Украйна флиртува с Китай, дори когато Адам Шиф и Уилям Тейлър я наричат непоколебим

американски съюзник.

С нещо много тревожно започна още първия ден първото публично изслушване по импийчмънт от 90-те г. насам. Председателят на Комисията по разузнаване към Камарата на представителите, демократът Адам Шиф, изпълнява същата роля, която играеше и при предишното разследване на Мълър: да сипе обвинения на всяка цена. Третата по ред дума във встъпителната му реч беше „Русия“. А нима можеше да бъде нещо друго? С Шиф, в ролята на импресарио, заседателната зала, където се провеждаха изслушванията, бързо се изпълни с нездравословната миазма на нереалността. Изслушванията започнаха да напомнят повече за нравоучителна пиеса, отколкото за безпристрастно разследване на президента Доналд Тръмп и Украйна.

От едната страна беше добродетелната Украйна, съюзника на Америка, от който без да изтъква сериозна причина се отрече президентът Тръмп. А от друга страна, злата Русия, твърдо решила да премахне свободата не само в Европа, а и в целия свободен свят. В крайна сметка, именно такъв извод се налага, ако се заслушаме във встъпителната реч на Шиф и Уилям Тейлър. Шиф обяви, че окупирайки Крим, Русия се опитва да „изпълни желанието на Владимир Путин да възроди Руската империя“. Наистина ли? А дали Москва не реагира така по повод на внезапното сваляне на режима на Янукович в Киев през февруари 2014 г., като показа, че няма намерение да се примири с това?

След Шиф започна да говори Тейлър. Той каза: „Военната помощ, която предоставяме на Украйна, е изключително важна за отбраната на страната и за защитата на войниците, с които аз проведох среща миналата седмица. Тя демонстрира на украинците и руснаците, че Америка е важен стратегически партньор на Украйна. И нашите национални интереси се състоят именно в това да сдържаме по-нататъшната агресия на Русия“. Може и така да е, но как може да постигнем това по най-добрия начин? Кое е по добре: да се стремим към съвременна версия на успокояване на отношенията си с Русия, към което видимо е склонен Тръмп, или да продължим противопоставянето с Москва? Изглежда, че Тейлър даже не допуска каквато и да било възможност за дискусия по този въпрос. Нещо повече, той казва, че Вашингтон е длъжен да докаже на Киев своята добросъвестност, а не обратното. Това е доста любопитно. Оказва се, че Тръмп е длъжен да демонстрира на Киев своята надеждност, а не, че Киев е длъжен да го убеди, че за Америка е изгодно да помага на страна, отровена от въпиюща корупция, междуособици и интриги.

На пръв поглед, в центъра на вниманието на разследването на Конгреса е телефонният разговор между Тръмп и украинския президент Владимир Зеленски, а също така и фактът, че Тръмп отказа да предостави помощ на Киев, уж за да го принуди да започне разследване за деловите връзки на семейство Байдън в Украйна. Фактите са известни, не се очакват повече никакви сензационни и неопровержими улики. Предстоящите показания на дипломатите бяха предоставени още миналия месец, а тяхното съдържание по традиция „изтече“ към съчувстващите на демократите медии. По време на публичните изслушвания няма да има нито неочаквани свидетели, нито шокиращи разобличения.

Високопоставеният член на Камарата на представителите от Републиканската партия, калифорниецът Девин Нунеш, репликира Тейлър и заместника на държавния секретар по европейските и евразийски въпроси Джордж Кент, като каза, че „главното представление на тема руските манипулации завърши. А сега се опитвате да ни покажете евтино украинско продължение“. На тази забележка Шиф отговори, че „бащите основатели не са мислели, че импийчмънтът ще се прилага заради обичайни политически разногласия, но те са предвидили тази конституционна процедура, за да може Конгреса да я използва в случай на необходимост“.

Днешният ден не добави нищо ново към това твърдение, но доказа, че доводите за импийчмънт се изграждат на чисто политическа основа, а не в зависимост от действията на президента. Кент заяви, че не е от полза за националните интереси на САЩ да се провеждат „политически разследвания“. Но нищо не беше казано за това какви са националните интереси на САЩ в Източна Европа и какви изгоди получава американския народ от преструктурирането на чуждите общества. И не само че нищо не беше казано по този въпрос, а такава практика вече се наложи като норма при изслушванията в Конгреса.

Тейлър посвети значителна част от своето изказване на темата, че САЩ уж са длъжни да поддържат Украйна. Според неговата версия за събитията февруарският преврат през 2014 г. срещу демократично избраното правителство е бил напълно конституционен и не е имало никаква външна подкрепа и координация. Гласуването в Крим след окупацията той нарече „бутафорен референдум, проведен под дулата на автоматите на руските войници“. Според него трябва да се проведе ново, свободно гласуване в съответствие с изискванията на признати международни наблюдатели, естествено американски. И в края на речта си Тейлър заяви, че руският президент Владимир Путин създава „незаконни въоръжени формирования“ и „марионетни правителства“ в Донбас.

Истината е, че значителен брой украинци са недоволни от свалянето на Янукович и повече искат да имат по-тесни отношения с Русия, а не със Запада. А самопровъзгласилите се източни републики поискаха да направят съюз с Русия, по подобие на този в Крим, но Путин им отказа. По повод репликата на Нунеш, Тейлър каза: „Тръмп направи изявление, че може да позволи Крим да се върне в Русия. Искам да ви кажа, г-н Нунеш, че такива настроения предизвикват страшно негодуване у всички украинци“. Боже мой! Нима е забранено дори да предположи човек, че преобладаващото руско население на една територия иска да се присъедини към руската държава.? Украинците не се нуждаят така отчаяно от подкрепата на Запада, както представят ситуацията Тейлър и Кент.

Когато миналата година се разгоря търговската война между Китай и САЩ, Украйна, както пише Димитри Саймс, започна приоритетно да договаря многомилиардни инвестиции с Китай, стремейки се да бъде включена в проекта му „Един пояс, един път“. А част от предложенията към Китай включваха и програми за оказване на съдействие в модернизацията на китайските въоръжени сили, което едва ли съответства на националните интереси на САЩ. Но, когато работата опира до оценката на Украйна, това обстоятелство неизвестно защо изчезва от сметките на Шиф и Тейлър. Изслушванията продължават. Но ние пак ще продължим да слушаме едно и също.