Бащите на американската нация са вярвали, че продължителното съперничество и конфликти в чужбина в крайна сметка ще влошат демокрацията в страната. Днес много от най-силните предупреждения срещу „нова Студена война“ с Китай имат подобно звучене, пише Хал Брандс за Bloomberg. New York Times, Economist и специалисти като Фарид Закария предупреждадват за „нов червен страх“. Подразбира се, че геополитическите опасности могат отново да доведат до стесняване на политическото изразяване, трескаво търсене на вътрешни врагове и ерозиране на свободите, които американската външна политика трябва да защитава.

Този страх е основателен: Студената война показа, че великите демокрации не са имунизирани срещу това да си нанасят рани в името на сигурността. Но историята на тази борба ни дава и по-обнадеждаващ урок - че конкуренцията може да създаде благоприятен натиск за държавата да се превърне в по-добра версия на себе си.

Тезата, че стратегическото съперничество подкопава демокрацията, е дълбоко вкоренена в историята. По време на Пелопонеската война дългата борба срещу Спарта влошава политиката в сравнително либералната Атина. При основаването на американската република Александър Хамилтън предупреждава, че „състояние на постоянна опасност“ може да убеди гражданите да „рискуват да бъдат по-малко свободни“.

Войната и конкуренцията, според това схващане, водят до вътрешно нелиберални мерки. Страхът облагодетелства демагозите, които превръщат несигурността в политическо предимство.

Както показа Студената война, тази опасност не е въображаема. Червената стръв се превърна в предпочитана избирателна стратегия. Политическите опортюнисти цинично използваха антикомунизма като оръжие във вътрешните дебати относно трудовите права и други въпроси. Обвързването на всичко това представляваше Макартизмът, който разкри най-лошото от политиката на Студената война.

Това явление се въртеше около безразсъден политик, който се изстреля до известност, като отправяше скандални твърдения за нелоялност и подривна дейност. Но то хвана дикиш, защото се възползва от по-голямото обществено движение. Това движение реагира на действителните опасения от комунистическите шпиони и влияние, като разгръщаше наказателна кампания, която съсипа животи, потъпка граждански права и накара мнозина от американските съюзници да се чудят дали САЩ наистина вярват в ценностите, които претендират че защитават.

За щастие, това е само частична история за Америка от Студената война. Треската на Маккартизма се изчерпа към средата на 50-те години; институциите на страната се оказаха по-силни от предизвикателството, което им отправи това движение. Като цяло съперничеството между свръхсилите беше фактор в посока на конструктивна промяна.

Именно защото Студената война беше ожесточено идеологическо състезание за това кой тип система може най-добре да отговори на стремежите на човечеството, тя създаде императив за Америка да защити образа, който представя пред света. И точно защото съперничеството изискваше САЩ да се мобилизират за дълго, то накара страната да инвестира сериозно в себе си.

Вземете движението за граждански права. Големите пробиви срещу поддържаната от държавата сегрегация, политическото изключване и расовото насилие представляват някои от най-важните вътрешни постижения на Америка в следвоенната ера и те бяха тясно свързани със Студената война. Да, сегрегационистите и ФБР на Дж. Едгар Хувър използваха антикомунизма, за да нападат Мартин Лутър Кинг и други сторонници на гражданските свободи. Но като цяло Студената война беше фактор за равенство, защото реалността на расовите отношения в САЩ беше несъвместима с усилията на Америка да спечели сърцата и умовете в Третия свят.

„Подкрепата за свободния начин на живот на отчяните населения в опустошените от войни страни трябва да бъде спечелена“, заяви президентът Хари Труман през 1947 г. „Ние вече не можем да си позволим лукса на небрежна атака срещу предразсъдъците и дискриминацията.“

Радикалната дискриминация, потвърди Министерството на правосъдието при Дуайт Айзенхауер през 1954 г., „осигурява вятъра в платната на комунистическата пропаганда.” През 1957 г. държавният секретар Джон Фостър Дълес се изказва остро: Институционализираната дискриминация „руши външната ни политика“.

И от решението на Труман да се десегрегират въоръжените сили, през федералната намеса за премахване на училищната сегрегация през 50-те години на миналия век, до въвеждането на знакови закони за граждански права и гласуване през 60-те години, императивът за защита на американската система в чужбина беше движещата сила за подобряване на тази система у дома.

Или се запитайте защо САЩ има най-добрата система на висше образование в света. Студената война доведе до безпрецедентна мирновременна подкрепа за американските университети. Особено след шокиращото изстрелване от Съветския съюз на сателита Спутник през 1957 г., федералното правителство наля пари в това, което днес наричаме STEM дисциплини, които бяха от съществено значение за конкуренцията в ракетната ера.

По-малко известно, но също жизненоважно, федералното правителство спонсорира езиково обучение, програми за изучаване на различни области, социални науки и други дисциплини, които се считаха за необходими за упражняване на влияние на глобалната сцена. До 1961 г. 77 от 90 академични катедри в Университета на Уисконсин участваха в държавно финансирани програми. Харвардският университет, Станфордският университет, Масачусетският технологичен институт и други частни институции се превърнаха в едни от най-добрите в света. Студената война беше златна ера за американските университети, защото убеди лидерите на страната, че за да останат военна и икономическа суперсила САЩ трябва да бъдат интелектуална такава.

Много други аспекти на американския просперитет след войната също дължат много на Студената война. Основните инфраструктурни проекти, като морският път Сейнт Лорънс и междущатската магистрална система, имаха геополитическа обосновка. Федералните разходи за научноизследователска и развойна дейност доведоха до появата на полупроводниците, интернет и други технологии, които пренесоха САЩ в информационната ерата. Без Студената война нямаше да има Силициева долина.

По-общо казано, военните разходи през Студената война осигуриха полупостоянни стимули и милиони качествени работни места за хората от въоръжените сили и отбранителната промишленост. В крайна сметка САЩ спечели Студената война, защото тяхната система се оказа по-привлекателна от съветската. А една от причините за това е, че Студената война непрекъснато подтикваше САЩ да инвестират в своя динамизъм.

Има положителни и отрицателни уроци за днес.

Отрицателният урок е да се предпазваме от свръхреакциите, които се появяват периодично в американската история. Конгресът пословично ограничи гражданските свободи със Закон за противодържавната дейност, когато се задаваше война с Франция през 1798 г .; неоправдани федерални набези белязаха годините след Руската революция; и Макартизмът опорочи Америка в началото на Студената война. Правителството на САЩ, например, трябва да въведе разумни защити, за да попречи на Народноосвободителната армия на Китай да инфилтрира шпиони в американските университети. Но идеята да се забранят всички китайски студенти в научни и технически дисциплини - въпреки че повечето китайски докторанти в чувствителни области като изкуствения интелект впоследствие остават в САЩ, допринасяйки за американската икономика - намирисва на контрапродуктивна параноя от времето на Студената война.

Положителният урок е да не прахосваме една полезна конкуренция. САЩ трябва да използват китайското предизвикателство като стимул за промяна на имиграционната политика с цел привличане на по-висококвалифицирани работници, реинвестиране в основна научноизследователска дейност и в западнала инфраструктура, възстановяване на ключови компоненти от индустриалната и иновационна база на страната и атакуване на факторите, които тласкат политиката към задълбочаваща се нефункционалност. Това са реформи, които Америка трябва да предприеме във всеки случай, и те ще бъдат от решаващо значение за спечелването на битката с китайската система.

Тези мерки трябва да се разглеждат като обикновен въпрос на самозащита. Авторитарните противници на Америка цинично ще използват дезинформация, политическо вмешателство и други инструменти, за да използват разделенията в демократичните общества. Те ще експлоатират недостатъците на американската система, за да я дискредитират в очите на света.

Основният извод от Студената война е, че най-добрият щит срещу подобни атаки е да се изгради по-силно и по-сплотено общество, което да се изправи пред предизвикателствата, които конкуренцията с висок залог прави твърде пагубни, за да бъдат игнорирани.

Петър Нейков, редактор Елена Илиева