Това е ерата на комиците в политиката. Дори и в Германия, с нейната почти безхуморна политическа традиция, един от тях се опитва да върне към живота основна партия, която е в затруднение, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.
През последните години сатириците достигнаха забележителни политически висоти. Движението Пет звезди, основано от комика Бепе Грило, бе част от последните две италиански правителства. Володимир Зеленски използва популярността на своето комедийно шоу, за да стане президент на Украйна и да консолидира повече власт от който и да било друг досега на поста. Джими Моралес си проправи път с шеги и фучене към президентския пост в Гватемала през 2015 г. Миналата година Мариян Шарец, който си изкарваше прехраната с подиграване на словенските политици, стана министър-председател на своята страна.
Джон Гнар, който превърна предизборната си кампания за кмет на Рейкявик през 2010 г. в хумористично пънк шоу, вече не е на поста си, но миналата година жителите на Ереван, столицата на Армения, избраха комика Хайк Марутян за свой кмет.
В Бразилия през 2010 г. действащият клоун Франсиско Еверардо Оливейра Силва получи най-много гласове от всички кандидати за парламента, а през 2014 г. бе преизбран. Миналата година Силва отказа да се кандидатира отново, като заяви, че се „срамува“ от професионалните политици, с които е трябвало да работи.
Въпреки че президентът на САЩ Доналд Тръмп, премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън и лидерът на Brexit партията Найджъл Фараж не са професионални комици, възходът им в САЩ и Великобритания вероятно може да бъде отдаден на същите причини, които стоят зад победите на сатириците другаде. Както Киър Милбърн от Лестърския университет написа в изследване от 2018 г.:
„И Борис Джонсън, и Найджъл Фараж са приели поне частично карикатурни образи, представяйки комично ограничен диапазон от качества. Тази стратегия на самокарикатура е рискована, тъй като подканя социалното обругаване под формата на смях. Тя обаче може да бъде полезна за политиците в редица аспекти. Първо, вие избирате структурата на собствената си карикатура и така гарантирате, че сатирата се осъществява според вашите условия. Второ, ироничното разстояние, което идва със самокарикатурата, подпомага избягването на критиката.
Германия обаче е страна, в която политиката е сериозен бизнес. Пародиращата политическа сила, наречена Die Partei, или просто Партията, се радва на малък успех, като използва различни абсурдни лозунги (като забрана на самолетните пътувания и вместо това предлагане на пенсионерите на виртуални такива), но само на избори за Европейски парламент (ЕП), които някои немски избиратели третират като шега. Партията спечели 900 000 гласа и две места в ЕП тази година - най-добрият й резултат досега. Като цяло от немските политици се очаква да бъдат сериозни и сведущи по всички въпроси.
И все пак Ян Бьомерман, известен телевизионен сатирик, прави опит за политически бунт в страната, като се кандидатира за лидер на Социалдемократическата партия (SPD), младши партньор в сегашната управляваща коалиция. Уважаваната партия, най-старата в Германия, изгуби посоката си и в момента е трета или четвърта в проучванията зад християндемократите на канцлера Ангела Меркел, зелените и понякога след националистическата Алтернатива за Германия. SPD преминава през болезнен процес на избор на нов ръководител, който да може да спре нейния упадък.
Бьомерман, който е водещ на сатирично телевизионно предаване в обществения канал ZDF, е известен отвъд страната заради сблъсъка си с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган през 2016 г., когато сквернословно стихотворение за турския лидер вкара комика в правни неприятности (случаят накара Германия да премахне закон, който забранява обиждането на чуждестранни ръководители).
В края на август Бьомерман се подигра в ефир с кандидатите за лидер на SPD, включително с финансовия министър Олаф Шолц, след което обяви кандидатурата си. Той трябваше да повтори съобщението си, защото първия път публиката се разсмя.
Първоначално изглеждаше, че кандидатурата му е обречена по формални причини: Бьомерман дори не бе член на партията. Наскоро обаче той беше окончателно одобрен за такъв, като лидерът на местната партийна организация, която го прие, подчерта, че „ние сме партия, а не сатирично събитие.“ Бьомерман се надява на подкрепата на четири местни организации, необходима, за да се включи в надпреварата за лидер, която ще приключи на партийна конференция в началото на декември.
Трудно е да си представим как Бьомерман печели застаряващата, улегнала партийна база и измъква SPD от унинието. И вероятно е за добро. Комиците, превърнали се в политици, или политиците, превърнали се в комици, едва ли са безпогрешни при вземането на решения в управлението. Пет звезди допринесе за безпомощното бюджетно планиране на Италия. Моралес в Гватемала, който залагаше на антикорупционна платформа, беше замесен в скандали. Правителството на Шарец в Словения също се оказа склонно към скандали. Разнородният екип на Зеленски пък започна хаотично.
Полезно е обаче да се гледа на интереса на комиците, както професионални, така и аматьорски, към политическата власт като важен и тревожен симптом. Те се появяват, когато държава, град или страна се нуждаят от такова радикално обновяване, че известните лекарства няма да помогнат. Както Таня Петрович от Института за изследвания на културата и паметта в Любляна писа миналата година, шегите са мощна реакция на политически разговор, който е станал твърде сух, шаблонен и уклончив. Те предоставят начин „да си представим различен морален ред”.
Този морален ред обаче няма да е по-добър от онзи, който заменя, а политическият стремеж на комик може да се провали - като например този на Лука Максимович, сатирик, който завърши на трето място в президентските избори в Сърбия през 2017 г. Но всеки път, когато политическата колода с карти включва джокер, това е знак, че болестта във върхушката е стигнала твърде далеч и е необходимо преосмисляне изоснови. Просто сериозните хора не винаги са на разположение за тази нестандартна работа.
