Приятел... В ерата на социалните мрежи самата дума вече звучи изкривено, камо ли онова съдържание, което се предполага, че трябва да я изпълва със смисъл. Какво е приятелството в един момент, когато човекът е толкова зает със себе си и своята собствена стойност, измерена в лайкове и последователи, че трудно забелязва чуждото мнение.

Когато си говорим по тази тема, едва ли идеята за Древен Рим изниква в съзнанието като първа асоциация. В онова цинично и прагматично до крайност общество много от хората са разглеждали приятелството като чисто практическа изгода и припокриване на интереси между двама души. И сякаш там трудно би могла да изкристализира идеята за безкористните и чисти отношения на една истинска дружба.

Именно там обаче се ражда едно от най-ценните съчинения, писани по темата - "За приятелството" (или на латински De Amicitia) на Цицерон.

През 44 г. пр.н.е. той е вече е на 60 години (стар за стандартите на римското общество) и живее в имението си извън Рим, прогонен от Гай Юлий Цезар след гражданската война. Там се отдава на писане, за да облекчи болката от изгнанието и от наскоро починалата си дъщеря.

В продължение на месеци той създава някои от най-интересните и влиятелни есета, писани някога по теми, вариращи от природата на боговете и ролята на правителството до радостта от растящата възраст и тайната на намирането на щастие в живота. Сред тези произведения е кратко есе за приятелството, посветено на Тит Помпоний Атик - негов приятел още от младежките години.

"За приятелството" е може би едно от най-добрите и интересни съчинения по темата, писани въобще в историята. То стъпва върху основата на древногръцките мислители като Аристотел и Платон, но отива много отвъд тях. Столетия след това ще се послужи за отправна точка на мислители като Августин Блажени и Данте Алигиери и дори се превръща в една от първите книги, преведени на английски.

Дори днес в нея продължава да има мъдрост, която все още е актуална, а Цицерон дава някои непреходни съвети за това как да намерим и да задържим онези хора в живота си, които държим най-близо до сърцето си.

1. Има различни видове приятелства.

Цицерон признава, че има много добри хора, с които контактуваме в ежедневието си - колеги, съседи или каквито и да е познати, които наричаме приятели. Той обаче поставя разлика между тези обичайни и доста полезни контакти и онези истински редки приятелства, които ни карат да се обвържем с човека отсреща на по-дълбоко ниво.

Те са рядкост и за тях се изисква инвестиция от време и лично отношение. В отплата те променят качествено живота ни и го обогатяват. И както Цицерон пише: "С изключение на мъдростта, аз съм склонен да вярвам, че безсмъртните богове не дават нищо по-хубаво на човечеството от приятелството".

2. Само добрите хора могат да бъдат истински приятели.

Хората с лош морал също могат да имат приятели, но от онези, в които общите интереси са водещото за отношенията. Истинското приятелство изисква доверие, мъдрост и като цяло доброта. Неморалните хора могат да се използват един друг в живота точно така, както могат да използват и добри хора, за да постигнат целите си. Те обаче никога няма да намерят истинско и безкористно приятелство за себе си.

3. Трябва да подбираме приятелите си внимателно.

Човек трябва внимателно да избира кой да му бъде приятел и кой не, а причината затова е проста - отношенията с неправилни хора могат да донесат много болка и проблеми. Затова и доброто приятелство отнема време, за да се докаже, за да могат хората да видят какво реално има в сърцето на другия, преди да се вложат истински усилия.

4. Приятелите те правят по-добър човек.

Подбрани внимателно приятелите ще изкарват на преден план у теб това, което е най-хубаво и най-достойно. Истинският приятел те предизвиква да покажеш най-доброто от себе си, защото оценява потенциала в теб. И дори да го няма физически покрай теб, той пак ще бъде духом с теб, както пише самият Цицерон.

5. Пази старите приятелства, но бъди отворен и за нови.

Няма по-сладко приятелство от това, което е с теб още от самото начало. Но това не означава да се ограничавате до онези другари от младостта. Човек се променя и при тях може да се окаже в един момент, че близкият някога човек вече се е променил много. Винаги бъдете отворени към нови приятелства, включително и тези с по-млади хора. Не знаете как те могат да ви обогатят духовно.

6. Приятелите са честни един към друг.

Истинският приятел ще ти каже това, което имаш нужда да чуеш, а не това, което искаш да ти кажат. Има много хора в света, които ще ви ласкаят за собствените си цели, но само истински приятел (или истински враг) ще рискува гнева ви, като ви каже истината. А ако сам си добър човек, ще чуеш това, което имат да ти кажат.

7. Наградата за приятелството е самото приятелство.

Цицерон признава, че съществуват практически предимства за приятелството - съвети, съпричастност, подкрепа в трудни времена, но истинското приятелство не се основава на сметки от рода на "какво печеля аз срещу това, което давам".

То не търси разплата и не държи сметки. "Не сме толкова дребнави, че да търсим печалба за услугите си. Наградата за това да бъдеш приятел е самото приятелство", пише Цицерон.

8. Никога не се моли приятел да свърши нещо, което стои срещу собствения му морал.

Заради приятелството си струва да рискуваш много, но не и честта си. Ако някой ви каже да лъжете, мамите или да направите нещо срамно, помислете внимателно дали този човек е това, за което се представя и за което сте го мислили вие. Тъй като приятелството се основава на човешката доброта, то не може да съществува, когато от него се очаква да роди нещо зло.

9. Приятелствата могат да се променят с времето.

Приятелствата от младостта ви няма да са същите и на стари години, нито трябва да бъдат. Животът ни променя с времето, но онези изконни ценности, които са ни привлекли към някой човек преди години, могат да оцелеят в теста на времето. И подобно доброто вино, с годините да става все по-добро.

10. Без приятели животът не струва.

Или както Цицерон го казва: "Представете си, че бог ви е отвел на място, където бихте могли да имате всичко материално, което си пожелаете от природата, но ви се отнеме възможността повече да видите друго човешко същество. Не би ли трябвало да сте твърди като желязо, за да издържите този живот? Не бихте ли изгубили всяко чувство за радост и удоволствие?"