И все пак глифозат не е чак толкова безобиден, за колкото се приема. Хербицидът дори може да е една от причините за високата смъртност при пчелите, показват нови данни.

За глифозат много се спори, защото съществува подозрението, че предизвиква рак. Ново изследване в САЩ хвърля светлина върху друг предполагаем страничен ефект на този хербицид. Учени от университета в Тексас са изследвали въздействието на глифозата върху пчелите и правят извода, че хербицидът представлява сериозна опасност за тези насекоми.

При първия експеримент учените захранили пчелите със захарен разтвор, в който бил примесен глифозат – в концентрацията, която той се среща и в природата. Контролна група пчели получила само захарен разтвор без глифозат. Учените маркирали пчелите с различни цветни точици, за да могат да ги различават в кошера.

Три дни по-късно пчелите, поели глифозат, изгубили част от полезните бактерии в червата си. Учените заключават от това, че глифозатът може би унищожава бактериални култури в червата на пчелите, а това отслабва имунната им система. На което пък, според тях, се дължи масовото измиране на пчели по света.

Предпочитано средство за борба с плевелите

Широкоспектърните хербициди, съдържащи глифозат, например „Раундъп" на „Монсанто", са истински унищожители на плевелите. Глифозатът се използва вече от 40 години. Всяка година само в Германия се изпръскват над 5 хиляди тона глифозат – в частни градини, в градски паркове, край железопътни линии. Най-големи количества от този хербицид се използват в селското стопанство: близо 40% от обработваемата земя в Германия се третира с глифозат.

За нуждите на изследването учените маркирали пчелите с различни цветове

Привържениците и противниците на глифозата разгорещено спорят дали и в какви концентрация е вреден хербицидът, разработен през 1950 година от концерна „Монсанто". Водят се стотици съдебни дела по жалби на хора, които твърдят, че са се разболели от рак вследствие от контакт с глифозат. Многобройните студии, търсещи отговор на този въпрос, досега не дават еднозначни резултати. Според Агенцията за борба срещу рака на Световната здравна организация (СЗО), глифозатът „навярно предизвиква рак". Други служби, включително здравните власти в Германия и в Европа, не са единодушни по въпроса. Европейският настоява най-късно през 2022 година глифозатът да бъде забранен. През 2017 година Еврокомисията препоръча лицензът на хербицида да бъде удължен за пет години. Тоест, ново решение ще има през 2022.

Заплаха за биологичното разнообразие и за животните

По-малко спорни от въпроса, дали глифозатът предизвиква онкологични заболявания, са неговите въздействия върху околната среда. Германското Министерство на околната среда е обезпокоено от факта, че хербицидът убива безразборно растенията. Също и тези, които са от жизнено значение за животните. Еколозите предупреждават за опасността от възникване на монотонни земеделски площи без насекоми и птици. Наскоро Европейската агенция за химикалите ECHA окачестви глифозата като препарат, който не причинява рак, но пък „предизвиква тежки увреждания на очите и при дълга употреба е отровен за водните организми.

В Германия 40 процента от обработваемите площи се третират с глифозат

Особено обезпокояваща е новината, че хербицидът може да е вреден за пчелите, чиято популация и без това е намаляла драстично в много части на света. В Китай, например, започнаха да опрашват ябълковите и крушовите дървета на ръка, тъй като няма достатъчно пчели. Вероятно комбинацията от различни фактори е причината за измирането на пчелите. Към тях експертите причисляват вредители като акара Вароа, липсата на достатъчно хранителни вещества, заради употребата на химически продукти за растителна защита, както и променените климатични условия.

Още един елемент от пъзела

Новото изследване обаче свързва директно употребата на глифозат с измирането на пчелите. Учените са установили, че пчелите умират по-често ако техният чревен микробиом е бил под влиянието на глифозат и ако са били изложени на един определен патоген - бактерията Serratia marcescens. При експеримента, половината от пчелите със здрав микробиом, са били живи и на осмия ден, след като са били изложени на въздействието на патогена. Но само една десета от пчелите, чиито микробиом е бил променен чрез глифозат, са оцелели. Затова учените препоръчват да не се пръска глифозат върху цъфтящи растения, за да не се застрашават пчелите.