Малка германска партия е поставила паметник на първия съветски лидер Владимир Илич Ленин в западния град Гелзенкирхен.
Бившата Западна Германия видя първия паметник на Ленин, издигнат на нейна земя в събота, с любезното съдействие на малка партия - Марксистко-ленинската партия на Германия (MLPD). Събитието гордо разкри високата над два метра (6,5 фута) статуя, първоначално произведена в бивша Чехословакия през 1957 г. и сега поставена пред офиса й в Гелзенкирхен.
MLPD въодушеви тълпата свои привърженици с червени знамена, че сега е подходящият момент да се издигне паметник на „мислителя със световно-историческо значение, изпреварил времето си, ранен борец за свобода и демокрация, докато Европа и САЩ са погълнати от стремежа да се освободят от своето тъмно минало".
"Времето за паметници на расисти, антисемити, фашисти, антикомунисти и други реликви от миналото ясно е отминало", заяви председателят на MLPD Габи Фехтнер, имайки предвид как протестиращите срещу расизма в САЩ и някои части на Западна Европа изискват премахване на всички паметници на исторически фигури, счетени за расистки.
Събитието предизвика и контрапротести, на които присъстваха няколко крайнодесни активисти, според полицията. Въпреки това всички митинги преминаха спокойно, заявиха органите на реда.
Общинският съвет на града решително се противопостави на инициативата с аргумента, че „Ленин е символ на насилие, репресии, тероризъм и ужасяващи човешки страдания". Съветниците се заклеха да използват "всички законни средства, за да блокират инсталацията, тъй като никога няма да толерират такъв антидемократичен символ в града си".
И направиха точно това, като дадоха MLPD под съд за статуята. Окръжният съд в Мюнстер отхвърли искането им, че статуята ще пречи на историческа сграда на същия обект и позволи инсталацията.
Междувременно местните власти промениха тактиката си и решиха да обучат хората за ужасите на комунизма. Те стартираха онлайн-кампания „Няма място за Ленин" в своя YouTube канал, в която участват историци, общественици и различни активисти, които разказват на зрителите за тъмните страници на руската революция.
Но Германия може би има повече общо с противоречивата историческа фигура, на Ленин, отколкото би искала да признае. Тогавашните имперски власти в Берлин всъщност подкрепиха Ленин и неговите колеги революционери, които се стремяха да отслабят Руската империя, противник на Германия в Първата световна война. И те постигнаха Брест-Литовското мирно споразумение през 1918 г., подписано от правителството на Ленин и Германия, което беше изключително полезно за Берлин и му позволи да завземе повечето части на съвременна Украйна, както и Естония и Латвия - преди това части от Руската империя.
