Неотдавнашното обещание на Федералния резерв на САЩ да запази ниските лихви в обозримото бъдеще, плюс почти нулевата доходност на облигациите и високата задлъжнялост на държавите - изострена от кризата с Covid-19 - е показателна комбинация. Правителствата трябва да отговорят на това чрез издаване на анюитети, както и чрез продажба на облигации, пише за Financial Times Лорънс Мъткин, бивш глобален ръководител за лихвените стратегии в BNP Paribas.
Конвенционалните облигации не отговарят на нуждите на всички инвеститори и заематели. В днешната среда на рекордно ниска доходност, когато мениджърите по дълга продават нови облигации близо до номинала, купувачите получават незначителни купони. 10-годишните американски държавни ценни книжа (ДЦК), например, имат купон от 0,625 на сто, докато 10-годишните книжа на Великобритания предлагат 0,375 на сто, а 10-годишния немски - нула процента. Това не е полезно за инвеститорите, търсещи доход.
Проблемът идва от това, че колкото повече спада доходността, толкова по-висока е настоящата стойност на бъдещите парични потоци. При 1% годишна дисконтова ставка, например, едно плащане в размер на 100 долара след 10 години днес струва 91 долара, докато при 5% на сто настоящата му стойност би била едва 61 долара. По този начин много ниската доходност намалява купонния елемент на дълга, оценен по номинал, което прави стандартната облигация практически същата като бъдещо еднократно плащане.
Отличен начин за решаване на този проблем е емитирането на анюитети, при които инвеститорите плащат еднократна сума за равномерен поток от бъдещи постъпления, а не за поредица от лихви, последвани от погасяване на главницата.
Например, при сегашната доходност до падежа от около 1,2%, настоящите 20-годишни облигации на САЩ с годишен купон от 1,125 на сто се търгуват за близо 99 цента за долар.
Анюитетът, плащащ 4,125 на сто за 28 години, има подобна цена и доходност до падеж, но по-високият му годишен доход е много по-привлекателен за инвеститорите.
Колкото по-ниска е доходността, толкова по-удобни стават анюитетите. 30-годишните немски ДЦК носят доходност от около 0,04 на сто, като на практика не плащат нищо до падежа. Но анюитет със същия матуритет, цена и доходност плаща 3,33 на сто годишно.
Откакто започна кризата с Covid-19 правителствата по целия свят успешно издават облигации с безпрецедентно темпо, като при това без да увеличават доходността. Търсенето от инвеститорите очевидно е силно, като отчасти се дължи на това, че централните банки възобновиха програмите си за закупуване на активи.
Но ако погледнем отвъд непосредствената здравна криза, правителствените служби за управление на дълга може да открият, че издаването на анюитети има няколко предимства.
На първо място то може да им помогне да управляват риска от рефинансиране. Анюитетите могат да бъдат издадени или за определен срок, или безсрочно (перпетюитети), с опция правителството да ги погаси по желание след определена дата. Не е необходимо да се рефинансират срочните анюитети, те просто изтичат. Междувременно подлежащите на погасяване перпетюитети предлагат голяма гъвкавост при изплащане, която правителствата със сигурност са използвали в миналото. Последният неизплатен транш от британските „консоли“ (консолидирани анюитети), емитирани през 1927 г., беше погасен едва през 2015 г.
Друго предимство за правителствата е, че анюитетите намаляват тежестта от изплащането на главницата за бъдещите поколения. Купувачите на тези инструменти обикновено са богати и гладни за доход. Да им се продадат анюитети е по-скоро като възможност за по-старото поколение да трансформира натрупания си капитал в бъдещи доходи, а не като натоварване на нашите деца. Това изглежда като по-добра сделка за всички заинтересовани.
Емитирането на анюитети може също да черпи от различен източник на търсене, което спомага за диверсифициране на инвеститорската база за правителствата. Този тип заеми излезе от мода през миналия век, отчасти защото иновативният финансов инженеринг означаваше, че банките могат да конструират нужните на инвеститорите парични потоци от сравнително високите купони на традиционните облигации.
Но след финансовата криза през 2008 г. много по-ниските купони и по-строгите регулации направиха това упражнение по-тромаво и скъпо. Това означава, че може да се възобнови ролята на анюитетите в задоволяване на търсенето от търсещите стабилен доход инвеститори.
Но инвеститорите не трябва да намират продукта за твърде непознат или труден за оценка. Напротив, консолите са били доминиращото средство за заемане на средства от правителството на Обединеното кралство през по-голямата част от неговата история. Американското правителство също издава консоли в края на 19 век. В по-нови времена погасими перпетюитети бяха издадени от банките с цел заздравяване на техния капитал. Анюитетите са обратното на финансовите иновации.
Сега, когато инфлацията и лихвените проценти са на най-ниските си нива от векове, със сигурност е настъпило времето за обмисляне връщането на консолите. Бъдещите поколения ще ни благодарят.
Петър Нейков, редактор Елена Илиева
