри уязвимостта, дължаща се на това, че Китай и Индия произвеждат по-голямата част от фармацевтичните съставки в света. В действителност в доклада на MGI се изборяват 180 ключови продукта, за които една държава отговаря за повече от 70 на сто от износа им. Концентрацията е най-висока в мобилната и комуникационна техника, една от най-спорните политически области в момента. Тя е често срещана и в индустрии с по-малко значение, като текстил и облекло.
Това подчертава друго развитие: сега живеем в свят, в който две суперсили с много различни политически и икономически системи, САЩ и Китай, са както основни производители, така и основни потребители. Повишаването на заплатите в Китай увеличи покупателната способност на китайските потребители, но също така направи много по-вероятно производството на стоки с по-ниска стойност, като мебели или дрехи, да се премести в други страни.
В същото време възходът на Китай и защитаваните от него стратегически важни области, включително технологичния сектор, допринесоха за характерното напрежение от наличието на „един свят, две системи“. Този проблем се изостри от едноличните търговски политики на Тръмп.
През последните 20 години Китай се превърна в много по-богата страна. Той има не само огромна индустриална база, но и по-богати потребители, които все по-често купуват домашни марки, като телефоните Xiaomi вместо Apple. Когато САЩ затрудняват китайските копмании да пласират стоката си в Америка, те се насочват другаде.
Една китайска финтех група, с която разговарях наскоро, и която обслужва повече от 600 000 предимно малки и средни продавачи в Китай, казва, че е имало значителна промяна в бизнеса й с клиенти през последните две години - пренасочване от американски купувачи към такива в Европа, която сега представлява приблизително половината от търговските потоци в платформата. Възможно е да си представим, че могат да се появят две изцяло отделни потребяващи и произвеждащи екосистеми - една, съсредоточена около САЩ, и друга около Китай, дори ако постигането им би било болезнен и неравен процес.
Но търговията така или иначе става все по-неравна. Докладът на MGI отбелязва, че „с оформянето на нов многополюсен свят ставаме свидетели на повече търговски спорове, по-високи мита и повсеместна геополитическа несигурност. Делът на глобалната търговия със страни от долната половина на класацията по политическа стабилност, според оценката на Световната банка, е нараснал от 16% през 2000 г. на 29% през 2018 г. Също толкова показателно е, че близо 80% от търговията включва държави с намаляваща оценка за политическата стабилност."
Тектоничните плочи на търговията се изместват по начин, който ще промени икономиката и политиката. В САЩ законодателите и от двете партии отново подкрепят индустриалната политика, непристъпна зона от десетилетия, и се застъпват за публична намеса на частните пазари в стратегически области, включително полупроводниците. В Китай веригите за доставки, които някога бълваха евтини дрехи и сглобени устройства за продажба на по-богатите потребители на запад, сега все повече обслужват вътрешния пазар.
В този смисъл може би най-голямата търговска промяна е начинът, по който двете суперсили представляват места за търговия.
Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев
