ЗА ДЕВШИРМЕТО ПО АНГЛОСАКСОНСКИ 

Малко уточнение. Много нашенци в САЩ, Канада и други благополучни англосаксонски страни казват:

“Харно е хорото! Тук всичко е прекрасно! Хората са добри, животът: богат, сит, достоен, занимаваме се със спорт и приятни, интересни неща. Бачкаме си, плащаме си данъците и кредитите. Хубаво ни е. Малко ли е това?”

Отговарям: Ако разбираш процесите, това не е «малко», а даже убийствено ужасно. Защото чрез колониалната система и технологията “Мека сила” (Soft power, технология на създаване на контрасти) САЩ фактически правят това, което са правили в Османската империя насила – девширмето. Това, за което са убивали прадедите ни, които са се съпротивлявали на превръщането на децата ни в йеничери.

Само, че, технологията позволява да отгледаш за своя и за сметка на държавата детето си от 3 кг бебе до 18-20 годишен младеж, само за да го пратиш “по негово (че и ваше/наше) собствено желание” да отиде да създава БВП в друга държава, не в Родината си. Да живее, плаща данъци, развива друга държава, друг народ. Да създава деца и поколение, което гарантирано вече няма да са българи, няма да говорят български, няма да знаят и да искат да знаят – къде е България. Няма да са близо до родителите му, до родното си място, до Рода си, които са му дали живот, образование, направили са го човек. Неизбежно стават отродени, обезродени, приели друго самоопределение хора.

Когато човек започне да намира това за прекрасно, за нормално, нещо много необратимо е счупено в представите му.

Това е прекият, асфалтиран и осветен път, магистралата към унищожението на максимално висока скорост на българите като народ, на България като държава. На наличието на българи в България, което ще я ликвидира в реално време даже и като запис, като спомен и като название. Защото други ще ни заместят и даже името ни ще е изтрито.

Ако за вас тази демографска прахосмукачка, този осъвременен кръвен данък е ок и така мислят повечето българи, свършени сме. Казвам ви, говорим си последното поколение българи на тази земя, колкото и да не ви се вярва.

Разбирам, че много хора имат грешна представа за позицията ми, и вината за това най-вероятно е моя. Аз нямам нищо против американците като хора. Знам, че са бачкатори, които даже не знаят – къде е България и не ни мислят злото…защото просто не ни мислят, или направо не мислят. Повечето от тях, не всички, разбира се.

Аз говоря за технологиите, целите и процесите, които се създават от собствениците на САЩ, от собствениците на ФЕД, от хората, които за момента, 200 и нещо години, са избрали като своя защитена територия мястото, познато ни днес под названието САЩ.

Те определят и стандарта на жителите на САЩ и нашия стандарт в България.

Те създават големите стратегически технологии и решават – кои да умират в промишлени количества, да страдат в още по-големи количества, и кои да са бедни и нещастни до края на живота си, отново в още по-големи количества.

Те решават и правят така, щото хората в САЩ да произвеждат формално около 20%, реално – 8.23% от световния БВП (при това над 70% от него е “пяна”, а не “бира”: услуги, а не материално производство), но да потребяват 48%. Тоест, да грабят останалия свят.

Редовия американец не се замисля за това. Само умните хора от тях, като Ноам Чомски, Пол Робъртс, Аарън Русо, Джон Пъркинс и още 100-200, може би даже 1000, го осъзнават, говорят и пишат. За останалите, естествено, е харно хорото.

И страшния неземен дълг от 21,62 трилиона национален и над 71,29 трилиона общ дълг, и над 115,09 трилиона «неизплатими задължения» за тях са само цифрички на компютърни екрани, но някак си далече, не за нас и не тук. Главното – не сега.

Виждам, че потопени в тази информационна дезинформационна, културна и социална среда няма как нашенците там нито да го разберат, нито да го осъзнаят. “Ситият на гладния не вярва”.

Не разбирате, че цената за тази битова ситост там е обезлюдяването, обезбългаризация на България и обезродяване, смилане и асимилиране на децата ни. Има хора като Стоян Стоянов (условно казано), родом от Хасково (или другаде), но вече от Торонто (или другаде), на които децата, при двама родители българи в къщата, не говорят на български,не искат да говорят, не разбират и съответно, не могат нито да четат, нито да пишат на български. Повтарям – при двама български родители у тях! Разбирате ли, какво значи това? И такова е положението със стотици хиляди нашенци-хъшове, избрали съдбата на «немили-недраги» по англосаксонския и западноевропейски свят.

И това е масово “явление” за огромната част от нашенците там. Има случаи, когато двамата родители са българи и поне езикът на децата на ниво разбиране и говорене се запазва, но само за известно време. Но за тези, които са от смесени бракове, те са напълно загубени за България, още в първо поколение!

Вие това разбирате ли го? Не го ли виждате? Не разбирате ли, какво означава това?