Световната търговия се забавяше още преди избора на президента Доналд Тръмп. Съотношението на общия световен износ към глобалния брутен вътрешен продукт намалява от 2011 г. Хюн Сун Шин, ръководител на изследванията в Банката за международни разплащания, обяснява промяната с по-лошите условия за финансиране на износителите, както и с по-силния долар, пише Ноа Смит за Bloomberg.
Търговската война на Тръмп вероятно ще ограничи търговския обмен още повече. Митата имат склонност да се пренасят по международните вериги на стойността - данък върху смартфоните, които Китай изнася за САЩ, ще потисне китайското търсене на южнокорейските компоненти, които участват в производството на устройствата. Това ще засегне и двете икономики. Митата на Тръмп вече стимулират компаниите да преместват производствата си извън Китай. Несигурността по въпроса къде може да се прояви търговската война може да принуди компаниите да преместят производствата обратно в своите страни. И както показват последните ограничения върху износа от Япония на химикали за Южна Корея, търговските войни могат бързо да се превърнат в нормалност по целия свят, увеличавайки заплахата за глобализацията.
Но може да има и друга причина, поради която глобалната търговска система е застрашена - Китай просто не е доволен от своята роля и иска да премине към по-малко взаимозависима, самостоятелна икономика.
През първото десетилетие на века Китай стана център на световната търговска система, доминиращ както в азиатската, така и в междуконтиненталната търговия. Но това не беше непременно оптимално за Китай, защото голяма част от тази търговия не добавяше голяма стойност. Китай започна със сглобяване на продукти за други страни, което не носи висока добавена стойност. Електрониката се проектираше в САЩ, скъпите й високотехнологични компоненти се произвеждаха в Тайван или Южна Корея, а крайният продукт бе сглобяван от китайски ръце, преди да бъдат продаден обратно в САЩ или друга развита нация. Въпреки че на продуктите пише „направено в Китай“, по-голямата част от стойността в тези вериги не бе усвоена от китайски компании и работници. Това е известно в икономиката като кривата на усмивката - хората, които заемат средата на производствения процес получават по-малко от хората в двата края.
Китай естествено искаше да произвежда повече от продуктите с висока добавена стойност сам. По този начин, въпреки че разширяваше търговията си с други страни, Китай се стремеше да увеличи вътрешното съдържание на своя износ, което направи с известен успех.
Сега Китай има други причини да иска да върне веригите за доставки в рамките на своите граници. Американските ограничения за износа на критични технологични компоненти, оборудване и софтуер за водещи китайски технологични компании като Huawei показаха колко е зависим Китай от глобалните вериги за доставки. Военното напрежение в страната също нараства, като потенциалните конфликтни точки са в Южнокитайско море, Източнокитайско море и Тайван. В случай на сблъсък китайското правителство не желае военно-промишленият комплекс да бъде спънат от зависимостта от глобалните доставчици.
Поради тези причини китайското правителство прави систематични усилия за изграждане на собствени високотехнологични индустрии, като разчита по-малко на вносни компоненти. Инициативата "Произведено в Китай 2025" използва различни инструменти на индустриалната политика - правителствени инвестиции, придобиване на интелектуална собственост, субсидии и директиви към държавните компании - за да подкрепи националните шампиони в роботиката, фармацевтиката, аеронавтиката, съвременните материали и информационните технологии. Заявената цел е Китай да постигне 70% самодостатъчност в тези отрасли до 2025 г.
От гледна точка на развитите нации това е тревожно развитие по няколко причини. То ще създаде нова конкуренция за американските, японските, европейските и южнокорейските компании и ще разстрои още повече глобалните вериги за доставки. Също така, един по-самодостатъчен, по-малко глобално ангажиран Китай може да се почувства окуражен да започне военен конфликт със САЩ, Япония или други страни.
Икономистът Брад Сетсър от Съвета по външни отношения смята, че Китай вече се деглобализира с бързи темпове. Той отбелязва, че ръстът на китайския внос на промишлени стоки намалява по-бързо от спадането на общия икономически растеж.
Свят на самостоятелни национални вериги за доставки вероятно ще бъде по-малко ефикасен и по-опасен от свят на разпределено международно производство. Най-малкото тази тенденция заплашва да повиши цените за потребителите. Но последиците могат да бъдат много по-сериозни. Превръщането на веригите за доставки в националистични системи за производство би могло да ни върне в свят, в който великите сили се чувстват по-малко ограничени в прибягването до военни средства за разрешаване на конфликти. Това е бъдеще, което трябва да тревожи всички.
