На 16 юли се навършват 19 години от подписването на договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между Руската федерация и КНР. Това не е първата спогодба между двете сили, чиито отношения датират от векове. Преди 70 години, през епохата на Сталин и Мао Цзедун, е сключен договор, превърнал страните ни във военни съюзници. Неиздържал проверката на времето, той обаче спира да се изпълнява, най-вече защото двете управляващи партии тълкуват различно истината на марксизма-ленинизма, претендирайки за лидерство в международното комунистическо движение.

Предимството на новия договор е, че той няма идеологически подтекст и въплъщава съвсем прагматичното желание на Москва и Пекин да изградят добросъседски отношения. Този момент е отразен в чл. 3, в който се казва, че страните зачитат направения от всяка избор на път за развитие. Смисълът е очевиден. През 2001 г., както и днес, Китай декларира вярност към комунизма, а Русия се е впуснала в непознатите капиталистически води.

Днес звучат особено актуално онези раздели от документа, в които се говори за липса на взаимни териториални претенции и спазване на принципа за нерушимост на държавните граници. Друго важно положение: страните не участват в никакви съюзи и блокове, нито предприемат действия в ущърб на другата страна.

Ако съдим по телефонните разговори между президента на Русия Владимир Путин и председателя на КНР Си Цзинпин, по изявленията на двете външни министерства, взаимните връзки успешно се развиват в коловоза, очертан през 2001 г. Стокообменът надхвърли миналата година 100 милиарда долара, за своя партньор Русия стана доставчик на газ, петрол и други минерални суровини, а Китай – на машинно оборудване, електроника и битова техника.

В коментар за разговор между Путин и Си през юли официалната агенция Синхуа потвърди, че двете страни ще продължат двустранното сътрудничество, отхвърляйки саботажа и интервенцията отвън. „Саботаж“ и „интервенция“ са думи, доста популярни в Русия и Китай от времето на революционните войни и масовия терор.

Защо изплуват отново сега? Според коментара на китайската агенция Путин твърдо подкрепя усилията за защита на националната сигурност на Хонконг и мерките срещу нарушаване на китайския суверенитет в специалния административен район. А лидерът на КНР на свой ред е подкрепил стъпките на Путин с цел укрепване на Русия. Става дума за поправките в конституцията*.

Какво излиза? Излиза, че Москва и Пекин са обвързани днес не само с интересите на добросъседството и взаимната изгода, има и нова идеологическа съставка – опасения да станат жертви на външна намеса, оранжеви революции. Тук двамата лидери много лесно ще намерят общ език.

Си Цзинпин, оглавил Поднебесната империя през 2014 г., стъпка по стъпка засилва оттогава личната си власт. Според коментатори в Хонконг и други азиатски страни, където живеят много китайци, такива пълномощия не е имал никой вожд след Мао Цзедун. А пък у нас Путин, макар да не е постигнал същия контрол над населението като в Китай, затяга гайките все повече и повече.

Общият враг по принцип е нещо, което сплотява. Но ако по върховете нещата са тип-топ, това не значи, че и долу цари тишина и спокойствие. Китайският в. „Глобал таймс“ припомни, че руското посолство в Пекин публикува в Сина Вейбо – китайския аналог на Туитър, пост по случай 160-ата годишнина на Владивосток. С обяснение какъв смисъл носи името на града. Последва бурна реакция в китайските социални мрежи.

Потребители писаха там, че градът е бил преди време владение на Поднебесната империя. После Англия, Франция и Русия се възползвали от слабостта на династията Цин през 19 век и заграбили част от китайската земя. За разпалването на антируски нагласи допринесоха и китайски дипломат, работещ в Пакистан, и публицист от държавно издание.

Тази дискусия пламна в момент, когато въпросът за суверенитета и границите стана много деликатна тема с оглед териториалния конфликт между Китай и Индия. Може би тъкмо затова китайската интернет аудитория (съобщението на руската мисия бе прочетено от близо 7 милиона потребители) реагира толкова бурно на историята на Владивосток, интерпретирана от гледище на Русия.

Поражда се въпросът имат ли властите нещо общо с тази дискусия? Не, нямат – при днешното безпрецедентно изостряне на отношенията с Вашингтон само това му липсва на Пекин, да се скара с Русия. Чувството на историческа обида, както казват експертите, изкуствено се нагнетява отгоре. Партията обяснява на народа, че от 1840 г. и чак до края на революцията Китай е търпял обиди, отнемали са му земи. И днес отново се плетат интриги с цел да бъдат отсечени от него Хонконг, Тайван, Синцзян.

Пропагандата действа на някои хора. Но това не означава, че Пекин замисля да си върне земи в Сибир и Далечния изток. Това е в разрез не само с официалната политика на Китайската комунистическа партия. Китай има нужда от огромни средства за овладяване на изостанали и съвсем не гъстонаселени райони в западната част от страната. В момента се разработва специална развойна програма под мотото „Тръгваме на запад“. Именно през западните райони се предвижда да минават стоките, изпращани в Европа според плана за „Пояса и пътя“.

Мнозина експерти предсказват, че светът може пак да стане двуполюсен. Начело на двата лагера обаче ще бъдат не Съветският съюз и САЩ, а Китай и САЩ. Независимо дали се оправдае прогнозата, Русия ще се озове в незавидно положение. Тя засега успява да запази паритета със САЩ в ракетно-ядрената сфера. Икономическата й мощ обаче е несъпоставима с тази на коя да е от двете свръхсили. Стъпка по стъпка Русия се превръща в суровинен придатък на КНР.

Както сочи изявление на външния министър Сергей Лавров, Москва не вижда ползи за себе си в американско-китайската търговска война. Нещо повече, според руски официални лица Москва не желае да бъде въвлечена в конфронтацията между Китай и САЩ.

Но дали ще успее да остане настрана? Според доклад на Брукингския институт в триъгълника Русия – САЩ – Китай Русия е най-слабият елемент. Пък и сама си е изпросила много предизвикателства от страна на Запада, например в Сирия и Донбас.

С други думи, в стремежа да осъществят мечтата си – да върнат на Русия статута на велика сила, Владимир Путин и силовият му блок са въвлекли страната в конфликти без видим изход. А това стеснява свободата на Москва да маневрира, за да отслаби хватката на Китай.

Владимир Скосирев, в. Независимая газета

* Проектът за конституционна реформа, одобрен преди две седмици с общонароден вот, бе лансиран от Путин през януари. Промените му дават право на още два мандата след края на сегашния, изтичащ през 2024 година. Така 67-годишният държавен лидер би могъл да остане на власт до 2036 г. Поправките, гласувани в пакет, предвиждат и някои социални придобивки – Б. пр.