Светът може и да се примири с финансовото безумие на отрицателните лихви, след като централните банки продължават да намаляват ставките, но има признаци, че голямото повишение в цените на облигациите може би достига повратна точка. Причината? Голямо, дългосрочно ребалансиране на капиталовите потоци между САЩ и Китай, пише за Financial Times Миранда Кар, управляващ директор в Haitong International.
Вместо излишък от глобален капитал, който да се влива в надутите доларови пазари, парите се насочват към активи в юани. Китай се превръща от един от най-големите доставчици на глобален капитал и икономика с „двоен излишък“ (търговски и финансов в рамките на своя платежен баланс) в потребител на капитал. Това е в резултат на увеличаването на фискалния му дефицит и свиването на излишъка по текущата сметка.
През последната година, след като Китай отвори капиталовия си пазар за чуждестранни институции и емитира държавен дълг за 1,5 трлн. долара, чуждестранните потоци към пазарите на облигации в Китай достигнаха 100 млрд. долара, според данните на Wind. Междувременно инвестициите на Китай в американски ДЦК преминаха от положителна годишна средна стойност от 70 млрд. долара до отрицателна от 80 млрд. долара.
Китай преди пласираше излишъка по платежния си баланс (от търговията и преките чуждестранни инвестиции) в доларови активи. Сега, когато излишъкът е под формата на приток към вътрешните му капиталови пазари, това вече не е необходимо.
Това ребалансиране се осъществява през последните няколко години, на практика допълнително затягайки паричната политика на САЩ отвъд предишните увеличения на лихвите от Фед. Ако тенденцията продължи, по-високата доходност на облигациите в САЩ в дългосрочен план е неизбежна, тъй като има по-малко пари, инвестирани в доларови активи. Това би могло да се изрази в допълнителни шокове за развиващите се пазари, тъй като нарастващата доходност на доларовите активи изсмуква пари от тези пазари, както и да доведе до по-високи лихви в Япония и ЕС. Това би бил болезнен, но необходим процес.
Има, обаче, потенциално по-опасна алтернатива за глобалните пазари, която по-рано би била немислима в САЩ: ограничения на капиталовия пазар. Последните предложения от Вашингтон за ограничаване на американските инвестиции в китайски активи могат да се разглеждат не просто като политически мотивирана заплаха в контекста на търговската война, а като начин за запазване на капитала в доларовата система и предотвратяване на насочването му към активи в юани. Това е икономически логичен, ако не и напълно рационален, отговор на ребалансирането на капитала и произтичащия от това икономически удар.
Тази тенденция може или значително да затегне глобалните парични условия, или - по-неочаквано, да доведе до налагането на глобален капиталов контрол. И двата сценария биха извадили пазарите на облигации от сегашното им самодоволство.
Това би била доста голяма промяна спрямо последните десетилетия. САЩ се възползваха от три големи вълни на чуждестранни потоци към доларовите активи през последните 20 години, започвайки от Япония в началото на века, следвана от Китай от 2008 г., а после и ЕС по-рано през това десетилетие. Тези три водещи икономики сега притежават около една четвърт от щатските ДЦК, което подкрепя рекордното емитиране на дълг от американското правителство и ниските му лихвени проценти.
Този излишък по капиталовата сметка обикновено се приписва на търговския приток и благоразумните японски, китайски и германски домакинства, прилежно трупащи всичките си спестявания в банките, а не следвайки разточителните модели на харчене на американците. Ако това беше цялата история, тогава тя можеше да бъде икономически управляема.
Но това разбиране пренебрегва факторите, които ефективно задържат парите във всяка от тези икономики с излишъци. Това доведе до създаването на значителни суми „излишни“ пари, които след това се отпускат на САЩ чрез закупуване на доларови активи, независимо дали американците искат да заемат, или не.
Сравнително затворената капиталова сметка на Китай позволява вливането на търговските и инвестиционните потоци в системата, но не и отливът им. Япония, от своя страна, запазва излишните пари в системата си чрез лихвения арбитраж, при който чуждестранните инвеститори заемат при ниски лихви в йени, за да инвестират в по-високодоходни активи в чужбина, а след това репатрират печалбите. Това дава на Япония текущ излишък по платежния баланс, въпреки че търговският й излишък се стопи.
Комбинираното парично предлагане на Китай и Япония вече е 37 трлн. долара, превишавайки значително това на САЩ (15 трлн. долара), въпреки че техните икономики заедно са по-малки от американската. ЕС добавя още 14 трлн. долара, оставяйки света с излишък от ниско обратими пари, т.е. неефективни, които генерират слаба възвръщаемост.
Опасността е в допускането, че това е новата нормалност: ситуация, в която излишните пари остават в системата, лихвите са ниски, централните банки продължават да купуват държавен дълг и не се изисква никакво ребалансиране, докато печатниците на пари са в готовност.
Инвеститорите трябва да осъзнаят, че тази ситуация вече се променя. Изменящият се баланс между САЩ и Китай заплашва да подкопае някои от удобните предположения за това колко излишен капитал може да поддържа светът и дали това може да продължи да подкрепя пазара на облигации.
Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
