След осем трудни години, в които правеше всичко необходимо, за да подкрепи европейските икономики, Марио Драги е на път да се оттегли като президент на Европейската централна банка. Поемайки това предизвикателство, неговата наследница Кристин Лагард се сблъсква със същия основен проблем: валутният съюз в центъра на европейския проект е незавършен, пише Bloomberg.
От самото начало еврото е непълно като замисъл. Създателите му знаеха, че за да споделят валута, страните трябва да споделят и рискове - както например щатите в САЩ правят това чрез федерални институции като общ бюджет, социална защита и финансови гаранции. В противен случай центробежните сили на разнопосочните икономики биха заплашили да разрушат съюза. Тези съществени механизми бяха изоставени, защото страните членки не бяха готови за загубата на суверенитет, които те изискваха.
Визионери като Жан Моне и Томазо Падоа-Шиопа смятаха, че произтичащите от това кризи ще тласнат Европа в правилната политическа посока. До известна степен това се случи. Кризата с държавните дългове, която започна по-рано през това десетилетие - и която доведе Гърция на ръба да се откаже от общата валута - принуди европейските лидери да предприемат стъпки към по-задълбочена интеграция. Те създадоха елементи на банков съюз, включително централизирани структури с правомощия да надзирават, поемат контрола и подкрепят финансовите институции в региона.
Това, което остава да се направи, обаче, омаловажава постигнатия досега напредък. Усилията за създаване на бюджет на еврозоната за смекчаване на рецесиите - както правят федералните трансфери за щатите в САЩ - са наникъде. И банковият съюз не успя да постигне реално споделяне на рисковете: Той няма да харчи общи публични средства за рекапитализация, а неговият „трети стълб“ - системата за взаимно гарантиране на депозити - все още е само предложение. В резултат на това, измерена чрез трансграничното кредитиране, финансовата интеграция в Европа е в застой.
Недъзите в структурата на еврото имаха тежка човешкa, икономическa и политическa цена. Гърция претърпя депресия и неизмерими страдания, които в подобаващ съюз за споделяне на риска биха били в голяма степен ненужни. Изключителните усилия на Драги да спаси валутата, които бяха необходими, изчерпаха ресурсите на ЕЦБ, оставяйки я недобре подготвена за борба със следващата рецесия. Дисфункцията на Европа разруши вярата в политическата върхушка, допринасяйки за възхода на популистите и крайно десните, обхванал целия западния свят.
тремежът на Обединеното кралство за излизане от ЕС трябва да се разглежда като предупреждение: ако следващата страна, която напуска, е член на еврозоната, цялото предприятие - насочено към обвързване на Европа, за да не се повторят никога ужасите на двете световни войни - може да се разпадне. Стратегията за изграждане на по-единен съюз чрез последователни кризи достигна своите граници, постигайки твърде малко на твърде голяма цена и рушейки, а не изграждайки подкрепа.
Това оставя европейските лидери само с един безопасен курс: Да намерят волята за действие в сравнително благоприятни времена, така че следващата криза да не се случи изобщо или да не бъде толкова болезнена, ако все пак настъпи.
Сега би бил добър момент. Лагард, която следващия месец поема поста от Драги, знае от горчивия си опит какво се нуждае от поправяне в еврозоната. По някакъв начин Brexit също помага - както чрез изтъкване на разходите от разцеплението, така и чрез отстраняването на един противник на европейската интеграция. Бавният икономически растеж подчертава необходимостта от координирана фискална политика. А рязката промяна в търговската политика на САЩ - от насърчаване на глобалната търговия до нейното заглушаване - предизвиква европейските нации да се обединят и защитават своите интереси.
Естествено, препятствията изобилстват - особено в Германия, където политиците виждат каквото и да било движение към по-голямо споделяне на риска като анатема. Имайки предвид това, идващият президент на Европейската комисия, дългогодишният член на германския кабинет Урсула фон дер Лайен, е в по-добро положение от предшествениците си да направлява политиката на страната си.
Почти всички признават какво трябва да се направи. Ето основните елементи, заимствани от скорошно предложение на група френски и немски икономисти:
Завършване на банковия съюз. Въвеждане на взаимно застраховане на депозитите и заделяне на достатъчно публични средства за рекапитализиране на банките, когато е необходимо, така че хората да възприемат еврото, депозирано в Германия, като еквивалентно на еврото, депозирано в, да речем, Гърция или Италия. За да е сигурно, че с такива гаранции не се злоупотребява, банките трябва да работят с достатъчно капитал за абсорбиране на загуби и да ограничат инвестициите си в облигации на своите правителства. Трябва да се даде повече власт и независимост на субектите, отговорни за финансовата система - като Единния съвет за преструктуриране (на банки в затруднение) - така че европейските лидери да не трябва да свикват спешна среща на върха всеки път, когато банка изпитва проблеми.
Трябва да се споделят повече фискални рискове. Да се създаде стабилизационен фонд на еврозоната, който да събира вноски във времена на бум и да предоставя спешна помощ за членки, преживели тежки рецесии. За да се приложат разумни политики, трябва да се създаде независим съвет, който да установи ограничения на разходите, извън които правителствата ще трябва да финансират харчовете с по-рискови облигации, създавайки пазарен натиск, за да поддържат финансите си в ред. Най-накрая, трябва да се изгради механизъм за държавни банкрути, който автоматично налага загубите, за да се предотврати използването на публични средства от еврозоната за спасяване на частни кредитори (както се случи в Гърция).
Трябва да се разрушат бариерите пред свободното движение на капитали в Европа. Да се овласти Европейският орган за ценни книжа и пазари да хармонизира финансовите и счетоводните правила, както и тези за несъстоятелността, с цел насърчаване на хората да инвестират - и по този начин да диверсифицират риска - зад граница.
Без съмнение това е дълъг списък, особено за Европа, чиито народи и лидери страдат от умора от кризата. Независимо от това те трябва да се събудят. В следващата криза Лагард няма да може да направи сама това, което се изисква. По-добре правителствата да преодолеят тази мудност сега, отколкото по време на нова спешна ситуация, която може да тества оцеляването на европейския проект.
Петър Нейков, редактор Елена Илиева
