След три години на залъгване и изчакване, дойде време да се каже истината на хората: двигателите с вътрешно горене си отиват. А политиката пожали тъкмо виновниците за дизеловия скандал.

Нека да кажа веднага: не карам дизел. Но добре разбирам онези собственици на дизели, на които им писна да ги разиграват цели три години. И които са разочаровани и гневни. Защото – минат, не минат няколко седмици – на тях им се сервира по някоя нова лоша новина. Особено когато концентрацията на азотен окис надхвърли допустимото, а все повече градове оповестяват ограничения за дизелите. И след като непрестанно изплуват нови измами, вършени от автопроизводителите.

И какво сега? Успя ли правителството да реши всички проблеми? Надявайте се! Коалиционните партньори стигнаха до един гнил компромис, който със сигурност няма да възмезди притежателите на дизелови автомобили за всички преживени ядове и финансови загуби. Нека само припомним, че в САЩ всеки собственик на дизел с манипулиран двигател можеше просто да върне колата, че дори и обезщетение да получи. Изтерзаните германски собственици на дизели могат само да мечтаят за такова решение.

Преоборудване или премия?

На тях им се предлага или преоборудване на автомобилите или пък премия, ако решат да си купят нова кола и да шкартират старата. И предложението дори не е толкова добро, колкото изглежда. Първо, защото по технически причини необходимото преоборудване не може да се извърши в пълен обем за всички по-стари дизелови автомобили, които са милиони. Което си беше ясно още от самото начало. И второ, защото решението засега е само пожелателно: правителство просто очаква от автомобилопроизводителите да поемат разноските за това преоборудване.

„Насила не можем да накараме никого", вдига рамене министърът на транспорта Андреас Шойер, който от самото начало поддържаше предложението на самите автомобилни концерни: да се избере само вариантът с премиите. Защото този вариант с един куршум удря два заека: хем изтегляш старите трошки от пътищата, хем продаваш нови коли. А преоборудването не продава нищо. Да, но малцина притежатели на автомобили могат току-така да си купят нова кола. Това е покупка, която се планира отдалеч и иска дългосрочно финансиране. А парите от премията и от продажбата на бракуваната стара кола, разбира се, изобщо не стигат за нова.

Политиката пак пожали виновниците

Малко по-добре изглеждат нещата за онези, които използват дизелов автомобил, за да упражняват професията си – например шофьори на такси, занаятчии и други. За тях са предвидени помощни програми, които ще покрият 80% от разноските по преоборудването. Тези програми ще се финансират с парите на данъкоплатците, а това малко напомня за начина, по който бяха спасявани банките по време на финансовата криза. И тогава политиката пожали виновниците и обобществи дълговете. Да припомним ли на политиците до какво доведе това? До политическа апатия и разцвет на популизма.

Нека припомним и нещо друго. Правителството реши да действа единствено под натиска на съдебните решения, които поставиха акцент върху опазването на здравето на гражданите. В продължение на три години управляващите изчакваха, бавеха топката и не предприемаха почти нищо. Защото лелееха измамната надежда, че проблемът ще се реши от само себе си. И че все някой ден метлата на времето ще измете старите дизели от улиците. Надежда, която се подклаждаше и от автомобилопроизводителите. А знайно е, че те умеят да се грижат за облагите си, пък и разполагат със силно лоби в канцлерството.

Германия е страна на автомобилистите. В началото на тази година броят на регистрираните лични автомобили достигна 46 милиона. От тях 30 милиона използват бензин, 15 милиона – дизел. Тук не са включени големите камиони и автобусите. С други думи, имаме си работа с милиони разгневени автомобилисти, които се превръщат в разгневени и политически обезсърчени избиратели. И които ще обърнат гръб на и без това отслабените управляващи партии. Това навярно ще се усети още на изборите за провинциални парламенти, които предстоят тази и идната година. Но дори ако си представим, че в бъдеще всички ще карат само бензинови коли, това пак няма да реши проблема. Напротив – стойностите на въглеродния двуокис ще се повишат още повече. Защото германците искат да карат все по-бързи, все по-големи и по-удобни автомобили, екипирани с всевъзможни устройства за удобство, сигурност и стабилност.

Автомобилите ще стават по-леки и по-малки

В един модерен автомобил броят на тези устройства е около 100, а това увеличава и теглото. Типичен пример са особено популярните днес SUV. С дизелов двигател беше много по-икономично, бензиновите мотори обаче трябва да са доста по-мощни и в градско движение лесно ще стигат до изразходване на 20 литра за 100 километра. А това ще доведе до още повече емисии на вредни парникови газове, които увреждат климата.

Който е решил да си купува „Порше Кайен" едва ли се тревожи от проблемите около дизела. Тъкмо поради това производителите на тази луксозна марка автомобили тъй безболезнено се отказаха от дизеловите двигатели. Но при „Фолксваген", „Ауди", „Даймлер" и БМВ нещата изглеждат другояче. Те обаче също вече не могат да повтарят баснята за чистия дизел, с която толкова дълго печелеха добри пари. Вместо това трябва най-сетне да кажат на клиентите си истината в очите: двигателите с вътрешно горене си отиват. Бъдещето принадлежи на електрическото задвижване, заедно с което ще дойде и олекотяването и опростяването. Утрешните автомобили най-вероятно ще бъдат не само по-леки, но и по-малки. Или поне автомобилите на достъпни цени. А дизелът ще остане в миналото.