Въпреки факта, че Москва остана извън Г-7, значителна част от дневния ред на всяка среща на върха се отнася до Русия.
Именно с това Доналд Тръмп обяснява необходимостта от връщане към формата G8 и той беше абсолютно прав, колкото и да е тъжно.
Лидерите на влиятелни страни биха могли да решават глобални въпроси, не да обсъждат, а да решават, но вместо това основната тема на срещата на върха в Биариц беше Русия … отново.
И това въпреки факта, че цивилизованият свят е на прага на нова икономическа криза поради нарастващата търговска война, въпреки факта, че планетата е застигната от изменението на климата , независимо дали властите искат това или не.
Разбира се, тези жизненоважни въпроси бяха повдигнати, но нека си припомним дневния ред на миналогодишната среща на върха.
Дневният ред не се е променил много, тъй като не се случиха каквито и да било подобрения по стратегическите направления.
Освен това ситуацията само се влошава.
Преди година САЩ се оттеглиха от Съвместния комплексен план за действие на Иранската ядрена програма – днес в Персийския залив кризата е готова да избухне в нов въоръжен конфликт.
Миналата година Тръмп се включи в търговска война с Китай – сега той се готви да въведе мита върху европейските автомобили.
Е, ледниците неизменно продължават да се топят. Така че защо при всичко това лидерите на държавите говорят за Русия?
Първо, Макрон, който вдигна залозите, като лично се срещна с Путин в навечерието на срещата на върха на Г-7.
Тогава Тръмп, сякаш обиден от французина, грабна инициативата. Американският президент по принцип има специални чувства към Русия и тук един от основните европейски противници започва да развива любимата тема!
Проблемът е, че при цялото желание на западните страни, те не могат да решават стратегически въпроси без участието на руската страна.
Това е цената за прекомерна самоувереност, защото, опитвайки се да изолира Русия, и САЩ, и Европа смятаха, че тяхното влияние ще бъде достатъчно.
Везните обаче вече не са в полза на западния свят. Тук не става въпрос само за Русия – Китай и Индия също не бяха взети сериозно, а напразно.
Независимо от това именно Москва има голямо политическо влияние, което на Запад сега толкова липсва.
Само през последните пет години двете пропасти са разделили двата свята и Макрон със своите лозунги в стил дьо Гол трудно може да изгради мостове през него.
Ситуацията се усложнява от факта, че докато Европа смаза Русия със санкции, тя успя да открие нова и много обещаваща посока – Азия.
Наистина ли Брюксел вярваше, че Москва ще стане неактивна или ще моли за пощада?
За съжаление, нещата се оказаха малко по-различни и руско-китайският съюз може сериозно да измести геополитическия полюс.
Прави впечатление, че Москва и Пекин изглежда са научили важна истина, която Европа игнорира.
Доскоро западните държави разглеждаха Русия като страна зависима от тях, но забравиха за другата страна на това партньорство.
Русия и Китай сега работят именно двустранно и двете страни осъзнават важността на съюза на фона на глобалните тенденции. Нищо чудно, че китайските медии реагираха бурно на стъпките на Макрон със своята „голяма Европа“.
В публикацията Huanqiu Shibao например става ясно, че „Голяма Евразия“ е много по-изгоден вариант за Москва, тъй като именно азиатският регион се превръща в новия световен икономически център.
„Обективно и субективно, връщането в„ голяма Европа “ще бъде дълго и трудно за Русия“, коментират ситуацията в статията. Всичко това подсказва, че западният свят осъзна грешките си. Това е добре. Просто е лошо, че отне толкова години.
Преди това Брюксел и Вашингтон все още можеха да изградят лина на благородие, предизвикателно да прощават на Москва, принуждавайки я да прави реципрочни отстъпки, за да се върне в „голямото семейство“, но моментът беше пропуснат. Сега Кремъл ще решава дали има нужда от такова партньорство или не.
