Много инвеститори и икономисти продължават да вярват, че превръщането на Китай в глобално икономическо величие е неизбежно. Съвременната история обаче ни казва, че трансформацията от развиваща се до развита икономика не е автоматична. Прекаленият държавен контрол, зависимостта от дълга, слабият ръст на производителността и лошото разпределение на ресурсите са все причини да се страхуваме, че Китай може да има трудности с тази трансформация, както толкова много държави преди него, пише Майкъл Шуман за Bloomberg.
Едно потенциално препятствие може би е както най-критичното, така и най-непризнатото: слабият човешки капитал в Китай. Китайската работна сила може да се окаже лошо подготвена за конкуренцията в световната икономика на 21 век поради липса на образование и умения.
Това може да звучи нелепо. Не е ли Китай страната, която произвежда ученици със смайващи математически резултати и бълва армия от инженери всяка година? Да, така е, но тези книжни плъхове представляват малка подгрупа от общата работна сила. Разглеждането на населението в по-широк план, особено в обширните селски области, разкрива, че Китай стои зле спрямо много от сродните си икономики по отношение на образованието.
Изумителните разкрития могат да бъдат намерени в скорошнo изследване на учени от Станфордския университет и Университета Шанси в Китай. Анализирайки данните от преброяването в Китай през 2015 г., авторите констатират, че само 30% от работната сила в страната (на възраст от 25 до 64 години) има средно образование. Изследователите твърдят, че това е добра мярка както за уменията на тези работници, така и за способността им да усвояват нови такива на работните си места.
Неблагоприятното сравнение е, че делът на работниците със средно образование в развитите икономики е 78%. Делът в най-напредналите страни, включително САЩ, Германия и Япония, е дори по-висок - над 90%.
Разбира се, Китай е по-бедна страна и е такава от доста време, така че разликата с развитите икономики не трябва да е изненада. Китай обаче стои зле и спрямо други бивши развиващи се икономики, които се превърнаха в развити през последния половин век, като Южна Корея и Сингапур. Преди да станат развити, тези икономики се радваха на много по-висок дял на работниците със средно образование - средно около 72% през 1980 г.
Китай не се съпоставя особено благоприятно и спрямо своите конкуренти със среден доход. Например, 46% от населението в трудоспособна възраст в Бразилия е посещавало училище за средно образование, 36% в Турция и 34% в Мексико. Китайският дял е подобен на този в много по-бедната Индонезия, където той е 31%.
Слабите данни за Китай имат значение. За да се превърне страната в по-иновативна икономика, на работната сила са ѝ необходими умения, чрез които да се справя в най-авангардните индустрии на бъдещето. Статистиката разкрива, че милиони китайски работници може да са негодни да подкрепят високотехнологичните сектори, които Пекин се стреми да развива.
Китайското ръководство е напълно наясно с този недостатък и инвестира, за да го поправи. Резултатите са обещаващи. По-младите китайци - тези на възраст между 25 и 34 години - имат много по-висока степен на образование в средното училище, която е на ниво от 47%. Сред 15-17-годишните, процентът нарасна още повече - до 80%. Ясно е, че китайската работна сила на утрешния ден ще бъде по-добре образована от днешната.
И все пак, пред Китай има дълъг път, за да достигне нивата на напредналите икономики. Освен това авторите на изследването отбелязват, че са необходими подобрения в здравеопазването, храненето и други аспекти на детското развитие, особено в селските райони, за да се гарантира, че младежите на страната ще могат да се учат, след като стигнат до гимназията.
Още известно време обаче многото нискоквалифицирани по-възрастни работници ще тежат на китайската икономика. Само 22% от китайските служители на възраст от 45 до 54 години са учили в гимназия. Политиците, опасяващи се, че работниците, които не са подготвени за авангардните отрасли, могат да се сблъскат с безработица, похарчиха неизброими милиарди в подкрепа на болни държавни предприятия, за да ги държат на работа. Това подкопа ръста на производителността и лиши от финансиране по-жизнения частен сектор.
Данните за Китай сочат, че страната е в по-голям риск от попадане в т.нар. „капан на средния доход“, отколкото мнозина икономисти смятат. Страните, които влязоха в този капан, не успяха да развият работна сила, способна да се конкурира с таланта на най-развитите икономики в света, като същевременно загубиха своето конкурентно предимство за сметка на страните с по-ниски заплати.
Вече можем да видим някои признаци, че това се случва с Китай. Трудоемкото производство, което навремето вдигна китайските доходи, започна да напуска страната в посока по-евтини локации като Виетнам. В същото време китайските компании остават силно зависими от технологиите, внасяни от САЩ и други развити страни.
В бъдеще недостатъчно образованата работна сила би могла да бъде още една пречка за плановете на Пекин да съперничи на САЩ в областта на технологиите, въпреки държавните субсидии и защитата на предпочитаните индустрии. И това може сериозно да спре цялостното развитие на Китай. Както заключават авторите на споменатото изследване, „Китай трябва значително да повиши нивото на човешки капитал, ако желае да стане страна с високи доходи.“ В крайна сметка Китай може да бъде толкова конкурентен, колкото е народът му.
