Ислямът и неговите обичаи, смятани за ретроградни, са обвинени, че разрушават
националната общност.
Напрежението в обществото непрекъснато нараства. На 28 октомври 80-годишен бивш военен, кандидат на Националния сбор на местните избори през 2015 г., откри стрелба пред джамията в Байон. Двама души бяха ранени. Така ненавистта към мюсюлманите доведе до кръвопролитие. Три седмици преди това ислямският гняв удари полицейското управлянеие в сърцето на Париж. В резултат на нападението загинаха четирима души.
Трагично объркани умове прибягват до насилие.
Но нека не се заблуждаваме, тази тема разпалва целия национале дебат. Въпреки закона и етичните правила, депутат от Бургундия изключи от регионалния съвет жена с бурка, съпровождаща ученици на екскурзия. В същото време президентското мнозинство се пука по шевовете, а в Сената дясната опозиция настоява да се приеме закон, забраняващ носенето на тази религиозна дреха по време на ученически екскурзии. По темата за исляма хората се нападат по време на всевъзможни ток-шоута.В резултат на това, нещата вече стигат до крайност. Над 78 процента от французите са убедени, че секуларизмът е в опасност, а ислямът е несъвместим с ценностите на републиката (61 процента).
Знаем, че страната е склонна към религиозни войни.
Вартоломеевата нощ, отмяната на Нантския едикт, Вандейската война и изгонването на конгрегациите, доведоха до колективна травма. Основаното на съюз между престола и църквата, кралството се превърна в република, едва след като през 1905 г. беше приет либералният закон за отделяне на църквата от държавата. Уважението към религиозните свободи и неутралитетът на държавата успокоиха големия разкол на модерността.
Щастливи ли са вярващите във Франция? През последните 40 г. нарастването на френското мюсюлманско население възражда старата нетърпимост в обществото. В името на секуларизма, който сега се аргументира с „християнските корени на Франция“, исляма и неговите обичаи се смятат за ретроградни и са обвинявани в разрушаване на националната държава.
Това е светско-католическата Франция, новият продукт на синкретизма.
Дали това е старата борба между духовенството и републиканците? Разочарованият деколонизатор на Алжир и основател на нашия държавен строй, Дьо Гол не вярваше в асимилацията. По този повод той казваше: „Моето село сега ще се казва „Коломбе на двете джамии“, а не „Коломбе на двете църкви“. Яростната защитничка на голизма Надин Морано оглави кръстоносния поход и намери „решение на проблема с исляма“: Да се забрани строителството на нови обекти за изповядване на култа. А към властите отправи призива: „Скрийте вече тези мюсюлмани, които повече не можем да гледаме!".
За либерала Макрон това е много сериозен проблем.
Президентът заяви, че не желае да смесва „ислямския тероризъм“, „комунитаризъм“ и „организацията на исляма във Франция“. Принуден да вземе страна, той заяви, че възнамерява да действа във всички направления, без да се поддава на истерията. Може ли тази технократска рационалност да успокои страстите? Президентът знае, че неговото мнозинство е дълбоко разделено на дясно крило, което бърза да реагират на разтревоженото обществено мнение, и ляво крило, отвратено от заклеймяването на едно малцинство от французи, заради етнорелигиозния им произход. Това подсказва търсенето на балансираща позиция. Трудно е да го упрекваме, че протака, за да отсъди като безпристрастен съдия. А в очакване на решението, публиката на стадиона кипи от ярост…
Превод от френски: Никола Стефанов
