Скъпи приятели,

Пиша ви, защото вие сте най-влиятелните хора, които познавам. Всички горе-долу ме познавате, защото сме имали удоволствието да се срещаме някога някъде. Сега имам нужда от вашата помощ, тъй като аз сама не мога. Аз не мога да говоря и да пиша трезво и убедително, докато вие сте известни писатели, талантливи поети, добри преподаватели, искрени художнички, усмихнати или намръщени професори и, поради това, вашите думи тежат (колкото и да не ви се иска) и със сигурност ги подреждате и избирате по-добре от мен.

Искам вие да ми помогнете днес, по-скоро сега, защото времето не ни чака. Точно сега трябва да действаме, за да изпреварим събитията (тъй като властите в момента спят и, междувременно, някои безотговорни хора не спазват карантината.

Дойде моментът да вдигнете тона, да използвате вашия авторитет и вашето име, да застанете пред хората, за да им обясните, че трябва да се ограничат: движения, срещи, беседи, лекции (и упражнения), вечеринки и кафета – всичко, по най-строгия начин, трябва да бъде отложено. Виждате ли какво става в Италия, моята, и на много от вас, любима страна? В Ломбардия – най-богатата област с най-добрата здравна система в страната с най-добрата (или една от най-добрите) здравна система в света – там вече са почти стигнали до недостиг на места в спешните отделения. Със сигурност знаете по-добре от мен какво е положението с болниците тук. И дори положението тук да е било различно, не мислите ли, че е по-разумно да се избегне разпространението на тази зараза? Не разбирам защо трябва да се чакат стотици хора да се разболеят, преди да се действа подобаващо (това е грешката на Италия, на кмета на Милано, на миланците, на италианците, на моите приятели и роднини).

Тук много хора, които показват безразличие и безотговорност, според мен го правят, защото се притесняват да изглеждат манипулируеми – и знам много добре защо е така. Много хора просто не се информират достатъчно. Много хора не знаят какво да правят, и може би очакват някой да им даде съвет или пример.

Вие, с вашия глас (или ако предпочитате, с перото си), можете да се превърнете в този липсващ пример, можете да влияете положително и да накарате хората да се замислят и да действат поставяйки другите пред себе си. Италианските представители в България пренебрегнаха моята молба към тях да вземат силна позиция, да се обърнат към българското общество и да бъдат като пример за него (знам, че тези неща не стават така, но понякога е и въпрос на лична воля). Жалко, италианците не ме разбират, не ми вярват, разочароват ме. Липсва им малко искра. На тях.

Убедена съм, че хората имат нужда от вас и, че ще ви слушат. Няма да ви изброя необходимите мерки, но вие ги знаете и, ако не сте сигурни, потърсете ги или прочетете //medium.com/@tomaspueyo/coronavirus-act-today-or-people-will-die-f4d3d9cd99ca" target="_blank" rel="noopener">тази статия, но най-важното е ограничението на движението в градовете и в страната (и, разбира се, извън страната) – т.е. никакъв социален и културен живот, особено ако не е необходимо, спазването на карантината и спазването на висока лична хигиена.

Вчера написах на един от вас, обяснявайки му защо искам да отложа нашата среща и му написах, че не, аз не прекалявам, аз много прекалявам! И искам да прекалявам, защото не искам да изпусна момента, в който имаме възможността да спасим положението, или поне да забавим процеса.

Вие сте моята надежда. Бъдете това, което сте: просветители!

Благодаря ви от сърце,

Алесандра Бертучели

Б.р. – Алесандра Бертучели е родена и израснала в Северна Тоскана, преподавател сугестопед, преводачка на българска литература.