Това е обстановка, достойна за Агата Кристи. Трупът на пестелив пенсионер лежи на пода на селска къща, прострелян в главата, пръстите на едната ръка стискат дръжката на револвер, а в другата - банково извлечение. Причината за смъртта е очевидна. Но кой е стрелял? Убит ли е малкият спестител? Или сам е дръпнал спусъка?Това е въпросът, повдигнат (метафорично) от икономистите Джоузеф Копеки и Алън Тейлър в скорошен анализ, наречен „Убийството-самоубийството на рентиера“, пише Робин Хардинг за Financial Times. Той се опитва да разнищи защо безрисковите лихви се сринаха през последните няколко десетилетия и намира отговор с важни последици както за икономиката, така и за възвръщаемостта, която инвеститорите на фондовия пазар могат да очакват в следващите години.
Заглавието на анализа е препратка към коментар на Джон Мейнард Кейнс, който през 1936 г. предсказа „евтаназията на рентиера“. С напредването на технологиите, намаляването на населението и увеличаването на капиталовият запас, Кейнс си е представял, че лихвените проценти ще се свият до момента, в който рентиерите - традиционните инвеститори, разчитащи на лихвени купони в своите провинциални домове - вече няма да могат да оцелеят.
Определено изглежда, че този момент вече е настъпил. Всяка надежда за значими доходи от банкови депозити или държавни облигации беше изчезнала още преди кризата с Covid-19. Лихвените проценти бяха отрицателни в много страни и нарастваше опасението от настъпване на „трайна стагнация“.
Според работата на икономиста Кевин Дейли обаче съществува мистерия относно този низходящ тренд във възвръщаемостта. От началото на 21 век съотношението печалба/цена на акция не е намаляло толкова, колкото доходността на безрисковите облигации. С други думи рисковата премия на акциите - допълнителната възвръщаемост над тази по държавните облигации - се е повишила с 2,5 процентни пункта, според оценката на Дейли.
Въпросът е: защо? Простият ръст на спестяванията в сравнение с инвестициите не може да обясни защо относителната възвръщаемост на различните активи се е променила.
Един възможен отговор е глобалното пресищане със спестявания, изтъкнато за първи път от Бен Бернанке през 2005 г. Ако централните банки в Азия, които разполагат с огромни резерви, са решени да ги инвестират само в безрискови активи, тяхното търсене би могло да понижи възвръщаемостта на държавните облигации спрямо тази на акциите.
Проф. Копеки и проф. Тейлър имат различна теория: застаряването на населението. След като бейбибумърите, родени след 1945 г., наближиха пенсионирането си, те започнаха да преобразуват притежаваните от тях акции в по-сигурни облигации, натискайки доходността им надолу и задържайки висока доходността на акциите. Това означава, че не цялостното пресищане със спестявания е довело до толкова ниски лихви, а намаляващият апетит към риск.
Следователно рентиерите не са били убити от външни сили като технологиите - те сами са си го причинили. Свързаният фактор може да са по-строгите правила относно пенсиите с фиксирани плащания, при които импулсът да се изравнят активите и пасивите доведе до продажба на акции и покупка на облигации.Застаряването на населението в богатите страни се очаква да продължи за десетилетия напред: това е едно от определящите явления на нашето време. Следователно, ако тази теория е вярна, премията на акциите вероятно ще остане висока в бъдеще. Моделът на проф. Копеки и проф. Тейлър предполага, че безрисковата възвръщаемост на държавните облигации ще падне до минус 2,8% до 2050 г., но възвръщаемостта на акциите ще бъде 2,2%: рискова премия от 5 процентни пункта.
Това има няколко последствия. Първо, то може да помогне да се обясни защо инвестициите са слаби въпреки свръх ниските лихви през последните години. Бизнесът не може да заема при безрисковите лихвени проценти. Той се нуждае от собствен или рисков капитал, за да инвестира в нови фабрики или продукти. Ако рисковата премия се е повишила, въпреки намаляването на безрисковата възвръщаемост, тогава този капитал може да не е станал много по-евтин.
Второ, това означава, че има значителна премия при акциите, която е на разположение на тези, които желаят и могат да я уловят. Това е особено добра новина за всеки, който може да заеме близо до безрисковия лихвен процент и след това да инвестира с достатъчно дълъг хоризонт, за да елиминира колебанията при акциите. В това число влизат университетските фондации, както и държавните инвестиционни фондове.
Това също така предлага известна надежда за младите спестители, въпреки че е важно да се отбележи, че високата рискова премия на акциите не означава, че фондовият пазар е подценен. По-скоро сочи, че средната възвръщаемост на акциите за дълги периоди от време ще бъде значително по-висока от безрисковата ставка. (Краткосрочната и средносрочната траектория на борсата, както обикновено, само може да се гадае).
И накрая, голямата премия за акциите в комбинация с ултра ниските безрискови ставки е лоша новина за по-възрастните спестители и всички останали, които не могат да поемат риск. За пенсионерите болезненият избор между жалките лихви по банковите депозити, от една страна, или заплахата от борсов спад като този през март тази година, от друга, само ще се влошава. Това може също да задълбочи неравенството, тъй като именно тези с по-голямо богатство са по-способни да откриват и поддържат рискови инвестиции.
Подобно на случилото се в селската къща в стил Агата Кристи, на традиционния рентиер, който иска да живее от сигурната доходност на вложенията си, ще му е трудно да оцелее през 21 век. За онези, които могат да толерират известна волатилност при акциите, обаче, нарастващите редици на отбягващите риска ще създадат възможности.
Петър Нейков, редактор Бойчо Попов
