Европейският съюз положи през последните години огромни усилия, за да ограничи популистките злоупотреби на някои лидери и партии от източна и южна Европа. Румъния е особен случай в това отношение и се нуждае от особени мерки.
Румъния не е специална цел или жертва на популизма като други държави от свободния свят. Мъчи я не само външната екстремистка пропаганда, като например руската. Най-голямото страшилище е от местен произход. Партията държава, която управлява страната от висотата на правителство, парламент, част от съдебната власт, медии, инфилтрирани силови структури, както и от вътрешността на администрацията в моментите, когато за кратко е била в опозиция, успя да реализира уникални постижения в Европа и в света.
Създаде оригинален вид демокрация и придаде на новия човек и на мафиотската държава външен вид на правова държава. Изгради я така ефективно, че малцина вътрешни и външни наблюдатели осъзнават реалните й мащаби и катастрофалната ситуация, в която се намира Румъния. Ситуация, която унищожава бъдещето на румънците и трови ЕС, дискредитирайки го бавно, но сигурно.
Разбира се, това не е единствената сфера, в която Румъния е постигнала негативен рекорд. Може да се изредят още емиграция, инфраструктура, здравеопазване, детска смъртност, тоалетни в дворовете, занижена употреба на сапун, доверие в управляващите. Подобряването по всички тези въпроси и сфери зависи в крайна сметка от политическото ръководство на страната, но корумпираната и мафиотска система, създадена от комунизма и удължена от посткомунизма, блокира всички опити за ефективни реформи, независимо от това кои партии и лидери официално са на властовите бутони.
Затова президентските избори и предсрочните парламентарни избори, макар и необходими, не могат сами по себе си да решат в дълбочина нерешените проблеми. Не защото биха осигурили, както винаги, победа на „по-малкото зло“, а защото рискуват да се превърнат, както и други промени, в маска на свалянето от власт на партията държава. Скрити зад маската на реална промяна, нейните мафиотски мрежи ще останат непокътнати. Истинското й падане от власт няма да се състои. Непридружени от своевременни мерки, изборите няма да поставят Румъния на един демократичен, европейски и западен път. Изборите, разбира се, могат да бъдат огромен шанс.
Първородният грях не трябва да се повтаря. Има нужда от адекватна на съвременността лустрация. Такава, която да попречи на вечното рециклиране на политици с изтекъл срок на годност.
Един правилен избор би маргинализирал партията държава. И, подобно на Украйна, би издигнал в (президентския дворец) Котрочени лидера на една нова партия, който не се е компрометирал през последните 30 години, предлагайки му и удобно мнозинство в законодателния орган. Всичко това може наистина да бъде голяма крачка по правилния път. Но би било наивно да се вярва, че една политическа победа, била тя и мащабна, ще представлява сама по себе си панацея.
Не по-малко наивно би било да се вярва, че ЕС или Западът като цяло би могъл да оправи нещата. Това, което ще сътвори румънският избирател със собствената си ръка, е нещо свещено, а Западът си има своите собствени проблеми, които са твърде много и твърде заплетени, за да има време и за тези на другите. Всичко това не означава, че трябва да се поддаваме на хилядолетния карпато-дунавски фатализъм. Решението изглежда се състои в разбирането на основната грешка на румънския демократичен проект.
След 1989 г. румънците, манипулирани от много посоки, но и съветвани лошо от бивши дисиденти – колкото честни и щедри, толкова и наивни, като Адам Михник, се отказаха да настояват за лустрация. Работеше се по този въпрос, но не се разсъждаваше. Вместо това бе простено онова, което не трябваше да бъде прощавано, отваряйки широко вратите за установяване на клептокрация в страната. Няма нужда да се изтъква катастрофалният резултат от това снизхождение.
Първородният грях не трябва да се повтаря. Има нужда от адекватна на съвременността лустрация. Такава, която да попречи на вечното рециклиране на политици с изтекъл срок на годност и която да отстрани закононарушителите, осъдените, мафиотите, членовете на партията държава и техните съучастници от властовите бутони, подготвяйки почвата за истинско обновление.
Към всичко това трябва да бъде добавено поправяне и сериозно втвърдяване на осакатените и изкривени от режима на (бившия лидер на социалдемократите Ливиу) Драгня закони, сурово наказание и конфискация на имущество от осъдените мафиоти, насърчаване на креативността, както и силно противодействие на пропагандата. И тогава бързо би могла да проблесне една нелъжовна светлина в края на тунела.
