Епидемиите не притежават сексапил за политиците. За терористична атака, икономическа блокада или летяща вражеска ракета могат да бъдат обвинени другите - но ако погрешно управляват избухването на вирус убиец, избирателите ще обвинят само тях.
И все пак, по целия свят политиците насочват вината за хаоса от коронавируса, накъдето успеят. Италианските политици са заети да се борят един срещу друг, президентът на САЩ Доналд Тръмп посочи с пръст своя предшественик Барак Обама, а Китай и Иран обвиниха самата Америка на Тръмп в пускането на вируса.
Сред целия този хаос индийският премиер Нарендра Моди възприема различен подход към кризата на Ковид-19. Той бързо започна видеоконференции с колеги от Асоциацията за регионално сътрудничество (SAARC) в Южна Азия и обеща 10 милиона долара за създаване на фонд за спешни случаи за Covid-19 и екип от лекари за бързо реагиране, който да обслужва целия регион. Той също така предложи видео връзка на страните от Г-20 за обединяване на действията по проблемите срещу епидемията. Британският премиер Борис Джонсън и австралийският премиер Скот Морисън веднага похвалиха усилията му и обещаха да се присъединят.
Моди успя да постигне няколко неща с този удар на болестната дипломация:
Първо, когато повечето нации бяха заети да изключват света заради ендемията, Индия отвори нов прозорец на международно сътрудничество срещу реалния общ враг: смъртоносният вирус. Дори на многото критици и противници на Моди ще им е трудно да не уважат или да отхвърлят усилията му.
Второ, той повишава глобалната мека сила на Индия, извеждайки я отвъд Ганди, йога и Боливуд. Той леко възстановява мястото на Индия като добронамерена сила и древна нация, която винаги е вярвала във водачество със състрадание, а не с груба сила. В много отношения той е последовател на Ганди. Но по-важното е връщането към стария, хармоничен дипломатически подход, когато индийската цивилизация се простираше обширно около Индийския океан на изток и до Афганистан на запад.
Трето, докато западните масови медии и някои лидери безмилостно и лицемерно се целят в Индия и се опитват да опетнят имиджа й в световен мащаб заради новия закон за гражданството и бунтовете на общините в Делхи, достигането на Моди до непосредствения квартал и света в условията на криза би трябвало отстрани някои от тези критики.
И все пак ударите на западните медии върху Индия не са престанали. Медии като The Independent, Foreign Policy и Deutsche Welle избират само новини за ирационални, непоследователни действия (които има всяка държава) за представяне на борбата на Индия срещу коронавируса.
А такива като Washington Post не публикуват нищо друго освен отрицателни доклади за Индия, просто защото са застанали на твърдата редакционна линия, която отхвърля народния избор на най-голямата демокрация в света в едни свободни и честни избори.
И накрая, методите на Моди поставят на фокус сравнително ефикасното справяне със ситуацията в Индия досега. Нация от 1,3 милиарда души е имала до момента 144 потвърдени случая и две жертви. Това е въпреки факта, че Индия споделя 3488-километрова граница с Китай.
Няма съмнение, че цифрите са в голяма контраст с тези, наблюдавани в Италия с население от 60 милиона души, близо 2000 загинали и 25 000 потвърдени случаи, или Великобритания с 55 смъртни случая и 1600 засегнати при население от 66 милиона. Или САЩ, в които сега има 1665 заразени и 72 смъртни случая.
Подходът на Моди е послание към света, че Ню Делхи иска да се справи със смъртоносната криза Ковид-19 чрез глобално сътрудничество и че Индия няма какво да крие.
