По това време на годината Мурат Тугай, който управлява хотел Aqua с 240 стаи в средиземноморския курорт Мармарис, трябваше да се занимава с препълнени списъци с гости и всички предизвикателства на разгара на сезона. Вместо това хотелът е затворен, а Тугай се надява на възстановяване в края на лятото. „Все още имаме август, все още имаме септември“, казва той, цитиран от Financial Times.

Реалността за туристическия сектор в Турция и последиците за по-широкото финансово здраве на страната контрастират с оптимистичните послания от Анкара.

Миналия месец президентът Реджеп Ердоган изрази заволоство от резкия спад на лихвените проценти и мерките за блокиране на „злостни“ атаки срещу турската лира. Според него тези стъпки са „засилили имунната система на икономиката ни срещу глобални сътресения“.

Това е коренно различно от начина, по който повечето икономисти възприемат турската картина. Сривът на туризма в резултат на коронавирусната пандемия остави зееща дупка във финансите на страната. Чуждестранните инвеститори избягаха, изтегляйки почти 13 млрд. долара от облигации в местна валута и акции на страната през последните 12 месеца.

Заради изтичането на капитали страната похарчи десетки милиарди долара от резервите си тази година в опит да задържи неофициален валутен борд – ход, който слага край на 20-годишна политика на свободно движение на валутата. Но като знак за провала на усилията миналата седмица ирата достигна рекордно дъно спрямо долара, въпреки че властите похарчиха милиарди в опит да я защитят.

Зетят на Ердоган и финансов министър Берат Албайрак заявяваше многократно, че страната се радва на „положително откъсване“ от тенденциите на други пазари с нововъзникваща икономика, но някои анализатори се опасяват, че стратегията му посява семената на валутна криза.

Робин Брукс, главен икономист на Института за международни финанси, казва, че Турция е „пълно изключение“, но предимно по погрешни причини. Тя трупа голям дефицит по текущата сметка, като харчи милиарди в опит да запази стабилността на валутата си и налива в икономиката евтини кредити – същата тактика, която предизвика огромна криза само преди две години, когато лирата загуби почти 30 на сто от стойността си спрямо долара. Сривът засили натиска върху задлъжнелия корпоративен сектор в Турция, доведе до нарастване на инфлацията и до рецесия.

Според Брукс има риск Турция да се изправи пред ново „хаотично обезценяване“, които ще усложни усилията на страната да се възстанови от коронавируса. „Ако отпускането на кредити не бъде ограничено, мисля, че рисковете растат“, казва той.

Високорисковият подход на Турция отразява хазарта с бързото и силно възстановяване от пандемията както в страната, така и на ключови експортни пазари.

„Ако смятате, че последиците от коронавируса ще изчезнат относително бързо…, това е уместна стратегия“, коментира Финикс Кален, директор на отдел „Нововъзникващи пазари“ във френската банка Société Générale. „Това е скъпо в краткосрочен план, но купува достатъчно време, за да се премине през този много, много труден период“, допълва той.

Но ако този сценарий не се сбъдне и приходите от туризъм и друг износ не се възстановят достатъчно бързо, Турция ще се окаже силно уязвима към бъдещи сътресения на световната икономика, предупреждава Кален. „Ако настоящата ситуация продължи още 12 месеца, тази политика не е утойчива. Турските власти трябва да постигат този крехък баланс, опитвайки се да не паднат от високата скала“, отбелязва тя.

План за компенсация

В хотела в Мармарис Тугай опитва да запази оптимизма си. Но дори хотелът да отвори през идните седмици, той се надява най-много на заетост от 30% до 40%. Обичайните клиенти са британци и други европейци над 50 години, много от които не са склонни да възобновят пътуванията в чужбина на фона на засилването на притесненията от нов ръст на коронавируса в Европа. Самата Турция, която е регистрирала около 230 хил. случая на COVID-19 и 5600 починали, отчита по около 900 нови случая дневно.

„За нашия хотел всичко зависи от това дали пазарите, хората на определена възраст ще поемат риска да пътуват“, казва Тугай.

Ударът за неговия сектор е жизненоважна част от проблемите, пред които е изправена Турция. Приходите от туризъм са важен източник на чуждестранна валута за страната, която разчита на големи чуждестранни капитали, за да финансира растежа и да запълни хроничния си търговски дефицит. Около 45 млн. чуждестранни посетители помогнаха за генерирането на приходи от 34,5 млрд. долара от туризъм миналата година. Но броят на пристигащите намаля със 75% през първите шест месеца на годината. През юни спадът беше с 96 на сто.

„В обичайно време печелим по 1000 евро на ден. Сега имаме приходи от 10-20 евро“, казва собственик на магазин, продаващ плажно облекло и дрехи на туристи в турския курортен град Лара, пожелал да остане анонимен.

Министри се надяваха, че сривът на цената на енергията, един от най-скъпия внос на Турция, ще компенсира рязкото свиване на приходите от туризъм и спада на други износни стоки като текстил, бяла техника и автомобили.

Това не се случва. През последните месеци Турция регистрира голям дефицит по текущата сметка – за първите пет месеца на годината той е близо 17 млрд. долара. Прогнозите са цялата година варират значително, но Barclays очаква дефицит от 30 млрд. долара, около 4% от БВП.

Проблемите от срива на износа се допълват от големия кредитен бум, който започна преди коронавирусът да обхване света и сега е основен инструмент за изваждане на Турция от пандемията.

Международни анализатори очакват брутният вътрешен продукт на Турция да се свие с 4,3% тази година според допитване на Consensus Economics, докато властите в страната смятат, че той ще отбележи силен ръст, който ще доведе до растеж за цялата година.

За постигане на тази цел те отново се насочиха към кредитирането. Централната банка намали основния лихвен процент до 15,75 процентни пункта през последните 12 месеца. Банките са стимулирани да пристъпят към широко кредитиране на бизнеса и на потребителите.

Отпуснатите кредити са нагоре с 24% на годишна основа, най-високото ниво от 2013 г. насам, сочат данните на Barclays. „Това наистина е много в сравнение с предишни години“, отбелязва Брукс.

Според него ръстът на кредитирането „стимулира вътрешното търсене, което подкрепя вноса и поддържа висок дефицита по текущата сметка“. „В крайна сметка жертва на всичко това е лирата“, допълва той.

При такъв сценарий едно от решенията за страната е да позволи на валутата си да изгуби стойност. Обезценяването е като шоков абсорбатор и осигурява естествена спирачка за дефицита по текущата сметка, като прави вноса по-скъп, а износа – по-конкурентен.

Но вероятно белязан от драматичните събития от 2018 г., когато беше поел новия си пост като финансов министър само преди няколко седмици, Албайрак се противопоставя на този подход. Лирата за кратко достигна рекордно дъно спрямо долара в началото на май. Налагайки ограничения на търговията с чуждестранна валута и продавайки десетки милиарди долара на открития пазар чрез държавните банки на страната, властите помогнаха да връщането на лирата към растеж, след което седмици наред запазиха курса й напълно стабилен преди колебанията през последно време.

Централната банка винаги е отричала, че цели конкретни нива на лирата. Но огромното мнозинство от икономисти и анализатори смята, че тя на практика се стреми да защити валутен борд.

Друг начин за справяне с дефицита по текущата сметка е привличането на чуждестранни инвестиции, включително „горещи пари“ за трилиони долара, контролирани от портфолио мениджъри в глобални компании за управление на активи.

Но през миналата година редица мерки, целящи предотвратяване на „манипулацията“, тревожат чуждестранни инвеститори и дори накараха компанията MSCI да предупреди, че Турция може да бъде понижена до статут на „граничен пазар“. В съчетание с негативните лихвени проценти тези фактори отблъскват международния капитал.

Чуждестранното участие на турския облигационен пазар е намаляло до рекордно дъно от едва 4% в средата на юли спрямо връхната точка от 28% през 2013 г.

Скъпа операция

В краткосрочен план мерките за контролиране на лирата работят. Обезценяването на валутата с 15% спрямо долара тази година означава, че тя се е справила по-добре спрямо сравними валути като южноафриканския ранд и бразилския реал. Опитът за стабилизирането й обаче е на огромна цена. Goldman Sachs счита, че централната банка е инвестирала 65 млрд. долара в подкрепа на валутата само тази година.

Намесите намалиха значително вече ниските резерви на Турция. Брутните резерви с чуждестранна валута са намалели с 13 млрд. долара от началото на годината до 93 млрд. долара. Цифрата, която включва и около 50 млрд. долара пари на заем, покрива малко над половината от дълга в чуждестранна валута на страната, който трябва да бъде подновен през идните 12 месеца.

За да подкрепи валутата, централната банка разчита на сложен механизъм, който заема от спестяванията в чуждестранна валута от 230 млрд. долара на турските граждани, държани в банки в страната.

В резултат на това нетните резерви сега са на дълбоко отрицателна територия. Нетните чуждестранни активи, които са основен показател за нетните резерви, са на минус 41 млрд. долара в края на юни, сочат данни на Goldman Sachs.
Някои анализатори смятат, че системата може да функционира, докато спестяващите хора в Турция не изтеглят масово парите си от банките. „Теоретично няма ограничение, ако централната банка приеме, че е на силно негативна позиция“, казва турски банкер.

Но ерозията тревожи много наблюдатели. „Намираме се в положение, при което няма резерви и централната банка харчи резерви, които е заела от банките“, казва Мая Сенуси, старши икономист в консултантската компания Oxford Economics. „Системата изпитва доларов дефицит. Не казвам, че ще има криза в непосредствено бъдеще, но опитът на други страни, да вземем да пример Ливан, показва, че дефицитите стават проблем, ако банките изискват доларите им да изпълняват собствените им задължения“, допълва тя.

Централната банка винаги е настоявала, че инвеститорите трябва да гледат брутните, а не нетните данни и твърди, че има достатъчно средства за да покрива задълженията на страната по обслужването на дълга в чуждестранна валута.
На пресконференция миналата седмица гуверньорът Мурат Уйсал призна, че има някои „колебания“ в резервите, но заяви, че очаква те да се възстановят през второто полугодие на тази година с ръста на туризма и други износни сектори. Той допълни, че банката работи с допускането, че няма да има втора вълна на коронавирус.

До този момент турските банки и корпорации пренебрегват предупрежденията, че може да не изплатят дълга си от 170 млрд. долара, чийто падеж настъпва през идните 12 месеца.

Но те са изправени пред нов ръст на изплащането на чуждестранен дълг през октомври, съвпадащ с обратното броене преди президентските избори в САЩ, които може да предизвикат нова волатилност на пазара. Брад Сетсър, старши съдружник в Съвета за външни отношения във Вашингтон, казва, че дори малък спад на лихвите по рефинансиране на страната може да намали брутните резерви до „наистина критични нива“.

Път за изход

Но Турция може да успее да намери път в трудния период без пълномащабна криза с разплащанията. Има някои добри новини за туристическата индустрия през последните седмици, след като Великобритания даде зелена светлина на британците да пътуват до Турция. Русия, която е друг ключов източник на  посетители, трябваше да възобнови полети от 1 август.

Някои анализатори като рейтинговата агенция Standard & Poor’s, очакват кредитният бум в Турция и свързаните с него рискове, да намалее. Според други страховете, че последния ръст на кредитирането ще стимулира огромен дефицит по текущата сметка са преувеличени, защото голяма част от парите ще отидат да запазване на компаниите и домакинствата над водата, а не за стимулиране на търсенето на вносни материали и стоки.

В по-широк план Ердоган винаги е бил късметлия през 18-те си години начело на Турция. По-бързо от очакванията глобално възстановяване от COVID-19 с рязък скок на търговията и туризма може да помогне за запълване на изтъняващите резерви преди те да достигнат критични нива.

Но някои анализатори смятат, че турският президент и зет му насилват късмета си с необичайната си икономическа политика. Сетсер, който е експерт по разплащателни кризи, казва, че Турция се доближава до „класическа финансова криза от първо поколение на нововъзникващ пазар. „Мисля, че ако Турция продължи сегашния си път, ще дойде момент, когато правителството ще бъде принудено да позволи обезценяване на валутния курс“, допълва той.

Някои чуждестранни инвеститори се безпокоят, че ако има рязък спад на валутата, властите може да прибегнат до строг контрол върху капиталите, перспектива, която Албайрак многократно изключи.

Ортодоксалното решение ще бъде повишаване на лихвите. Но Ердоган, който преди време определи високите лихви като „майката и бащата на всички злини“, може да не пожелае да тръгне по този път, както направи в миналото.

„В крайна сметка, ако Турция иска да запази валутния курс, трябва да има корекция на политиката в страната – намаляване на кредитирането, по-високи лихви, които стабилизират търсенето на лири и връщат баланса на текущата сметка“, смята Сетсер.

„Въпросът е дали Турция може да направи тази корекция, след като тя е против предпочитанията на президента и при по-ниски нива на резервите, отколкото в миналото“, допълва той.

Божидарка Чобалигова, редактор Миглена Иванова