Неотдавнашното посещение на Емануел Макрон на гроба на Шарл дьо Гол се превърна за анализатора от Causeur Режи дьо Кастелньо причина да се сравнят двамата лидери на Петата република и начините, по които те идват на власт. Единствената прилика, установена от автора между двамата управници на Франция е, че според него и двамата са дошли на власт чрез държавен преврат.

Както бе припомнено в страниците на Causeur френския адвокат Режи дьо Кастелньо, Емануел Макрон наскоро реши да „извърши поклонение“ до гроба на основателя на Петата република Шарл дьо Гол, без да дочака 9 ноември - годишнината от смъртта на генерала. За своето посещение Макрон избра по-малко „подходящ повод“ – 60-та годишнина от приемането на конституцията на Петата република.

Както отбелязва авторът, обикновено, където и да отива френският президент, той не пропуска шанса да покаже своята „неприязън“ към собствения си народ и да се оплаче от него. В същото време „ритуалът“ претърпя „смешна инверсия“: лидерът на държавата се оплака, че французите се оплакват твърде много.

Независимо дали е така, посещението на президента в гроба на Дьо Гол става повод за автора да си припомни как генералът се връща на власт през 1958 г. и да състави паралели с избирането на Емануел Макрон през 2017 г.

Въпреки това, че законното завръщане на власт на основателя на Петата република е оправдано с вот на доверие от парламента, това събитие често е - и вероятно справедливо - смятано за преврат, отбелязва журналистът. Политическата система, съществувала в Четвъртата република, не е в състояние да устои на процеса на отделяне на колониите като цяло и по-специално на алжирската трагедия. Младите офицери, мнозина от които досега са били привърженици на маршал Петен и антикомунисти, които се представят за „западни рицари“, по време на запазването на Алжир в състава на Франция, подлагат мюсюлманското неселение на колонията на жестокости и несправедливост и насочват армията „по пряко политически път“.

През май 1958 г. военните завземат административна власт в Алжир, а водачите им започват да готвят повторение на операцията в метрополията. Многото поддръжници на Дьо Гол принуждават бунтовниците да вярват, че генералът ги подкрепя, въпреки че самият той избягва пряката поддръжка на движението. Вместо това дьо Гол се обръща към републиканските власти, представяйки себе си като единствения човек, способен да предотврати държавен преврат, при условие, че получи лостовете на властта и установи собствена конституция. Както отбелязва авторът, в края на краищата тази „виртуозна операция“ се оказва политически успех за Дьо Гол, за което способства неговият „отличителен политически ум“ и легитимност в очите на френския народ. Този успех, според Дьо Кастелньо, позволява на френското общество да не поставя под съмнение законността и легитимността на връщането на генерала на власт през 1958 г., дори и въпреки възмущението на видните мислители от 60-те години, включително Жан-Пол Сартр, наричащи Дьо Гол „фашистки диктатор“ и верен последовател на Петен.

Що се отнася до Макрон, който „несръчно се опитва да ходи по стъпките на един велик човек“, издигането му на власт в резултат на „чисто проведена операция“, също носи характеристиките на преврат, убеден е адвокатът.

Изборът на Франсоа Оланд е резултат от противопоставянето на френското общество срещу Никола Саркози, но още първият президентски мандат на кандидата на социалистите скоро се превръща в „политическа катастрофа“, като се гарантира стремглавия ръст на „Националния фронт“ на Марин льо Пен, което прави Социалистическата партия на Франция „неизбираема“ на предстоящите президентски избори, припомня Дьо Кастелньо. За да спаси положението, представителите на глобалисткия политическия елит се нуждаят от центристки кандидат, но, както отбелязва авторът, Еманюел Макрон за тях е просто „резервен план“.

Макрон „красивият непознат“ в биографията на който не може да се открие и намек за „минимален опит в публичния или политическия живот на страната“ е трябвало „да покрие фланга на по-опитния и признат от обществото кандидат - левия интелектуалец Ален Жупе. Когато Жупе бе победен на първичните партийни избори, в сила влезе „план Б“, смята публицистът.

Според автора, основната опасност за политическия елит, представя по време кандидатурата на Франсоа Фийон, заплашващ да направлява изпълнителната власт „вдясно“ - в това число, да се противопостави на разрешението за сключването на хомосексуалните бракове и да приеме твърда позиция срещу исляма и имиграцията.

По този начин кандидатурата на Фийов бе подложена на „правно унищожение“ чрез безупречно изчислена и извършена операция, отбелязва авторът. Гласовете на поддръжниците му в първия кръг отидоха за Макрон. Към тях бяха добавени „буйните потоци на обожание“ на водещите телевизионни канали и пресата, което според адвоката вероятно е в противоречие със закона за финансиране на политическите кампании.

„Благодарение на стратегията за бойкот срещу Националния фронт и масовия отказ от глас, Франция се озовава в ръцете на президент, който е напълно непознат за нея, който излезе от нищото, чиято легитимност е слаба поради частично подправените избори“, пише журналистът за Causeur.

За разлика от Дьо Гол, който е надарен с всички качества, за да завърши успешно своята политическа операция, личността на Макрон кара французите бързо да се откажат от новия президент, отбелязва Дьо Кастелньо. „Нарцисизмът, нестабилността, склонността към капризи, отвратителната безцеремонност, неочакваните импулси рисуват портрет на човек, на когото не може да се вярва“, отбелязва публицистът. Така, самото сравнение между Макрон и Дьо Гол изглежда абсурдно, заключава той.

Првод: В.Сергеев