Нови документи показват, че ФБР е било наясно, че скандалното досие, използвано като претекст за шпиониране на кампанията на президента Доналд Тръмп, е ненадеждно и че New York Times (NYT) е публикувал невярна информация за разследването „Русиягейт".

Двата документа бяха публикувани в петък от председателя на съдебната комисия на Сената, Линдзи Греъм (R-Южна Каролина), като част от текущо проучване на разследването на ФБР за Тръмп. Единият е силно редактирано интервю от 59 страници, на „основния под-източник" за Кристофър Стийл, британският шпионин, поръчан от кампанията на Хилари Клинтън да изкопае мръсотия за Тръмп по време на предизборната кампания през 2016 г.

Макар самоличността на източника е скрита, от документа става ясно, че това не е настоящ или бивш руски служител, а неруски служител на британската компания Orbis. Свидетелствата на източника сериозно поставят под въпрос твърденията, направени в досието - което е най-известно по наглото обвинение, че Тръмп е бил изнудван от Русия с кадри за предполагаеми секс изстъпления в московски хотел.

Вторият и по-интригуващ документ е разпечатка на 5 страници на статия от 14 февруари 2017 г. на NYT, заедно с 13 бележки на Питър Строк, един от висшите агенти на ФБР, управляващи разследването Русиягейт. Статията е публикувана пет дни след интервюто на ФБР с под-източника, а Строк всъщност показва осъзнатостта му (конкретно в бележка 11).

В първата си бележка Строк определя като „подвеждащо и неточно" твърдението на NYT, че кампанията на Тръмп е имала многократни контакти с висши служители на руското разузнаване преди изборите през 2016 г., отбелязвайки, че „няма доказателства за това".

По същия начин Строк отрича, че ФБР е разследвало Роджър Стоун (бележка 10). А пък мениджърът на кампанията на Тръмп Пол Манафорт не е имал никакви обаждания към руски правителствени служители, противно на информацията в New York Times (бележка 3).

ФБР не само е знаело, че историята е невярна, но наскоро сваленият директор на ФБР Джим Коми я оспори открито през юни 2017 г. Документът остана в рапорта му.

Интересно е, че през юни 2017 г. ФБР и DOJ подписаха последното удължаване на заповедта FISA, за да шпионират кампанията на Тръмп чрез съветник Картър Пейдж. Заповедта беше подписана от изпълняващия длъжността директор на ФБР и бившия заместник на Коми Андрю Маккейб и заместник генералния прокурор Род Розенщайн, който написа както бележката, използвана за уволнението на Коми, така и обхвата на меморандума за разследването на Мюлер.

Доказателствата показват, че първоначалната заповед за FISA срещу Пейдж - през октомври 2016 г., малко преди изборите - и трите й подновявания, се основават до голяма степен на досието на Стийл, без да е ясно на съда, че става въпрос за непроверено опозиционно проучване, изготвено по искане на конкурентна политическа партия.

Последните две подновявания през април и юни 2017 г. бяха поискани след интервюто с източника. Коментирайки издаването на документа, сенатор Греъм нарече тези две подновявания „абортирало правосъдие" и аргументира, че ФБР и Министерството на правосъдието е трябвало да спрат и преоценят делото си.

Мюлер в крайна сметка не намери отношения между Тръмп и Русия, за който твърдяха демократите, но пътьом десетина души - от Стоун и Манафорт до първия съветник по националната сигурност на Тръмп Майкъл Флин и невинната руска студентка Мария Бутина - станаха жертва на разследването.

Дали някой ще отговаря за това и дали ще се предотвратят такива рецидиви в бъдеще?