Протестът срещу издателите на мемоарите на Уди Алън и забраната на последния филм на Роман Полански във Великобритания и САЩ са факт, но предполагаемият сексуален хищник Майкъл Джексън някак избягва осъждането: наследството му все още прави милиони.

Докато протестиращи избухнаха от възмущениепред офисите на издателя в Ню Йорк, има един въпрос, който трябва да бъде зададен: Къде бяхте, когато бяха издадени всички онези книги за Майкъл Джексън?

Защото не мога да си припомня подобно възмущение, когато беше публикувана „Moonwalk" или „Майкъл Джексън: магията, лудостта, цялата история" или „Създаване на Майкъл: вътре в кариерата на Майкъл Джексън" или дори миналогодиншната „Хуманитарен: Истинският Майкъл Джексън" или безброй други заглавия, разглеждащи живота на „Човекът зад маската" (между другото, заглавието на поредната биография на Джексън).

И трябва да попитате защо все още можем да пеем заедно „'Bad' 'Smooth Criminal' или поп класиката „АВС", без да се страхуваме да разстроим либералите, които живеят в съседство, когато певецът прекара последните години от живота си, изплащайки милиони долари в извънсъдебни спогодби, за да спре исковете на млади момчета, за които той бе обвинен в злоупотреба.

Повечето са съгласни, че това не бяха действията на някой, който няма какво да крие. "Напускане на Neverland", четиричасовият документален филм, в който се твърди, че Джако е педофил, който се маскира като доверен приятел, беше проклета работа, която спечели широк отглас от световната публика.

И все пак, странно, никой не призовава за изгаряне на книги, за изтриване на музика или за бойкотиране на неговите братя и сестри, обикалящи на турне като The Jacksons, където пеят известните песните на мъртвия им брат.

Но ако искате да прочетете мемоара на Уди Алън, онези, които протестират, ще ви откажат правото да правите това, защото Алън е ... Почакайте малко. Не е осъждан за нищо. Въпреки че със сигурност има какво да обяснява, критикуваният режисьор никога не се е сблъсквал с наказателен съд по обвинения в сексуална злоупотреба с доведената си дъщеря Дилън.

И така, какво потвърждава протеста пред офиса на издателя му? Убедеността на „будните", либерални кръгове, че Алън е виновен, но се разминава със съда.

Същият подход се използва, за да се попречи на всеки в англоезичния свят да види новия награден филм на Роман Полански „Офицер и шпионин" по романа на Робърт Харис. Шокиращо ли е? Отклонява ли се? Извратен ли е?

Не. Полански обаче избяга от съдебен процес в САЩ през 1977 г., след като призна за незаконен сексуален контакт с непълнолетна и оттогава не успя да се върне, от страх да не бъде изпратен в затвора и след това депортиран.

Разбира се, Полански е признал вината си и страхливостта му със сигурност е навредила на кариерата му оттогава.

Удивително е, че младото момиче, което той нападна, вече омъжена жена на средна възраст, каза, че Полански „е направил ужасна грешка, но е платил за това".

Така жертвата продължи напред, но армията на „събудените", повече от 40 години след събитието, чувства, че те трябва да продължат да се обиждат от нейно име и да опожарят всеки извън Европа, който иска да види новата творба на Полански.

Разбира се, Полански може би е лош човек, а може би и Уди Алън също. Но в историята е имало много лоши мъже, които са произвеждали безспорно велико изкуство.

Чарлз Дикенс изхвърли жена си, майката на 10-те му деца, за да се сдобие с млада актриса. Уилям Голдинг призна, че се опитвал да насили 15-годишно момиче. Норман Майлер намушкал жена си, като почти я убил. Пол Гоген е имал сексуални връзки с непълнолетни момичета в Таити и ги е заразил със сифилис, преди усложненията в крайна сметка да го убият.

Що се отнася до армията от „будни", не е редно да има рафтове задръстени с книжки с Дикенс, Голдинг и Мейлър или пост-импресионистични щампи на Гоген, окачени на стената на хола ви. Но те някак получават индулгенция от „будната" армия, също като Майкъл Джексън.

Ако наистина ще има гневен протест относно мемоарите на Алън или последния филм на Полански, моля, нека да има и някаква последователност в нашето отношение към всички тези идоли с крака от глина, живи или мъртви.

В противен случай първо ще изискваме свидетелства за благоприличие и ще четем, слушаме и гледаме сътвореното само от притежаващите такива. Така и „будните" ще си намерят работа – да ги издават по свое усмотрение.