Бях в училище, когато британският борсов индекс FTSE All Share се срина през октомври 1987 г. Тази катастрофа беше толкова внезапна, колкото и сегашната, пише за Financial Times Мерин Самърсет Уеб, главен редактор на MoneyWeek.

На 15 октомври правителството на Обединеното кралство публикува подробности за продажбата на оставащия си дял в BP (това трябваше да бъде най-голямото в света листване на акции). Цената беше определена на 330 пенса. Никой не беше притеснен. Към 20 октомври цената намаля до 286 пенса и Найджъл Лоoсън реши проблема - използвайки леко пресилена клауза за форсмажор.

На 21 октомври нашият учител по икономика попита дали някой от нас знае какво се е случило. Не знаехме. Така и трябваше. Какво значение трябва да има нивото на фондовия пазар за тийнейджърите? Това е само едно напомняне за това колко е различна кризата сега. Това е истинска форсмажорна ситуация - разбираема и засягаща всички.

Близо ли сме вече до нея? Вероятно не. Този срив не е причинен от нестабилност в системата, но със сигурност бе изострен от нея. Влязохме в него с надценени стойности и прекомерен дълг.

За да бъдат оправдани пазарните нива от януари 2020 г., се нуждаехме от силна икономика и прекрасен отчетен сезон. Вместо това се насочваме към внезапна и изключително лоша глобална рецесия (може би дори депресия - спад на БВП с 10 процента), съчетана с безмилостни понижения на очакваните печалби (това между другото е едно от малкото сигурни неща в живота).

Колкото повече се влошават нещата, толкова по-объркващи ще бъдат опитите за оценка на този пазар. Обърнете внимание също така, че въпреки цялата драма и паника американският пазар (и повечето други) все още са се върнали само с 15 месеца назад до декември 2018 г., когато всичко това беше все още далечен кошмар, въпреки факта, че цялата глобална икономика сега спря почти моментално.

Това е напомняне за това колко интензивен беше възходящият ход на пазара през последните няколко години - и че може да предстои още известен път надолу. Това може би важи особено за американския пазар, който остава единственият, който не се търгува значително под средните оценки според повечето традиционни измерители.

И така, какво може да обърне всичко това? Още един 20-процентен спад, който прави активите толкова евтини, че всеки купува. Ваксина. Ефективно лечение. Всички да се събудим и да установим, че това е било просто лош сън (изолираме се от седмица - вече гледам твърде много телевизия през деня). Или по-голяма сигурност кога приключва рецесията, извън неясната представа, че ще продължи около три месеца. От положителна гледна точка, ние знаем повече за тази рецесия, в смисъл на причините и вероятния й край, отколкото обикновено.

Но мисля, че нещата, за които трябва да следим, са координирани правителствени действия, които наистина са толкова мащабни, че не могат да бъдат игнорирани. Вече има много в тази посока. Лихвите бяха намалени навсякъде, като същевременно се излива ликвидност на пазарите.

Наскоро ЕЦБ се намеси отново. Банката ще „разшири баланса си“ (това е евфемизъм за печатане на пари) с още 750 млрд. евро за закупуване на ценни книжа. След това Английската централна банка предприе нова стъпка, като засили количественото облекчаване и снижи основната си ставка с още 0,15 пункта до 0,1%.

Преди три месеца бях сигурна, че лихвите във Великобритания никога няма да станат отрицателни (недостатъците са твърде очевидни). Вече не съм толкова убедена. Но истинският въпрос тук не е паричната политика - която сама никога няма да бъде достатъчна. Всичко, което могат да направят централните банки, е да подготвят нещата за мащабна правителствата фискална интервенция, и този процес е в ход.

Британският финансов министър вече обеща еквивалента на 15 на сто от БВП - около 330 милиарда паунда гаранции по заеми за бизнеса и още повече, ако е необходимо (а то ще бъде).

Във Франция президентът Макрон прави повече. Той ще похарчи достатъчно, за да е сигурен, че „нито една компания от какъвто и да било размер няма да фалира“.

Дания излезе със система за отпускане на гарантирани парични средства на всяка фирма, която загуби повече от 50 на сто от оборота си в резултат на вируса.

В САЩ вече започнаха да говорят за изпращане всекиму чек. И навсякъде се водят разговори за това как да се компенсират доходите на абсолютно всички, засегнати по какъвто и да е начин от карантина, блокиране или обща нищета. Това ще стане - в края на краищата, ако дадено правителство предприема действия (колкото и да са необходими), които унищожават дохода ви, то трябва да го замести.

Възможно е дори скоро да видим нещо, което някога се обсъждаше в тесни академични кръгове - дългов „юбилей”, който да помогне на всички. Може би просто чрез кредитиране на всяка сметка във Великобритания с 10 000 паунда. Ако имате дълг, той се приспада. Ако нямате, просто получавате парите, които да похарчите или спестите.

Може да се наложи да направим това и за компаниите - корпоративният дълг на САЩ към БВП е на исторически връх. Кой, може би ще попитате, ще плати за всичко това? Новият отговор е, че в момента никой очевидно няма да го направи. Централните банки просто ще напечатат парите и ще ги предадат на правителствата, които ще ги насочат към когото си поискат (както и да го наречете няма да сбъркате - хеликоптерни пари, модерна парична теория, монетизация, количествено облекчаване на хората и т.н.)

Новият управител на Английската централна банка Андрю Бейли вече е частично „на борда”. Той каза, че е ОК с печатането на пари за финансиране на правителствени инфраструктурни проекти. И ако той е ОК с това, защо не и с останалите? В крайна сметка наличието на платежоспособни компании и физически лица е толкова част от нашата икономическа инфраструктура, колкото и нов влак.

Без едното не бихме имали нужда от другото. Но това трябва да стане бързо. Няма време за протоколи, попълване на формуляри и мерки за предотвратяване на измами. Ще има теч. Ще бъде трескаво и ще ни вкара във всякакви дългосрочни проблеми. Но ще стане. В среда, в която всички молят за помощ, в която болката е истинска, и в която правителствата са успели да създадат академична рамка за хеликоптерните пари, във всеки джоб ще има новосъздадени пари.

Докато сме в средата на паниката е трудно да превърнем това в полезен инвестиционен съвет без да отбележим, че ужасната краткосрочна перспектива не означава, че дългосрочният период не съществува.

Не всичко е добре: В момента BP се търгува за 240 пенса! Но все по-любопитен брой акции сега са евтини и повечето в крайна сметка ще се възстановят. Междувременно тези от вас, които не притежават злато, наистина трябва да си набавят. Добивната индустрия не направи много, за да защити портфолиото ми тази седмица (всички отчаяно търсеха живи пари, а златото се продава лесно). Но нещата ще се променят.

Днес никой не се притеснява от инфлацията. Смята се, че дефлационните сили, вградени в икономиката, са такива, че тя никога няма да настъпи. Но отпечатайте и похарчете достатъчно пари и инфлацията ще се завърне. Всяка криза оставя наследство - тази също.

Петър Нейков, редактор Елена Илиева