Напоследък Русия проявява необичайна агресивност. Нападенията срещу Запада станаха почти ежедневни – но не с танкове и ракети, а чрез хакерски атаки в интернет. Защо Москва се държи така? 

Доказателствата изглеждат смазващи. Тайните служби на Холандия, Великобритания и Швейцария назовават имената, а отчасти дори и чиновете на онези руски агенти, които стоят зад кибератаките в последно време. Американци, канадци, датчани и австралийци също се оплакват от нападения на руски хакери. Макар вълната от оплаквания срещу Москва да изглежда почти организирана, никой вече не се съмнява, че непрекъснатите атаки срещу западни институции, партии, фирми или спортни клубове са дело предимно на руски агенти. Москва, разбира се, отрича, но го прави някак механично, с досада, а често и с твърде голяма доза цинизъм.

Доверието днес е ерозирало изцяло

Западът отговаря с контрамерки и смята да инвестира повече пари във вече започналата кибервойна. Мнозина обаче се питат какво се крие зад тази необичайна агресивност на Кремъл? Какво всъщност цели Москва? Защото спиралата от санкции и контрасанкции не води доникъде. В крайна сметка от това губят и двете страни. Започващият след няколко дни Петербургски диалог, който събира представители на гражданските общества от двете страни, започва да се обезсмисля на фона на увеличаващите се напрежения между Изтока и Запада. А и за какво да разговарят те помежду си, след като липсва принципната политическа воля за добро съвместно съжителство?

Западът продължава да умува какво се крие зад грубите действия на руснаците. Едно нещо се набива особено на очи - последните атаки бяха дело предимно на военното разузнаване (ГРУ). Прави впечатление и друго - колко дилетантски действат руските шпиони, оставяйки след себе си толкова много следи, че да бъдат разкривани още на местопрестъплението.

Москва остава глуха за протестите на Запада, което силно напомня за времето на Студената война. Но дори и по онова време винаги е съществувал остатък от доверие към другата страна. Това доверие днес е ерозирало изцяло. Трудно е да се каже кога точно започна този процес. През 2007 година президентът Путин за първи път обвини американците и Запада, че създават еднополюсен свят, за да не се съобразяват с интересите на Русия. Малко по-късно започна войната в Грузия. Всички опити да се сложи ново начало в отношенията с Москва се провалиха. Обявеното от Доналд Тръмп намерение да подобри отношенията с Москва се проваля поради съпротивата на американския Конгрес. Междувременно политиците от двете страни говорят повече едни срещу други, отколкото едни с други.

Атаки за стабилизиране на военния бюджет?

Дали пък не става дума и за пари? След последните атаки от страна на Русия страните-членки на НАТО започнаха да увеличават своите бюджети за отбрана. Президентът Путин всъщност беше обявил, има намерение да съкрати военния бюджет за 2019 година. Той се нуждае от допълнителни средства, за да насърчи слабия икономически ръст в страната. Неговите генерали обаче няма как да са доволни от подобно развитие. Говори се дори, че именно поради тази причина военното разузнаване е организирало последните хакерски атаки. Растящите напрежения с противника винаги се отразяват благотворно на военния бюджет. Други източници пък твърдят, че Русия действа по този начин, защото Вашингтон вече e решил драстично да затегне санкциите в края на ноември. В такъв случай Москва, разбира се, няма никакъв стимул да пази поведение.

Каквото и да се крие зад новата агресивност на Русия, все някога Кремъл ще трябва да промени курса си. Както Русия, така и Западът имат интерес от това да поддържат по-добри отношения помежду си. Евентуалният съюз с Китай няма как да бъде истинска алтернатива на партньорството със Запада, защото Пекин е студено пресметлив.