Доналд Тръмп е най-протекционистичният американски президент от Хърбърт Хувър насам, така че една от търговските цели през последните три години беше контролът върху щетите. Това е най-добрият аргумент в подкрепа на ревизиите на Тръмп на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), за да бъдат спечелени гласове от демократите, пише Wall Street Journal в редакционен коментар.
Добрата новина е, че новото търговско споразумение между САЩ, Мексико и Канада (USMCA) стопира заплахите на Тръмп да се откаже от сделката от 1994 г. и да взриви континенталната търговия. Новата сделка запазва по-голямата част от безмитната търговия в рамките на оригиналната NAFTA. Това не е маловажно, тъй като до октомври тази година американската търговия с Мексико и Канада надхвърли 1 трилион долара, подчертава изданието.
Това ще бъде облекчение особено за американските фермери. Мексико и Канада внесоха американски селскостопански стоки за около 38 милиарда долара през 2016 г. спрямо по-малко от 9 милиарда долара през 1993 г. (преди NAFTA). Новото споразумение също отваря за първи път канадския пазар на млечни продукти за американските производители, макар и все още твърде скромно.
Има особена политическа стойност в ангажирането към отворените правила за търговия в Северна Америка както на президента на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор, ляв икономически националист, известен като АМЛО, така и на Тръмп, републикански меркантилист. Това е особено важно за Мексико, което отстъпва при политиките на АМЛО след десетилетия икономически напредък. Ако американците смятат, че нелегалната имиграция е проблем сега, могат да видят какво ще стане, ако Мексико се плъзне към аржентински или венецуелски социализъм. Икономическата интеграция със САЩ е важна застраховка срещу това Мексико да се превърне в провалена държава.
Жалкото е, че в много отношения новата сделка е по-лоша от NAFTA, особено нейният уклон към политически управляваната търговия. Новата сделка се опитва да направлява автомобилните инвестиции с нови правила за произход, а именно 75% от частите на автомобила да са направени в Северна Америка спрямо 62,5% при NAFTA. Това повишава разходите за производство, което прави продуктите от Северна Америка по-малко конкурентоспособни в световен мащаб.
Конкурентоспособността на Северна Америка се намалява и от ново правило, което изисква 40% от автомобилите, отговарящи на условията за безмитна търговия в региона, да се произвеждат от работници, които печелят 16 долара на час. Постановяването на минимална заплата игнорира връзката между производителността и продукцията и създава лош прецедент за бъдещи търговски сделки. Тръмп използва правилото, за да направи Мексико по-малко конкурентоспособна страна при производството на автомобили.
Администрацията на Тръмп влоши тези трудови разпоредби, за да накара председателката на Камарата на представителите Нанси Пелоси да разреши гласуване. Профсъюзите наложиха на Мексико да позволи нов процес на регулация, който ще даде на американските синдикати нов начин да се месят в мексиканските трудови спорове.
Ако американските активисти се оплакват от трудовите практики в завод в Мексико, търговският представител на САЩ ще може да свика тристранна комисия, която да се произнесе по спора. Ако панелът от трима души се произнесе в полза на жалбоподателя, тогава САЩ ще могат да наложат ескалиращи мита. Рискът е, че това ще доведе до порой от нови оплаквания.
Разходите за автомобилното производство в Северна Америка също ще се повишат благодарение на нов слой защита за американската стомана. Новата сделка изисква 70% от стоманата, използвана в превозните средства в Северна Америка, да се произвежда на континента, а след седем години този дял ще трябва да включва така наречената плоча от стомана, която сега често се внася.
Американските автомобилни компании казват, че могат да се справят с тези по-високи разходи, но други производители може да не могат. Някои могат да сметнат за по-разумно вместо това да плащат митото от 2,5% върху вноса. Други ще преместят изцяло производство в Мексико за превозни средства и други продукти, които изнасят, намалявайки инвестициите в САЩ.
Тръмп също така отстъпи пред искането на демократите за премахване на 10-годишната защита за ексклузивност на данните от биологичните продукти, което е удар върху една от растежните индустрии в Америка. Това няма да промени сега действащия закон на САЩ, който позволява 12 години защита, но Мексико позволява само пет, а Канада - осем. Новата сделка изпраща сигнал, че светът може да плячкоса американските права на собственост, и американските политици ще го приветстват. Това е обратното на политиката „Америка на първо място“.
Някои мислеха, че Пелоси ще откаже гласуване за нова NAFTA, както направи за четири други търговски сделки през 2007 г., и по този въпрос търговският представител на САЩ Робърт Лайтхайзър беше прав. Сделката, обаче, можеше да бъде по-добра за свободната търговия, ако беше представена, когато републиканците имаха мнозинство в долната камара на Конгреса. Загрижеността сега е, че отстъпките на сделката в полза на политически управляваната търговия ще станат новата основа за бъдещи преговори.
По-високите производствени разходи и защитата за политически влиятелни индустрии няма да помогнат на работниците. Сенаторите ще трябва да обмислят дали тези лоши прецеденти надвишават ползата от спасяването на по-голямата част от първоначалната NAFTA.
Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
