Израел се готви за нападение срещу Сирия и Русия

В последните дни се появиха политически и военни признаци за подготовката на поредното нападение от страна на Израел срещу Сирия и Русия.

След приетото от ръководството на Русия политическо решени за доставката в Сирия на системи за ПВО С-300 и други различни системи, а също за засилването на средствата за радиоелектронното противодействие, тонът на изказванията и интервютата на представителите на израелското военно-политическо ръководство се промени съществено. Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху не даде никакви гръмки политически заявления след завръщането си от САЩ и преговорите си с Доналд Тръмп. Той направи политическите заявления още в САЩ, но тогава, вероятно все още нямаше пълната картина и пълната информация за действията на Русия.След пристигането на Нетаняху от САЩ и след състоялото се на следващия ден тричасово заседание на военно-политическия блок на израелското правителство, той и министърът на отбраната на страната Авигдор Либерман замълчаха за известно време.

Либерман след това за два дни даде две интервюта. Първото бе на 27 септември край КПП „Кунейтра” на окупираните от Израел Голански възвишения, а другото наскоро пред вестник „Едиот Ахронот”. На Голаните Либерман заобиколи въпроса за политиката на Израел в новите условия, заявявайки, че политиката на държавата Израел не се е променила и предложи на журналистите да се обърнат към прессекретаря на израелската армия. В интервюто пред „Едиот Ахронот” не бе публикувано нищо, което се отнася до Сирия. Може би това е свързано със забраната да се публикува информация за това от израелската държавна цензура. Израел е една от малкото страни по света, където действа предварителна държавна цензура и където за първи път в историята след Нацистка Германия съществува министерство на държавната пропаганда. Но в публикуваното в „Едиот Ахронот” интервю е запазена фразата на министъра, че „Боеготовността на израелската армия сега е същата, като по време на войната през 1967 г.”.

На 6 октомври вестник „Хаарец” публикува интервю с друг министър от израелското правителство – Цахи Анегби, в което той заяви за решимостта и намеренията на израелското правителство да продължи агресията си против Сиррия.

Това публично поведение на Нетаняху, Либерман и на другите израелски министри може да означава само едно – израелската държава не се е отказала да продължава агресията си срещу Сирия и сега провежда тайна подготовка за нови нападения.

Съгласно съобщението от 5 октомври на израелския сайт „Дебка”, който се смята за сайт, публикуващ информация в интерес на израелските специални служби, президентът на САЩ е дал заповед на Израел спешно да се предадат няколко ескадрили най-нови американски самолети Ф-35 от бойна част, която е базирана в Близкия изток, в ОАЕ.

Повод за израелската агресия срещу Сирия е присъствието на територията на Сирия на ирански офицери и възможността да се предават едни или други въоръжения на ливанското движение „Хизбулла”. От правна гледна точка присъствието на сирийска територия на ирански войници и иранско оръжие, а също така помощта на Сирия към „Хизбулла” е абсолютно легитимно. Иранските офицери и доброволци се намират по тези земи на законна основа по молба на сирийското правителство и внасят съществен принос във възстановяването на сирийската държавност.

От началото на събитията в Сирия (2011 г.) насам Израел е извършил в Сирия повече от 200 акта на агресия. Разрушени са къщи, убити и ранени са сирийски офицери и войници, цивилни. През това време от територията на Сирия няма нито един акт на агресия срещу Израел, един път при ответен огън на сирийската ПВО е свален израелски самолет.

Продължаващите доскоро постоянни нападения на израелската авиация през цялото това време не се сблъскваха с противодействие от страна на Русия. Вместо да защити сирийското небе от всичките агресори, Москва позволи на Израел да напада всеки обект на територията на Сирия, а на САЩ да окупират територията в южната и източната част на Сирия. Трагичният инцидент с руския самолет Ил-20 можеше да се случи по-рано във всеки момент, при това е напълно възможно, че такива инциденти са се случвали и по-рано, просто за тях вероятно не са съобщавали. Така през 2013 г. след поредното нападение на израелската авиация в района на Латакия в непосредствена близост от разположението на руските военни обекти, президентът на Русия Владимир Путин още вечерта позвъня на израелския министър-председател, намиращ се на едноседмично посещение в Китай. Тогава през 2013 г. с президента на САЩ Барак Обама вече половин година не можеше да се свърже с Путин по телефона. А Путин сам позвъня на израелския министър-председател. Разговорът, състоял се в 10 часа вечерта по пекинско време (което говори за спешността на позвъняването) е толкова важен за Нетаняху, че той, връщайки се в Израел след дългото посещение и продължителния полет, в пет часа сутринта на важен религиозен празник, без да излиза от летището, се прекачи на друг самолет и излетя за Сочи, за да се срещне с Путин. И едва след тази среща, частично преминала на четири очи, Нетаняху се върна в Израел и агресията на страната му срещу Сирия с мълчаливото съгласие на Русия продължи.

В цялата тази история с израелската агресия срещу Русия има един важен морално-политически аспект. Грубо казано, с приятелите и със съюзниците не се прави така – на едно място се защитават, а на друго не. Останалите страни – съюзници на Русия сега ще знаят в какъв случай Русия няма да ги защитава, изхождайки от някакви непонятни интереси на ръководството на страната, противоречащи на нейните национални интереси. Това се случи в Донбас през 2014 г., това се случи в Сирия, започвайки се през 2011 г., въпреки наличието на договор за дружба и сътрудничество между Москва и Дамаск. И през 2014 г. В Украйна и започвайки от 2011 г. в Сирия действията на Русия са частични, недостатъчни и не напълно отговарят на националните ѝ интереси.

Катастрофата на руския самолет на радиоелектронно разузнаване Ил-20, случила се на първо място заради непротиводействието на Русия срещу израелската агресия и досега не получава адекватен политически отговор. Доставката в Сирия на различни системи и комплекси за ПВО е половинчато техническо и половинчато политическо решение на проблема. Русия не може и няма да успее да защити Сирия и своите интереси в Сирия без пряко противодействие на израелската и американско-турската агресия, а за тона трябва политическо решение, което за момента не е прието.

 

Превод: В.Сергеев

Станете почитател на Класа