Съществуват множество критерии (или, както казва Андрей Девятов, разузнавателни признаци) на едни или други събития. В частност може да се говори много за проблемите на Федералния резерв на САЩ (и целия Бретън-Удски модел), позовавайки се на конфликта между Тръмп и Пауъл (ръководителят на Федералния резерв), думите на Путин или Макрон. Но тук винаги има железобетонно извинение.

Тъй като вътрешната „кухня” на международните (и дори на вътрешните преговори) не ни е позната, а и най-вероятно никога няма да ни стане позната, то няма какво да говорим, въпросът е само в тълкуванията. А тези, които се отнасят скептично към идеята на „левия” завой в Русия и/или консервативния по света, винаги могат  да отхвърлят всички аргументи от този тип. Видите ли, днес Путин говори за краха на Бретън-Удската система, а утре отново ще повиши пенсионната възраст.

И е трудно да се възрази. Съответно възниква въпросът дали може някак си по-точно да се разбере дали либералната група (привържениците на „Западния” глобален проект) имат вътрешни проблеми.

Например, дали самите те се изказват по темата или не? А ако се изказват, как?

Не, броят на пораженците в последно време се е увеличило силно, в това число и на Запад, дори и сред напълно статусни лица (като лауреата на Нобелова награда Джоузеф Стиглиц), но все пак това са отделни лица. А така, системно? И ето, изучавайки поредния обзор на пресата, аз се натъкнах на забележим откъс:

Как така във федералния резерв няма цветни?! 30.07 2019 Juliegrace Brufke (The Hill):

„Висшите членове на испаноезичното Събрание на Конгреса изразяват загрижеността си по повод разнообразието на персонала във Федералния резерв, твърдейки, че трябва да има повече представители на малцинствата на ръководни роли, за да може по-добре да се отрази състава на Съединените щати. В писмо до председателя на ФР Джеръм Пауъл председателят на Латино-каукусът на Конгреса Хоакин Кастро и група законодатели представиха броя цветнокожи със значителна роля и казаха, че те смятат за нужно увеличаването на усилията за разнообразяването при приема на работа.

„В датата на изписване на това писмо, уебсайтовете на регионалните федерални резервни банки показват, че сред 107-те запълнени места в съвета на директорите на регионалните банки има едва четирима латиноамериканеца. Едва двама служат като директори клас С и имат пряка власт над тези назначения”, пишат конгресмените.

„Никога все още не е имало испаноезичен президент на банка от Федералния резерв. През 2019 година това е неприемливо. Разполагането на латиноамериканци на отговорни обществени роли има жизнено важно значение и създава значим прецедент, докато политическата и гражданската среда за латиноамериканците се влошава рязко”.

Писмото е подписано от конгресмените Рубен Галего, Нанет Диас Бараган, Адриано Еспайлат, Вероника Ескобар и Тони Карденяс, а също така от сенатор Боб Менендес. Групата заяви, че е готова да предостави „съвест и поддържка” за това Федералният резерв да успее да създаде по-включваща среда, по-добро представителство за испанския глас.

Ние ви призоваваме да поемете силна ръководна роля, помагаща за разнообразието на Федералния резерв, особено на равнище управление”,казват те.

По-нататък законодателите искат информация какви действия се предприемат от ФР за осигуряването на по-голямо разнообразие. Как чиновниците „поощряват регионалните федерални резервни банки да включват един или няколко съветници от общността за тясно участие в интервютата и проверката на кандидатите”. Дали осигуряват на интервю за различни кандидати с „на длъжност президент, когато те стават открити”. „Какви програми за обучение съществуват за съдействие на ръста на различните младши сътрудници”.

Нека погледнем истината в очите: в течение на дълги десетилетия САЩ са фактически окупирана страна, чиято политика се определя от външна по нейното отношение група на транснационалните финансисти. Тя осъществява своята власт, контролирайки паричната система на САЩ в пълно съответствие със закона за Федералния резерв. И разбира се, в такава ситуация никой не смее да гъкне за расовия или национален състав на ръководството на Федералния резерв. В края на краищата, то там и американци няма особено много, а основно граждани на банковата националност.

Да се уточним, тук изобщо нямам предвид евреите, макар и процентът им да е значително по-висок, отколкото дела им в населението на САЩ (за което, впрочем, намекват латиносите от горепосочената група. Става дума за това, че банковият елит е закрита група, в която семействата не се сменят стотици години и които разглеждат нейните интереси съвършено отделно от тези страни, в които живеят днес. Според мен Тръмп говори за това доста, само че не го слушаме особено, защото темата дълго време е табу.

Това е напълно естествено: парите в икономиката дълги десетилетия се насочват изключително към финансовата система и говоренето против нея би отишло твърде далеч. И всеки сенатор, бил той негър или латинос, прекрасно разбира, че ако каже нещо против банкерското лоби, то няма да се отърве до край (още повече, че почти всички медии са под техен контрол). И съответно няма да съберат пари за следващата предизборна кампания. Затова и всички „кривозащитни” организации, които „защитават” правата на гейовете, лесбийките, негрите, инвалидите и прочее незнайно защо не виждат грубите нарушения на политическата коректност във финансовия сектор. Това е естествено – който черпи момата, той и танцува с нея. И сега – това!

Какво значи това? Как може да се е случило? Много просто. Положението в „Западния” проект отива на зле, консервативната вълна се надига и надига, а това лято се разбра, че нещата може да приключат баш зле, защото дори Пауъл се прегъна и свали основния лихвен процент по искане на Тръмп. И всички отхранени от „Западния” проект започнаха да се нервират. Защото никой не иска да се окаже сред загубилите – културата на ненавист и презрение към губещите в САЩ е много силна.

И хиените започнаха, не да разкъсват, а само хапят умиращия (добре, отслабващ) лъв. Засега само за да има ред. Ако той успее да изръмжи, тогава всичко ще се успокои (за известно време). Но има проблеми, правилата на правителството изискват то не просто да реве, но и да наказва, но определено банкерите вече нямат ресурси за това. Ако “своите” сенатори бъдат наказани (не им се дадат пари), тогава сенаторите на Тръмп ще се промъкнат и това ще бъде абсолютно бедствие. И така „хиените“ прецениха, че могат да засилят позициите си, да уредят семействата си в големите банки. Кой би отказал? Няма глупаци.

Всъщност логиката на описаните по-горе автори на апела е разбираема, прозрачна и извинима, всеки би го направил на мястото им! Но има фундаментално нещо: те никога не биха направили това, ако не бяха твърдо убедени, че позициите на кръстниците-банкери са разклатени!! И така, сама по себе си тази история недвусмислено подсказва, че „западният“ проект има сериозни проблеми. Без значение какво казват там Путин, Тръмп или дори Макрон.

Така че цитираният текст (по-точно описаният в него конфликт) е сигурен знак, че либералните елитни групи имат сериозни проблеми. Толкова сериозни, че вече възниква въпросът за тяхното съществуване. И това вече не е мой анализа, а нещо, демонстрирано от собствените им структури. Така че мога да заявя само, че описах тази тенденция много преди тя да се появи в действителност!

Михаил Хазин   Превод: В.Сергеев