Напоследък в някои страни (САЩ, Франция) се раздухва нова шпионска истерия спрямо Русия. Повод за това е доближаването на руския спътник „Лъч”, позициониран на геостационарна орбита, до френско-германския „Athena-Fidus”, което става повод за нови шпионски нападки срещу Русия. По всяка вероятност земните (случаите „Скрипал” и „Мария Бутина”) вече не са недостатъчни и, за да се поддържа „огънят”, на тази дейност се придава и космическо измерение.
Според „Фрас прес” френският министър на отбраната Флоранс Перли твърди, че доближаването е с цел подслушване на излъчваните от „Athena-Fidus” сигнали, т.е. шпионирал го е. Това обаче не е вярно, защото, първо, „Луч” е свързочен спътник-ретранслатор и, второ, поради естествената прецесия орбитите на някои спътници могат да се сближават.
Впрочем радиосигнали действително се прехващат, но от спътници с апаратура за радиоелектронно разузнаване. Такива са например, 12-те спътника на САЩ „Intruder” (NOSS-3 – Naval Ocean Surveillance System), прехващащи сигнали от морски съдове по цялата акватория на световния океан, двата спътника „Nemesis”, шпиониращи спътниците за космическа свръзка и четирите „Trumpet”, записващи радиосигналите от мобилните телефони. Трябва да подчертая, че спътници за радиоелектронно разузнаване имат почти всички космически държави.
Малко по-точна е информацията на интернет-изданието „Дейли Бист”, което през май 2017 г. публикува статията „Руските спътници-убийци отново се пробудиха” – става дума за спътниците „Космос-2491”, „Космос-2499” и „Космос-2504” (тип 14Ф153) и „Космос-2519” (14Ф150), изведени на ниска околоземна орбита през 2013-2017 г. и извършили многократно маневриране със смяна на орбитата и доближаване до други руски космически обекти. Именно поради това те са определени като „спътници-инспектори” или „спътници-убийци”. Обсъждане дейността на тези спътници особено се активизира през тази есен.
Има ли основание твърдението, че това са „спътници-убийци”? Засега не.
Според мен вярно е определението „спътници-инспектори”, защото, доближавайки се до друг спътник, те могат да определят неговото предназначение и да предадат образ и данни за него до Центъра за управление на полета, но не и да го неутрализират.
Русия твърди, че с такива апарати ще се води борба с космическия боклук, който вече става твърде опасен за космическите полети. Според НАСА броят на обекти с размер над 10 см е около 20000, а по данни на Европейската космическа агенция 750000 парчета с размер над 1 см летят около планетата. Според руската система за Контрол на космическото пространство към началото на 2018 г. на геостационарна орбита (височина 35810 км) има 2438 обекта, на високоелиптична 2925 и на средновисока кръгова /височина около 20000 км, на която са навигационните спътници на ГЛОНАСС и GPS NAVSTAR/ 361.
Въпреки че разчистването на космоса действително е сериозен проблем, не може да се отрече и военното значение на посочените по-горе „спътници-инспектори”. От тази гледна точка, всъщност става дума за създаване и развръщане на космически средства за противокосмическа отбрана (ПКО) на този етап само за определяне на вида и предназначението на спътниците. За другия аспект на ПКО-неутрализиране тук няма да говорим, не само защото списъкът на създадените средства от началото на 60-те г. на ХХ век досега е значителен, но и защото засега в космоса няма изведени ударни средства за ПКО.
Въпросът е : само Русия ли създава спътници-инспектори?
Военното използване на околоземното космическо пространство започна още след полета на първия съветски изкуствен спътник ПС-1, изведен в орбита на 4 октомври 1957 г. В резултат на тази дейност към края на 70-те г. на ХХ век са формирани и действат космически военни системи за осигуряване бойните действия на войските, включващи космическо разузнаване, свръзка, навигация, топогеодезично и метеоосигуряване.
Същевременно се разработват и спътници-инспектори. През 1959 г. САЩ започват изпълнение на програма “Satellite Inspector Technique” (Технически инспектор на спътници”), предвиждаща разработване на спътник за идентифициране и унищожаване тези на противника (“Сейнт-1”) и пилотиран кораб със същото предназначение (“Сейнт-2”). С подобно предназначение е и модифицираният през втората половина на 60-те г. противокосмически комплекс PGM-17A “Тор”.
По създаване на подобни средства се работи непрекъснато, но вече по нова концепция и нова технологична база. Например през 2006-2009 г. САЩ извеждат на геостационарна орбита два експериментални маневриращи спътника-инспектора MiTEX (Micro-satellite Technology Experiment), трудно откриваеми поради малката маса (около 250 кг), огромното разстояние и използване на технологията „стелт”.
Не по-малко са и проектите на СССР/Русия. Реализация на първите започва през 1963-1964 г. с полетите на маневриращите апарати “Полет-1” и “Полет-2”. Опитът става основа за проектиране на няколко военни варианта, макар и нереализирани, на космически кораб „Съюз”. Затова пък беше създаден военен ракетно-космически комплекс „Алмаз” (орбитални станции „Салют-2”, „Салют-3” и „Салют-5”), летяли през 1973-1975 г. и използвани за наблюдение на земни и за идентифициране на космически обекти.
Една от задачите на космическия кораб за многократно използване „Space Shuttle” на САЩ не се различаваше от тази на „Алмаз”. През последните години същата функция изпълнява и суборбиталният за многократно използване безпилотен многоцелеви космически кораб X-37B „Orbital Test Vehicle”. Независимо, че все още се води експериментален, от април 2010 до май 2017 г., той извърши пет полета в околоземното космическо пространство с обща продължителност около 2900 денонощия. Извършване на наблюдения и идентифициране на космически обекти е една от неговите функции, тъй като е способен да маневрира, а масата и габаритите позволяват безпроблемно монтиране на борда му и различни по възможности оръжия. Важна негова способност е да се приземява с товар на борда, което навежда на мисълта, че е способен да захване и достави спътник на Земята. Същевременно САЩ активно реализират и програма SSA-Space Situational Awareness, чиято цел е разработване на средства за пасивна и активна защита на собствените спътници, т.е. за ПКО.
Спътници за сближаване с космически обекти и тяхното идентифициране създаде и Китай. Така още през 2013 г. той експериментира със спътниците „Shiyan 7” и „Shijian 15”, обяснявайки, че наблюдават космически боклук.
Дейността в космоса се регламентира от Договора от 1967 г., според който се забранява извеждане в космическото пространство на оръжия за масово поразяване, но не се забранява създаване и използване на конвенционално оръжие и на спътници-инспектори с военно предназначение. Поради това наложително е преди всичко САЩ, вместо лицемерно да раздухват проблема с руските спътници-инспектори, да приемат предложението за нов договор за недопускане на по-нататъшна милитаризация на околоземното космическо пространство, в т.ч. и разполагане на оръжия в него. Той е внесен в ООН от Русия и Китай през 2008-а и е допълнен през 2014 г. На 71-та сесия на ОС на ООН през 2016 г. доработеният проект е подкрепен от 130 страни и само САЩ, Израел, Украйна и Грузия се обявяват против.
Не бих желал да коментирам какво ще стане с планетата, ако някоя от развитите космически държави първа изведе оръжие в околоземното космическо пространство за нанасяне на удари в него и от него по земни обекти.
Полковник о.з. доцент д-р Гергин Гергинов,
бивш началник на катедра „Оперативно-тактически и тактически ракетни комплекси” при ВНВАУ-Шумен.
