Кой първи ще получи ваксина срещу коронавируса? Да оставим настрана всички възвишени реторики по темата, геополитиката и парите ще определят това, пише онлайн изданието Politico.eu в свой анализ.
Не става въпрос само за опазване здравето на населението. Както много експерти отбелязват, ваксината също е жизненоважна за възстановяването на икономиките.
Световните лидери знаят това и това кара богатите страни да запазват стотици милиони дози от потенциални ваксини предварително, хеджирайки залозите си, че някоя от компаниите, които са избрали, ще произведе успешна ваксина.
Сюри Муун, съдиректор на Глобалния здравен център на Женевския институт за висше образование, определя потенциалните ваксини като „стратегически предимства“ и ги приравнява към „военните оръжия“. Достъпът до ваксина е шанс за засилване на политическия статут и престижа на страната, отбелязва тя.
Още преди да бъде произведена единична ваксина, вече са сключени сделки на стойност милиарди евро. Великобритания например си е осигурила 30 милиона дози потенциална ваксина, създадена от BioNTech и Pfizer, и има отделна сделка с AstraZeneca за 100 милиона дози, както и още една сделка с GSK и Sanofi Pasteur за 60 милиона дози. AstraZeneca има и договор с четири страни от ЕС - Нидерландия, Германия, Франция и Италия, за закупуване на 400 милиона дози.
САЩ имат три договорени сделки: една с BioNTech и Pfizer (на стойност близо 2 милиарда долара) за 600 милиона дози, друга с AstraZeneca за 300 милиона дози и трета с Novavax за 100 милиона дози.
Тази борба на богатите страни обаче е "катастрофална на международно ниво", казва Сюри Муун. „Това означава, че ще останат много малко ваксини за останалия свят и за страни, които или нямат пари, нито производствен капацитет в рамките на собствените си граници, за да имат достъп до ваксина“, коментира тя.
Чарли Уелър, ръководител на ваксинната програма на Wellcome Trust, също казва, че през първата година след намирането на ваксина няма да има достатъчно дози. „Следователно механизмите за справедливо разпределяне на оскъдните ресурси ще станат абсолютно критични“, допълва Уелър.
Механизмът за организиране на такова справедливо разпределяне е глобалното средство за достъп до ваксина срещу COVID-19, известно като COVAX, което е своеобразен „басейн“ за закупуване на ваксини. Идеята е да се предотврати повторение на ситуацията от 2009 г. с ваксината срещу свински грип, в резултат на което страните с висок доход взеха лъвския пай и оставиха по-бедните страни далеч на опашката.
Големите фармацевтични компании са наясно, че това може би ще се случи отново. Томас Куени, генерален директор на IFPMA, предупреждава, че фармацевтичната индустрия може да се окаже притисната между правителствата, които искат страната им да получи ваксина първа, и инициативите за глобален достъп, опитващи се да осигурят справедливо разпространение.
„Не искаме да поемаме този риск“, каза той по време на събитие в Chatham House на 22 юли. „Ето защо ние сме напълно ангажирани с механизма COVAX“, допълва той.
Той подчертава обаче, че организацията има нужда от подкрепа на развитите икономики и тяхната солидарност, т.е. да са готови да субсидират по-бедните държави.
Старшият съветник по политиките за ваксините на „Лекари без граници“ Кейт Елдър смята обаче, че индустрията не трябва автоматично да се освобождава от отговорност. „Индустрията определено не трябва да сключва сделки само с първата страна с високи доходи, която има много пари да влезе и да преговаря с тях“, коментира тя. Елдър признава обаче, че изглежда, че Big Pharma е изместила позицията си в пандемията, като някои производители обещават ваксини "не за печалба".
Засега обещанията за солидарност са само обещания. Германският канцлер Ангела Меркел определи бъдещата ваксина като "обществено здраве за цялото човечество", докато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен казва, че ваксината трябва да бъде доставена на достъпна цена във "всеки един край на света". Френският президент Еманюел Макрон направи подобни декларации – че когато бъде открита ваксина, тя трябва да бъде от полза за всички, „защото това ще бъде глобално обществено благо“.
По думите на Елдър тези декларации са безпрецедентни. „Никога не сме виждали толкова много държавни ръководители, които да се изправят и да казват, че това ще бъдат глобални обществени блага ... [че] това ще бъде ваксината за хората“, казва тя.
Джеймс Лав, директор на Knowledge Ecology International, е по-скептичен. Той посочва, че много сделки не са прозрачни. "[В] много случаи това се счита за проблем на националната сигурност на някои страни и затова е много трудно да се постигне прозрачност“, коментира той.
Великобритания например е договорила няколко двустранни сделки с производители, в които точните условия са секретни. Въпреки това на 20 юли министърът на здравеопазването Мат Ханкок настоя пред парламента, че страната му работи, за да гарантира, че която и да е ваксина, която е одобрена първа, ще бъде достъпна за целия свят, но след като се гарантира, че тя първо ще достигне до Великобритания.
За Кейт Елдър този тип говорене е малко като и вълкът да е сит, и агнето да остане цяло. В момента, отбелязва тя, не е ясно дали обслужването на собственото население на страните и участието им в глобално решение взаимно се изключват.
Всъщност може да се окаже изненадващо лесно да се задържи ваксина, произведена от Великобритания в страната - просто чрез прилагане на ограничение за износ. Привързаността на Европа към забранаТА на износа на стоки, които се считат за необходими за общественото здраве, беше демонстрирана в началото на пандемията, когато Германия и Франция се постараха да запазят жизненоважни лични предпазни средства в своите граници, докато ЕС забрани износа извън блока.
Ханкок все още не е намеквал, че ще има забрана за износ на ваксина. Той обаче забравя за един малък проблем - интелектуалната собственост, нещо ожесточено охранявано от Big Pharma.
Лав посочва, че ако някой има ваксина, която би могла да работи, "той трябва да започне прехвърлянето на технологията а на други компании, които имат капацитет да произвеждат тази ваксина". Колкото повече производители имат капацитет, толкова по-бързо могат да бъдат направени ваксините, което от своя страна улеснява получаването на големи количества на по-ниска цена.
Проблемът, според Муун, е, че глобална организация, която да има както властта, така и правомощието да прилага работеща система за равномерно разпределение на ваксините. COVAX опитва да направи това, но участието е доброволно. Създадена от Алианса за ваксините и Световната здравна организация, организацията има за цел да осигури бърз и справедлив достъп до 2 милиарда дози от бъдеща ваксина чрез съгласуване на предварителни сделки за покупка с производителите. Заможните страни биха плащали за всякакви бъдещи дози със собствени средства и даряват на организацията, за да гарантират, че до 90 по-бедни държави също ще получат дози.
Въпреки това скоро след старта на проекта той беше остро критикуван от граждански групи заради обхвата му – 20% от населението на участващите страни.
Според говорител на един от учредителите „разпределението първоначално ще даде приоритет на работещите в сферата на здравеопазването и социалните грижи, но след това ще се разшири, за да обхване 20 процента от населението на участващите страни“. „След това ще бъдат предоставени допълнителни дози въз основа на нуждите на страната, уязвимостта и заплахата от COVID-19“, допълват от организацията.
Уелър вярва, че ограничения като тези в предлагането са „най-добрият начин, за да гарантираме, че има достатъчно ваксини за всички. Някои страни обаче продължават с двустранните сделки, което води до безпокойство, че други държави ще преговарят два пъти за новата ваксина. Как точно ще бъдат разпределени ваксините, ако правителството има и двустранна сделка с производител, и е част от COVAX, не е ясно.
Широко е споразумението по въпроса кой първи трябва да се възползва от ваксина - здравните работници, възрастните хора и хората със съпътстващи заболявания. Те са вече в плана за разпределение на СЗО. Следват определени етнически групи, които са по-сериозно засегнати от коронавируса, както и други професии, които са рискови от гледна точка на контакт.
Възниква обаче и въпросът „дали правителствата дават приоритетен достъп на свързани лица като политическа услуга“, казва Сюри Муун.
Миглена Иванова, редактор Бойчо Попов
