Тази седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп се перчеше с цените на акциите. „Несравнимо най-силният фондов пазар в историята!“, туитна той в сряда, след като индексът S&P 500 удари нов рекорд, пише Джилиън Тет за Financial Times.
Това може би не е особено изненадващо: скорошното представяне на американските акции наистина изглежда забележително, особено предвид епидемията от коронавирус в Китай и на други места. Ако обаче Тръмп (или някой друг) иска да погледне под друг ъгъл, може да разгледа месечното проучване, което Мичиганският университет провежда, за да оцени нагласата на потребителите спрямо акциите.
Февруарското издание на изследването сочи, че 66 на сто от анкетираните очакват цените на акциите да продължат да се повишават тази година, много над нивото от 56 процента, отчетено в началото на 2019 г., или 51% в началото на 2016 г., преди последните президентски избори. Наистина, сегашната степен на бичи настроения надвишава дори оптимизма, наблюдаван в началото на 2007 г.
Това звучи като добра новина. Но има уловка: при всеки от последните четири пъти, когато нивата на оптимизъм са надхвърляли 60 на сто, цените на акциите са падали скоро след това, като спадът варира от 10 на сто през 2018 г. до 47 на сто през 2008 г. „Нашите показатели ни казват, че сме много близо до колапс като този по време на ситуацията с Lehman“, твърди Лари Макдоналд, бивш стратег в Société Générale, който сега завежда бюлетина, озаглавен „Мечи капани“, като се позовава на спадането на акциите след фалита на Lehman Brothers през 2008 г.
Тръмп несъмнено ще игнорира тази историческа причинно-следствена връзка. Но проучването не е единственият отрезвяващ индикатор. Вземете съотношението на цените на акциите към очакваните корпоративни печалби за S&P 500: то наскоро достигна 19 пъти, най-високото ниво от дотком бума.
Или вижте циклично коригираното съотношение P/E, известно като коефициента на Шилер (Робърт, американският икономист нобелист – бел. прев.): то в момента възлиза на 31,9 - по-ниско, отколкото при дотком бума, но много над нивата от 2007 г. Още по-поразително е съотношението на цените на акциите към корпоративните продажби в S&P 500: то е 2,3 пъти, по-високо от всичко, което сме виждали през последното десетилетие.
Разбира се, тези цифри можеха - почти - да имат смисъл, ако американският бизнес е в разцвет. И доскоро повечето анализатори приемаха, че 2020 г. ще донесе добър ръст на печалбите след слабата 2019. Но макар последните корпоративни резултати да са обнадеждаващи, коронавирусът сега кара анализаторите да понижават очакванията си за печалбите през 2020 г. „Въздействието на коронавируса върху печалбите може би не е калкулирано напълно в текущите цени на акциите“, предупреждава Питър Опенхаймер, анализатор в Goldman Sachs, в бележка до клиентите.
Съществува обаче още един важен пазарен показател, който трябва да се вземе предвид, тъй като отразява по-добре текущите нива на акциите: относителната доходност. До кризата през 2008 г. инвеститорите бяха склонни да приемат, че дивидентната доходност - дивидентът като процент от цената на акцията - трябва да бъде под доходността на държавните облигациите.
Доходността по 10-годишните американски ДЦК обаче в момента е едва 1,54 на сто, поради скорошното намаляване на лихвите от Федералния резерв на САЩ. Това е под текущата дивидентна доходност на акциите в S&P 500 от 1,7% и е далеч от общата печалба на акция, която е около 5 на сто, според изчисленията на Ед Кембъл, стратег в компанията за управление на активи PGIM.
Тази пропаст прави трудно за мениджърите на активи да стоят извън акциите, дори и при сегашните им космически цени, особено след като много компании се възползват от ниските лихви за емитиране на дълг и използват парите за изкупуване на акциите си. „По повечето показатели пазарите на акции изглеждат скъпи“, отбелязва Грег Питърс, друг стратег от PGIM. „Единственият показател, където това не важи, е относителната доходност“, посочва той.
Казано по друг начин, ако искате да проумеете американските акции, погледнете поведението на централните банки, а не само на самите компании. В този контекст, доколкото се счита, че епидемията от коронавирус застрашава глобалния растеж, тя прави инвеститорите по-уверени, че средата с ниски лихви ще се задържи. Ето защо „лошите“ новини за епидемията изглеждаха добри както за облигациите, така и за акциите.
Може ли нещо да осуети това? Основните централни банки изглежда скоро няма да променят курса, предвид липсата на сериозен инфлационен натиск. И макар приумиците на Тръмп периодично да алармират инвеститорите, карайки фондовите пазари да се колебаят, през тази година неговото дрънкане на оръжие вероятно ще отшуми. В крайна сметка президентът иска да се яви на изборите през ноември с растящ фондов пазар и силни икономически данни. Оттук и настоящото примирие в търговската война между САЩ и Китай.
На фона на целия триумфализъм на Белия дом, ключовият момент е следният: ако смятате, че акциите ще продължат да опровергават историческите модели през 2020 г., то трябва също да вярвате, че нещо в политическата икономия се е променило фундаментално, което ще даде възможност на централните банки да поддържат ниските нива на лихвите за почти неопределено време. Може би това е разумен залог, но също така е и много смел. Така или иначе, той трябва да бъде разпознат от различните инвеститори.
Петър Нейков, редактор Елена Илиева
