За обикновения израилтянин темата з С-300 не стана разтреперваща. Той и така е привикнал да живее при наличие на заплаха. Но като цяло в Израел бяха неприятно изненадани от реакцията на Москва за инцидента с Ил-20. Категоричният тон на Министерството на отбраната на Русия налива вода в мелницата на местните „кремлепесимисти”. Впрочем и левите, и десните в Израел виждат в Русия страна-партньор, а не враг и искат прагматични, а не идеологизирани отношения.

Крушението на руския Ил-20 „можеше да има къде по-сериозни последствия”, тайнствено заяви министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху, пристигнал на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. При това той не уточни какво има предвид. В четвъртък съвсем малко „по-незагадъчна” фраза произнесе министърът на отбраната Авиктор Либерман: „Ние абсолютно не сме заинтересовани от това да изясняваме отношенията си с Русия през медиите. Днес се водят интензивни контакти, съгласуват се детайли по тайни канали”.

Закритият характер на информацията поражда слухове, с които сега се пълни израелската преса. Така например 10-и канал на ИТВ успя да предаде, че уж Москва е разрешила на ВВС на Израел да бомбардира иранските бази в Сирия. Източник на информационното подхвърляне стана туитърът на опозиционен ирански журналист.

Твърди се, че изтребителите на Израел уж в замяна не могат да се появяват над крайбрежието на Сирия в района на руските бази.

Порталът MIGNews в своята редакционна колонка излиза с конспирологична версия: инцидентът с Ил-20 е провокация на „заинтересованите лица” (по всяка вероятност сирийците), които „са изчислили последвалите действия на руското министерство на отбраната и са знаели, че отговорът може да е бил доставката в Сирия на С-300”.

Зеев Ханин, преподавател от катедрата по политически науки от университета „Бар Илан” заяви пред „Взгляд”, че по този повод в обществото като цяло се е наложил консенсус.

„В израелския елит има две фракции, да ги наречем кремлеоптимисти и кремлепесимисти. Оптимистите смятат, че след като Студената война е приключила и Русия има чисто прагматични, а не идеологически интереси, то винаги двете страни ще могат да се договорят. А нещата, по които не могат да се договорят, трябва да се поставят в скоби. Песимистите смятат, че от Русия трябва да се стои далеч, защото дори и ако нашите интереси съвпадат в нещо, то в перспектива не може да се очаква нищо хубаво”, смята социологът.

Последните 10 години, откакто на власт е второто правителство на Нетаняху (сега е четвъртият му кабинет), доминират кремлеоптимистите, смята Зеев Ханин.

Последните събития, разбира се, наливат вода в мелницата на кремлепесимистите, но, според социолога, засега не може да се говори, че тяхното влияние се е засилило сериозно. Експертът също отбеляза, че такова деление не съвпада с партийното или идеологическото. „Деленето на левите и десните в Израел има преди всичко отношение към израелско-арабския конфликт. Отношението към великите сили е вече отделна работа”, заяви той. „Може с голяма доза условност да се говори, че израелският десен лагер е по-заинтересован да си сътрудничи с Русия в сравнение с израелския ляв лагер”, допълва експертът.

Междувременно англоезичния The Jerusalem Post цитира мнението на своя читател Младен Андрияшевич от град Бер Шева, който смята, че дружбата с Москва е била неискрена и сега тя най-накрая е приключила. „След всички доказателства, които делегацията на ВВС на Израел представи на руснаците, те все още обвиняват Израел. Удивително ли е това? Едва ли. Вълкът козината си мени”, пише той. И по-нататък се позовава на руския „манталитет”, който според него се е формирал от различните събития през ХХ век и от по-нови времена, от Кронщадското въстание до „скорошното странно интервю” на Петров и Бошивор.

Мнозина прокарват паралели между поведението на Москва днес и помощта, която тя оказва на арабите през 60-те и 70-те години.

„Припомня се, разбира се и войната от Йом Кипур то 1973 г… Израелската армия понесе тежки загуби и значителна роля в това изиграха доставките на съветски самолети и зенитно-ракетни комплекси в арабските държави”, заяви пред „Радио Свобода” Евгений Финкел, главен редактор на рускоезичния сайт NEWSru.co.il, допълвайки: „Много се надявам, че в настоящите условия събитията няма да се развиват по толкова кървав сценарий”.

„В това отношение няма голяма разлика между управляващата коалиция или опозицията”, заяви пред „Взгляд” депутатът от Кнесета от опозиционната партия „Ха Тнуа” Ксения Светлова. Ние сме единни, че Израел трябва да се грижи за своята сигурност. А разполагането на С-300 променя по ключов начин ситуацията в Сирия”.

Израел така или иначе трябва да противодейства на Иран, който се опитва да се закрепи на сирийска територия и съответно трябва да решава как да действа по-нататък, в условията на появата на С-300.

Що се отнася до Русия, то към нея, както подчерта депутатът, израелтяните, както и преди, не изпитват враждебност.

Русия за нас, без съмнение, не е нито враг,нито дори страна, с която трябва да има някакви напрегнати отношения заяви депутатът. „Напротив, Русия е страна-партньор, с която през последните години отношенията се подобриха. Надявам се, че шумът и обвиненията ще стихнат и ще остане интересът към сътрудничеството и договореностите, в това число и по Сирия”.

Като цяло, признава Светлова, израелтяните са неприятно изненадани от реакцията на Москва заради инцидента с Ил-20. Депутатът призна: „Резкият тон, който избра министерството на отбраната на Русия потресе мнозина именно защото в течение на няколко години изглеждаше, че нашите отношения могат единствено да се подобряват”. Освен това тя изрази надежда, че „с времето всичко може да се върне на мястото си и отношенията отново ще се подобрят”.

За обичайните израелтяни темата за С-300 не стана разтърсваща. Те и така са свикнали да живеят в режима на наличие на заплахи.

„Няколко пъти съм провеждал изследване сред мигрантите от бившия Съветски съюз”, заяви Ханин. „Привържениците на стратегическото партньорства с Русия преди бе около 20% сред тях, а през последните няколко години броят им спадна до 10%”.

Изобщо интересът към Русия сред „руските израелтяни” се снижава от година на година и това е свързано с постепенната асимилация на мигрантите от бившия СССР. Тази тенденция ярко се проявява например при оценката на събитията в Украйна.

„Преди четири години 10% бяха на нечия страна – Русия или Украйна, а сега те са едва 5%”, казва Ханин. „Преди четири години половината смятаха, че конфликтът между Украйна и Русия изобщо не е наша работа, а днес две трети смятат така”.

Превод: В.Сергеев