Когато става дума за зелената икономика, Борис Джонсън обича да напомня за Уолтър Берси. Британският инженер бе изобретил електрическо такси още през 1897 г., казва британският премиер. Но иновацията му се е провалила по това време поради съпротива от страна на мощни групи по интереси. Едва повече от сто години по-късно „визионерски кмет“ въведе електрическата Black Cab (така наричат лондонските таксита) в Лондон.
Споменатият кмет, разбира се, бе самият Джонсън, смеховете сред публиката са сигурни. Неговата гледна точка: когато става въпрос за защита на климата, просто трябва да се действа, да не се позволява на скептиците да ни забавят.
Причинената от коронавируса криза сега тества държавния глава за това доколко сериозно взема предвид думите си. Великобритания беше първата голяма икономика, която пое правен ангажимент да стане климатично неутрална до 2050 г. На световната конференция за климата COP26 в Глазгоу догодина Джонсън планира да ангажира други държави за подобни амбициозни цели.
Като домакин той ще бъде в светлината на прожекторите: ще продължи ли с прехода към зелената икономика или ще определи други приоритети в рамките на рецесията?
Екологичните организации са загрижени за това как централната банка на Англия отпуска милиарди лири заеми на авиокомпании и производители на автомобили. Заявената цел на правителството е да спаси колкото се може повече компании и работни места. Какво остава от амбициозните планове за климата?
„Опасявам се, че ако правителството трябва да избере между икономически растеж и околна среда, природата ще загуби", заявява пред DPA Ник Мейби, ръководител на мозъчния тръст E3G.
Други наблюдатели обаче очакват кризата да ускори прехода към устойчива икономика. „Кризата е катализатор за зеления дневен ред“, казва Ерик Феърбеърн, основател и изпълнителен директор на Podpoint.
Основаният през 2009 г. пазарен лидер инсталира станции за зареждане на електрически автомобили и е част от енергийната група EDF Energy от пролетта. Юни беше най-добрият месец за продажби в историята на компанията, съобщава Феърбеърн.
Една от най-трудните цели
Правителството също се кълне в „зелената реконструкция". Министърът на финансите Риши Сунак обяви програма на стойност 3 млрд. паунда за енергийно ефективни домове, училища и болници.
Ако правителството иска да постигне целта за климатична неутралитет до 2050 г., то не може да спре сега. Това е една от най-трудните цели досега, казва бившият министър по околната среда и член на Британската камара на лордовете лорд Джордж Баркър.
Той също смята, че пандемията ще направи климатичното спасяване по-належащо. Хората са „много по-наясно, че има големи рискове, които преди това просто можеха да бъдат игнорирани“, казва той.
Баркър си спомня 2000-те години, когато се опита да насърчи програми за измението на климата в правителството. „Тогава срещите ни можеха да се провеждат в една телефонна кабина“, казва той. Днес в правителствения квартал има широк консенсус, много депутати активно се ангажират с опазването на климата, признава той.
Джонсън лично също приемал въпроса сериозно, преди всичко заради семейството. Баща му е бил активист в европейското екологично движение преди десетилетия.
Правителството разполага с пет лоста за напредък
1. Възобновяеми енергийни източници: Националната комисия за инфраструктурата препоръчва да се увеличи делът на възобновяемите енергийни източници в производството на електроенергия до 50 процента до 2030 г. В момента този дял е 32 процента. Страната вече е пионер в офшорната вятърна енергия, която трябва да се разшири. За разлика от Германия, Великобритания също така изгражда и нови атомни електроцентрали.
Ако се сметнат заедно възобновяемите енергийни източници и ядрената енергия, повече от половината от британската електроенергия за първи път идва от източници с ниски емисии. От друга страна, делът на въглищните централи е спаднал от 70 процента през 1990 г. на 2,5 процента днес. Очаква се до 2024 г. да падне до нулата. Природният газ съставлява 45 процента от енергийния микс. Важна е по-голямата прозрачност по отношение на енергийната консумация на продуктите, казва лорд Баркър.
Като председател на Съвета на директорите на руската алуминиева компания En +, той има собствен интерес към въпроса. 85 процента от компонентите на соларните системи са направени от алуминий, казва Баркър. Те могат да бъдат получени от енергийно ефективни източници или от компании, например от Китай, които не обръщат внимание на енергийния си баланс. А алуминият не е единственият пример.
2. Енергийно ефективни домове: Великобритания има много неща за наваксване в тази сфера. Британските къщи в черно са толкова легендарни, колкото и германското тройно остъкляване. В европейско сравнение остарелият британски жилищен фонд редовно се класира на последно място. Според Евростат една пета от домакинствата страдат от нехерметичен покрив, влага или мухъл. От гледна точка на Мейби енергийно ефективното обновяване на апартаментите следва да бъде основен приоритет.
Новият пакет за три милиарда на правителството предоставя ваучери за обновяване до 10 000 британски лири на домакинство. Сумата обаче не е достатъчна, за да се модернизират всички къщи. Надяваме се, че това е само авансово плащане, казва Роузи Роджърс от Greenpeace. Очаква се министърът на финансите Сунак да добави още средства през есента.
3. Индустрия: Деиндустриализацията, която Лондон насърчава след управлението на Маргарет Тачър през 80-те години на миналия век, спомага за превръщането на страната в климатичнонеутрална нация. 80 процента от икономическата продукция се генерират от услугите. Великобритания е в сравнително благоприятно начално положение, тъй като има по-малко производствена индустрия с високо потребление на енергия в сравнение с други страни, казва Баркър.
Ето защо няма силно лоби за изкопаемите горива. Индустриалната стратегия на правителството насърчава "чистия растеж" на нови технологии като изкуствен интелект, биотехнологии и финтех. Енергоемките компании са принудени да променят посоката. Например новият шеф на BP Бернар Лоуни си е поставил за цел да направи бизнеса на цялата енергийна компания климатично неутрален най-късно до 2050 г. Групата за потребителските стоки Unilever иска да бъде готова с това през 2039 година.
4. Трафик: Причинената от коронавируса криза предизвика преосмисляне, градове като Лондон правят техните улици по-удобни за велосипедистите и изтласкват автомобилния трафик от центъра на градовете. Електронната мобилност също преживява бум. Продажбите на електромобили се увеличиха с над 200 процента през юни спрямо година по-рано.
Част от това може да се обясни с отложеното търсене след принудителната пауза зарадикоронакризат, казва шефът на Podpoint Феърбеърн. Но основният фактор е новото отношение към клиента. „Хората обръщат повече внимание на зелените услуги“. Компанията му сега инсталира 2500 зарядни станции в частни домове на месец. Обществената инфраструктура в супермаркетите и бензиностанциите също е на прага на пробив, казва Феърбеърн.
Освен в пионера Норвегия тази инфраструктура е най-добре развита във Великобритания. Той прогнозира, че мрежата ще "избухне" през следващите две години. Това до голяма степен се финансира с частни средства. Държавата би могла да помогне за инвестициите в по-малко атрактивните от комерсиална гледна точка места.
5. Green Finance: Лондонският финансов сектор също иска да стане по-зелен. Институционалните инвеститори все по-често разпределят капитала си според критериите на ESG и оказват съответния натиск върху бизнеса. През юни ръководителят на централната банка Андрю Бейли написа отворено писмо заедно с предшественика си Марк Карни за зелената реконструкция на икономиката.
Преди няколко години АЦБ беше първият банков регулатор в Европа, който поиска финансовите институции да вземат предвид климатичните рискове при управлението на риска. Проблемът: Към днешна дата това са само препоръки, а не задължителни разпоредби. Така че не много неща са се променили. „Банките биха могли да играят решаваща роля в опазването на климата, ако променят критериите си за финансиране на компаниите“, казва Сам Тиодър от рейтинговата агенция Scope.
Докато обаче няма натиск от надзора, малко неща ще се случат. Досега банките се защитаваха с това, че не успяват да определят количествено регулаторните рискове от изменението на климата. Тиодър очаква, че първоначално кризата ще върне нещата назад: В момента целта е да се спаси икономиката като цяло, поради което климатичните рискове се преместиха на заден план. В средносрочен план обаче темата ще продължи да е важна.
През следващите месеци ще стане ясно колко зелено ще бъде възстановяването на Великобритания. Очаква се правителството да създаде държавна инфраструктурна банка. Целта е тя да замени Европейската инвестиционна банка, но би могла да се съсредоточи и върху екологичните проекти.
Зелена инвестиционна банка вече съществуваше по време на либерално-консервативната коалиция от 2012 до 2015 г. Въпреки това тя беше продадена на инвестиционната банка Macquarie, веднага щом консерваторите отново се върнаха на власт.
„Нуждаем се от национална инфраструктурна банка“, казва Никола Стърн, експерт по климата в Лондонското училище по икономика (LSE), в неотдавнашен уебинар. Тя трябва да инвестира в „чиста инфраструктура“ като велосипедни алеи, станции за зареждане и широколентова връзка.
Brexit създава риск за зеления обрат. Ако в бъдеще има по-малко сътрудничество между операторите на електропреносната мрежа от двете страни на Ламанша, преминаването към възобновяеми енергийни източници ще стане по-скъпо, казва Мейби. „В това отношение зелената програма може да стане жертва на Brexit“.
Напротив, според Баркър Brexit предизвиква особена амбиция сред правителството да стане отличник на Европа в опазването на климата. "Много хора в Европа смятат, че ние, британците, не сме в ред, защото гласувахме за Brexit", казва той.
Сега обаче можем да докажем, че са прогресивна нация и да продължим да се ангажираме с глобалната програма за мултилатеризъм. Следователно Джонсън ще направи всичко възможно да направи климатичната конференция в Глазгоу повратна точка, подобна на тази на конференцията в Париж през 2015 г.
