Зомбитата, както и ние, са въвлечени в производството на желания и възбуди, от които, както ние, така и те изпитват постоянен глад. Подхранвани от идеите на либертарианството, които притъпяват чувството ни за политическа отговорност, ние също толкова лакомо сме отдадени на потреблението, както живите мъртви лакомо изяждат плътта.

Снимка: Variety Film

Само преди 10-15 години „живите мъртви“, които се възприемаха като обект на ниска култура и представляваха интерес единствено за феновете на индустрията на ужаса, внезапно проникнаха в академичните среди. В края на 2000-та година всички големи учени и изследователи се заеха сериозно да изучават феномена зомби. Университетите в Ървайн-Калифорния и Балтимор даже го въведоха като учебен предмет под името zombie studies. През 2009 г. известният американски професор и специалист по международни икономически отношения Даниел Дрезнер написа за авторитетното списание Foreign Policy статията „Теория на международната политика и зомбитата“. Дрезнер прави мисловен експеримент, чиято същност се изразява в това как неолиберализма и неоконсерватизма ще се справят със зомби-апокалипсиса.

Към академичния интерес към живите мъртви се присъединиха и органите на здравеопазването. През 2011 г. например, Центърът за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ, в очакване на сезона на ураганите, издаде комикс и серия постери, с инструкции как да оцелеем и какви мерки да вземем в условията накатастрофи, каквато е например зомби-пандемията. Тази година Amazon пусна в продажба над 800 хил. вида артикули, свързани по един или друг начин със зомбитата. Това са филми, книги, компютърни игри, комикси, дрехи, предмети за интериора, гримове и т. н. И все пак, защо именно „живите мъртви“? Защото именно те, по думите на Дрезнер, станаха най-вирусният поп-феномен, изтласкал старите сюжети на екзорсизма и демоните в периферията на хоръра.

Демони vs зомби

Демоните са изобретение на теологията от късното Средновековие и ранния Ренесанс. Те вече не отговарят на образите от съвременноста, не само защото религиозните догми и практики са загубили своето предишно значение. Дори ако демонът като филмов герой все още е жив, както и преди, той вече не плаши публиката. И не я плаши, защото Валак (демонично същество, повелител на Ада, б. пр.) и Велзевул (демон, почитан в Близкия Изток, б. пр.) са същества от абсолютно друга реалност.

През 1919 г., в статията си за „зловещото“, Фройд пише, че най-голям ужас предизвиква тривиално познатото, привичното, ежедневното, претърпяло рязка промяна, от която то вече ни се струва чуждо и особено застрашаващо. В този смисъл зомбито притежава товасъстояние на „праговост“ между нещо антропоморфно познаваемо и неговата нова метаморфоза. Ние се боим от „живите мъртви“, защото те са нашият фантазмен„друг“, на когото приписваме собствените си тъмни страни, психични афекти и колективни травми. Но ако трябва да сме по-точни, зомбитата не са само проекция на човешкото, а в тях се крие също икономическо и политическо отчаяние.

Некрозата на капитализма

Интересът към определен жанр винаги е свързан и с политическата или социална турбулентност. Например, гангстерските филми през 30-те години бяха отговор на времената на икономическа депресия. Характерно е, че след краха на компанията "Леман Брадърс", дал тласък на глобалната криза, от която пострадаха милиони хора, производството на зомби-филми нарасна в пъти. Поне така пише в своята книга Living with the Living Dead професорът от Бейлорския университет Грег Гарет. Практически още в самото начало на книгата си „Капиталистически реализъм“ културологът Марк Фишер пише за неолиберализма и субекта като за жива плът, „която той (неолиберализмът) преобразува в мъртъв труд, а произведените от него зомбита сме самите ние“.

Различните мутации на капитализма, заедно с неговите постфордистки форми на гъвкавост на труда, неизменно се опират на заменяемост и конвейерност на живите тела и на овеществяване на природните ресурси до статуса им на мъртва материя. Това е свръхдинамичен, тъмен витализъм, в който самото понятие за живот непрекъснато отрича себе си. Хората с недостатъчно заплащане, частично заетите или неспособните да се включат в конвейера, просто трябва да умрат. Така работи пазарната логика, която решава чии животи ще бъдат защитени и чии ще идат в месомелачката.

Философът Ахил Мбембе в книгата си „Некрополитика“ нарича статуса на такива хора „разходен живот“. Тези промити от режима екзистенции показа още през 1978 г. Джордж Ромеро в книгата си „Зората на мъртъвците“. В книгата се говори за малка група хора, която се барикадира в супермаркет, докато през витрината оживели трупове наблюдават как живите са увлечени в консумация, която за самите тях вече е недостъпна. Живите мъртви според Ромеро са жертви на капитализма, откъснати от благата и сносния живот, а зомби-апокалипсисът е следствие от тази био-политическа ситуация, в която е приет курс на систематично пренебрегване на хората, описан от Фуко.

Капитализмът, както и взривът на зомби-вируса е трескавата нужда от увеличаване на сумарната маса мъртва плът. И капитализмът, и властта умъртвяват човешкия ресурс, за да могат да живеят самите те. Те и тяхната зомби-репрезентация като че ли казват „аз съм жив дори в смъртта“. Пострадали и опропастени обаче са не само хората, на които не им стигат средства за съществуване, а и тези, които са преситени от такива. Така фигурата на зомбито може да бъде разгледана и като метафора на обичайния потребител.

В есето си „Американският кошмар: неолиберализъм, неоконсерватизъм и дедемократизация“ професорът политолог Уенди Браун пише „субектът избирател“ и управляемият субект не са противоположности… Интелектуалците от Франкфуртската школа, а много преди тях и Платон, създават теорията за пълната съвместимост на индивидуалния избор и политическото подчинение. Те описват субектите на демокрацията като личности, които не се съпротивляват на политическата тирания или авторитаризма, именно защото са погълнати от сферата на избора и самоудовлетворението, което приемат за свобода“. Зомбитата, както и ние, са въвлечени в производството на желания и възбуди, от които, както ние, така и те изпитват постоянен глад. Подхранвани от идеите на либертарианството, които притъпяват чувството ни за политическа отговорност, ние също толкова лакомо сме отдадени на потреблението, както живите мъртви лакомо изяждат плътта.

Бълбукащите тела

Като правило, зомбитата са стадни създания скупчени в единна маса от разлагаща се плът. Например, в сериала „Ходещите мъртъвци“ огромни стада от зомбита мигрират няколко пъти в годината. Това струпване от мъртви тела с нещо напомня митинг или демонстрация, тоест опит посредством телесното да манифестират политическите си искания. И тук трябва да споменемразработката на Джудит Бътлър (американски философ, авторка на спорната теория за джендър перформативността, б.пр.), в книгата ѝ „Бележки към перформативната теория на митингите“. В този труд Бътлър анализира телесната форма на противопоставяне, обусловена от ескалацията на прекарните процеси. Било то масовите демонстрации срещу замърсяването на околната среда, секюризацията на политиката, непреодолимата пропаст на икономическото неравенство или приватизацията на институциите. Прекариатът участва в различни по род демонстрации.

Бътлър твърди, че сами по себе си вплетените едно в друго тела, заели публичното пространство, дори и без ясно формулирани искания вече имат тежест на значима изява. Важно място Бътлър отделя на вербализацията и по-точно на нейното отсъствие. Самото множеството от тела „говори“ за себе си. Много рядко, само в отделни филми, зомбитата са способни да говорят. Като правило, те издават само нечленоразделни звуци. Ако приложим перформативната теория за митингите, то протестите на прекариата напомнят струпване на зомбита като „преднамерено, неудържимо отношение на сътрудничество“ между тела, които даже в своето мълчание като че ли казват: „Ние не сме разходен материал“.

Страх от скоростта

И накрая, една от главните фобии от втората половина на миналия и началото на сегашния век стана не само наличието на вируси, като Ебола и Марбургската хеморагична треска, а и тяхната висока възпроизводимост и бърза репликация. В съвременния свят вирусите и бактериите стават особено опасни в резултат на високоразвитата система на придвижване и глобализма, позволяващи на носителите на вируси да разпространяват заразата значително по-бързо и в голям мащаб.

Спекулативният реалист, био-философ и изследовател на биопънка Юджин Такер пише в книгата си „Криптобиология“: „Микробите формират инфекционни мрежи вътре в тялото и мрежи за заразяване между телата. А днешната съвременна система на придвижване разпростира тази съединяемост на мрежите през геополитическите граници“. Затова страхът от зомби-пандемии се превръща в нова форма на страх от скоростта. В тази връзка канадският математик от университета в Отава Роберт Смит дори изведе формула с чиято помощ може да бъде изчислено колко бързо един некровирус ще се разпространи в целия свят. Оказва се, че за това ще е необходимо по-малко от година.

Филмите за зомби-епидемиите улавят именно вълната на нарастващия страх пред милитаризацията на институтите за здравеопазване, разработките на биооръжия и фарма-политиците, които осъществяват молекулярен контрол върху субективността, регулирайки нивото на серотонина, тестостерона или инсулина в т. нар. архитектура на тялото, чрез използване на инжекции и препарати. В зомби-филмите взривът от зомби-треска винаги започва с нулев пациент, имал контакт с вирус от археологичен, космически, природен, но най-често от лабораторен произход. Става все по-сложно да бъде различена естествената епидемия от умишлено разпространената. Затова хорърите за инфектирани зомби експлоатират нарасналото недоверие към институциите за здравеопазване, финансирани според различните конспиративни теории от заинтересовани външни сили.

В ескалацията на темата за зомбитата можем да открием и самите себе си в качеството ни на разходни единици на капитализма или неолиберализма, употребявани успешнои от двете страни. Зомби-апокалипсисът пък отразява общото положение на прекариата. И накрая, виждаме в него манифестирания страх, както пред естествените вируси като Ебола и Зика, така и пред създаденото от човека биологично оръжие.

Източник: https://www.colta.ru/articles/society/21948-my-zombi

Превод: Никола Стефанов